Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Съдийката, която избра да се бие за Украйна, вместо да дойде в София Някои хора обвиниха Атрушкевич, че си прави пиар на гърба на пострадалите в Украйна.

Юлия Атрушкевич остави художествената гимнастика, въоръжи се и се готви за изпит по военна подготовка

Баща ѝ е известен интелектуалец в Казахстан, посрещал в дома им принц Чарлз и Хосни Мубарак

Тя към Путин: Много е страшно. Как можа да ни причиниш това?

Страстта ѝ към елегантния спорт пламва, когато гледа гледа световната шампионка Ирина Дерюгина

Искам да кажа: "Войната свърши!" и да плача от щастие."

Това е една от последните публикации във фейсбук на украинската съдийка по художествена гимнастика Юлия Атрушкевич. Тя бе качила снимка, на която е в пълно бойно снаряжение - облечена е с бронежилетка, военна каска и държи калашник. Към нея е добавила, че

й предстои изпит по военна подготовка

Атрушкевич трябваше да дойде в София за Световната купа, която ще се проведе между 8 и 10 април, но вместо това тя избра да се включи в отбраната на страната си. Новината шокира президента на Българската федерация по художествена гимнастика Илияна Раева, която сподели кадъра на колежката си и написа:

"Това е украинската съдийка по художествена гимнастика Юлия Атрушкевич. Днес тя е публикувала тази своя снимка. Юлия трябваше да е в България за Световната купа в София. Трябваше... Спрете тази ужасна война!"

Юлия Атрушкевич е една от най-опитните съдийки в света. През 2012 г. става треньор на националния отбор на Украйна. Преди войната рядко публикува новини във фейсбук профила си, но след атаката на 24 февруари започва всеки ден да споделя

истории на пострадали и психически нестабилни хора

Моли се размириците да спрат, а междувременно участва в различни инициативи за набиране на средства за бедстващите в Украйна.

"Одеса е морето, топъл пясък и просто човешко удоволствие. Мирише на акация и пържена риба. Винаги става въпрос за любов! Това е фин вкус на огромно щастие! Защо ни е всичко това?! Как можа да ни причиниш това?! Много е страшно!"

Това пише украинката точно на 24 февруари, след като чува първите сирени. Някои хора я подкрепят, но много я нападат заради снимката с бронежилетката. Упрекват я, че си прави реклама на гърба на невинните.

Самата тя е от известен род в Казахстан. Семейството й се установява там, идвайки от Беларус. Баща й Павел Александрович е бил дългогодишен ректор на Казахската академия по архитектура и строителство. Той е бил и

депутат във Върховния съвет на Казахска СССР,

а след това и член на Сената на парламента на страната. За известно време е и заместник-председател на Асамблеята на народа на държавата.

"Родителите ми дойдоха от Беларус в Казахстан, за да разработват девствени земи - казва Юлия Атрушкевич. - Татко е завършил Беларуската селскостопанска академия, а мама финансов колеж, който бил модерен по онова време. Тогава всички момичета се опитвали да придобият икономическа грамотност, защото било необходимо да се издигнат в страната. Когато съм се родила, татко вече ръководел Катедрата по инженерна геодезия в Политехническия институт, след което оглавяваше Архитектурно-строителната академия в продължение на 17 години.

Така че израснах в образовано, професорско семейство. Въпреки че баща ми беше много известна личност, всичките ни предимства бяха свързани с интелектуалното развитие. Но домът ни е посещаван както от обикновени студенти, така и от принц Чарлз и от бившия президент на Египет Хосни Мубарак. Родителите ми винаги са ме учили, че човешките принципи трябва да бъдат поставяни над всички отношения.

Спортът е битка на характерите и невинаги сработва образованието. Имах случай, когато по време на състезание основният ми съперник хвърли въже и то се закачи за куки под тавана. Имах шанс за първо място. Възпитанието обаче надделя. "Първо помисли за другите, после за себе си", изникна в главата ми. Съборих въжето с обръч, дадох го на състезателя и накрая останах втора. Това се превърна в урок за цял живот - трябва да намериш баланса между себе си и обществото."

Майка й и баща й я подкрепят, когато тя решава да влезе в спортно училище и да тренира художествена гимнастика. Страстта й към елегантните съчетания се поражда, докато гледа първенството на Съветския съюз по телевизията.

Започва да се възхищава на многократната световна шампионка Ирина Дерюгина, с която впоследствие работят над 25 години заедно в страхотен тандем.

"Тя и още няколко гимнастички се превърнаха в мои идоли, с които след това станахме много близки приятелки - разказва Атрушкевич. - Аз мечтаех за техен автограф, а животът ми поднесе толкова изненади. Гмурнах се в гимнастиката на Украйна и тя стана мое семейство. А мой най-верен почитател и обективен зрител в началото беше баща ми. Винаги ме гледаше с наслада. Веднъж скрих от него, че ще имам състезания. Исках не той да дойде да ме поздрави, а моите съученици. Когато татко разбра за това, се обиди много."

Родителите й смятали, че това е тийнейджърско увлечение и искали след завършването й да се развива в друга посока. Баща й настоявал да учи в елитен университет в Москва, а майка й в Медицинския институт. Юлия обаче избира да влезе в Института по физическа култура в Алма-Ата (днес Алмати).

"Бяха ми много ядосани - спомня си съдийката. - Никога обаче не съм съжалявала за избора си. През 90-те години, когато мнозина загубиха работата си, винаги имаше родители, които изпращаха дъщерите си на художествена гимнастика."

Атрушкевич признава, че много от менторите й смятали, че няма данни за гимнастичка. Дълго време била в националния отбор на Казахстан, но трудно успяла да пробие в съветския екип, каквато била мечтата й. Не искали да я вземат. За да стигне дотам, попитала една от своите треньорки - известната Наталия Михайловна Кузнецова - какво трябва да направи, за да бъде като нея. Тя й отговорила, че трябва да бъде емоционална и да събира тълпи от хора по трибуните.

"Тогава се мотивирах - категорична е Юлия. - Аз съм много изпълнителна. От 8-и клас сама си избирах музиката, измислях си упражнения и след това дори помагах на треньора да прави композициите за момичетата от младежкия отбор на СССР. Като цяло бях гимнастичка, която получава не толкова оценки, колкото ентусиазирана публика.”

Формирането й като спортна натура става в Съветския съюз. От тези години тя помни безкрайните опашки за най-необходимите стоки и факта, че не можеш да си купиш това, което искаш. Атрушкевич никога няма да забрави как родителите й я пращали до магазина и й давали две копейки, за да им звънне по телефона и да им каже какво се предлага в този ден.

От друга страна обаче, според нея социалистическият режим давал сигурност на гражданите, а държавата се грижела за децата. В спортните училища те винаги били нахранени и здрави, разходите за пътуванията по състезания се поемали от правителството.

"Те изискваха от нас не само спортни резултати - посочва Юлия. - Трябваше да учим добре. Ако изоставахме по някои предмети, не ни разрешаваха да се явим на състезание. Минусът на съветското образование е, че отглеждаше гимнастички с ниско самочувствие.

Рядко ни хвалеха и поощряваха. Спомням си, че веднъж изрязах снимка на грация, която скача на канапа, отидох при моята треньорка Кама Николаевна Степанова, показах й я и казах, че искам да се науча по същия начин. Тя се ядоса и ми отговори: "Какво правиш, Атрушкевич?! От доста време скачаш така, дори още по-добре!"

За мен това беше откровение, което никога не съм очаквала да получа. Докато днес подходът е съвсем различен, но когато станеш треньор и съдия, не остават любими гимнастички. Търсиш навсякъде и намираш грешки, спираш да реагираш ентусиазирано дори на уникални елементи. Защото няма граници за съвършенството и винаги можеш да направиш нещо по-добро. Мястото на "любовта" е заето от човешката симпатия в живото общуване с момичетата. Освен това родителите плащат за всичко и това ги кара да си мислят, че имат пълното право да се месят в нашата работа.

Колкото повече инвестират в дете, толкова по-агресивно се държат. Сблъсках се с това. Родителите, чиито момичета не заемат първо място, им търсят сметка, вместо да обяснят, че поражението не трябва да се възприема като трагедия. Те смятат, че не детето е виновно, а треньорът. Обвинявали са ме често за неуспехите на гимнастичките. Те не могат да разберат, че всеки спортист има свой собствен път, през който трябва да премине."

През първите години като треньор Юлия приема много тежко критиките на родителите, но идва момент, в който им се опълчва и заявява, че това не е правилният подход нито към грациите, нито към нея.

Не крие, че обича да общува с Маргарита Мамун и Яна Кудрявцева, тъй като много ги харесва като гимнастички.

Извън художествената гимнастика Юлия Атрушкевич обича да пътува на екзотични дестинации, да кара яхта и да се наслаждава на спиращи дъха гледки.

Днес всичко това е далеч в миналото и тя всеки ден се моли конфликтът да приключи. Вярва, че един ден всички, които участват в него и подкрепят Путин, ще си получат заслуженото.