Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Партията на Стефан Янев няма къде да мърда

Или ще е лява, или никаква

В цял свят генералите правят хунти, за да свалят демократично избраните леви правителства, само в България генерали ще правят нова лява партия, за да не изтърват изборите. Това нормално ли е?

Сигурно е нормално, щом в цял свят хората кимат вертикално, за да кажат "да", а у нас това е "не". Напоследък Холивуд се е заел да ни оправя, но само създава объркване. Електоратът на ПП вече кима като Брус Уилис, докато по-възрастните привърженици на БСП още си клатят главите като Георги Парцалев.

Ляв генерал – по света това е парадокс, а у нас е задължително. По-долу ще разкрия дълбоките социални корени на този императив, но нека първо обясня защо очаквам партията на Стефан Янев да се окаже лява. Защото нали БСП издигна генерал Румен Радев за президент, и то не веднъж, а два пъти. Той пък назначи два пъти Стефан Янев за служебен премиер, следователно генерал Янев би трябвало да е нещо като трета ракия социалист, макар и да е деполитизиран натовец по конституция.

Но сам воинът не е воин. Кой ще му пише програмата, кой ще му създава организацията, кой ще му търси кадри? Щабът на генерал Янев най-вероятно ще се излъчи от идейния кръг около президента Радев, а този кръг определено е ляв и дори малко ретро ляв, да не им е уроки. В което няма нищо лошо, просто ние като кибици трябва да имаме някакъв ориентир в политическата мъгла.

Освен това у нас социалист и русофил са синоними, а генерал Янев вече минава за русофил, защото се въздържаше да не обиди Москва, докато бе министър на отбраната. Американофилското правителство надуши хибридната му същност и веднага го уволни. Значи е русофил и затова мястото му е в левия отбор. Което също е парадокс, тъй като нито Путин, нито днешна Русия има нещо общо с лявата кауза.

С кого бяха първите му срещи? С една войнствена лява дама, известна със слабостта си към бивши министри на отбраната - Мая Манолова. Както знаем, тя също има големи планове. Говори се, че всеки момент ще извади своя проект "Мутри вън!" от килера, ще го поизтупа и ще го обяви за партия.

Пардон! Нейният проект не беше "Мутри вън", а "Изправи се. БГ!" Толкова партии станаха напоследък, че човек със солидно ЕГН като моето не може да не ги обърка. Като бях малко по-млад, пишеха "Първо място – БСП, второ – СДС, трето – ДПС… и т. н." В наше време БСП и СДС минаха на заден план, "и т. н." стана партия! И излезе на първо място, макар и за кратко!

Щом И Т. Н. може да е успешна партия, дано генералът не се подведе да си кръсти партията “И други". Трябва му бойко име като на Мая Манолова.

Защо не например да не я нарече “Горе главата!”?

Това събужда войнския дух. Какво сте се втренчили в пъпа си, другари социалисти? Я мир-но! Погледът на височината на очите!

Наистина, след разцеплението в БСП социалистите са увесили нос и малко строева подготовка ще им се отрази освежаващо. Ако някой ден партията на генерала направи коалиция с Мая, то

"Изправи се! Горе главата!" ще звучи като тон за песен

Тъй като генерал Янев се отличава със своята дипломатична сдържаност, партия "Горе главата!" ще е в приятен контраст с брутално патриотичната "Възраждане". Тя също минава за лява и русофилска, но по един плашещ начин. Отнемайки по-плашливата част от електората на "Възраждане", в един момент партията на Стефан Янев може да предотврати путинизацията на България. Ако не й достигне силата, гласуващите машини ще ударят едно рамо.

Но може и да греша тотално – нищо не пречи на генерал Янев да избере дясното политическо пространство. Разбираемо е, след 30 години пустота и скука, лявото пространство взе да се пренаселва като Сингапур или Бомбай, на пръв поглед там нова партия и с обувалка не влиза. В същото време вдясно се отваря празна жилищна площ - ДСБ се кани да се самоубие, СДС се кротна уютно под крилото на Бойко, а ПП утре ще отлети към топлите страни.

Да, "Горе главата" спокойно може да кацне в дясното, но това ще е фатална грешка според мен. Наистина, по цял свят генералите са десни, но не и у нас. Тук мястото им е в революционната левица.

По-горе обещах да обясня този парадокс издълбоко. Какво е държавата? Един виден мислител е казал, че държавата е това нещо, което има монопол върху легитимното насилие. В нормалната държава това легитимно насилие се упражнява от полицията и армията, които издевателстват над революционната левица.

Българската държава обаче е по-особена държава. У нас полицията и армията се пенсионираха още през 1990 г., а правото на насилие бе обсебено от охранителния бизнес. Вярно, отначало той тръгна с нелегитимно насилие, но с времето го легитимира и сега България разполага с армия от над 300 хиляди частни охранители. Навсякъде по места те владеят положението. Те са полицията, те са армията, те са съд и прокуратура, те дори прибират боклука. Този бизнес излъчи най-успешния премиер. Охранителният бизнес има тотален монопол върху легитимното насилие, следователно той е държавата.

А с какво разполагат военните? Не повече от 20-30 хиляди леко въоръжени “рейнджъри”, участват в съюзническите мисии с походни бани. Нямаме подводници, изтребителите ни са за музея, а танковете - за историческа кинопродукция.

Българският генерал е обезнаследен и обезправен пролетарий.

Ако в други държави генералитетът е здравата ръка на статуквото, у нас той е революционният авангард на пролетариата. Там той прави десни преврати, а тук от него очакваме леви революции. Затова и стилистиката на Радев с вдигнатия юмрук напомня Ленин пред работниците на Финландската гара.

Много неща у нас са наопаки и затова традиционно образованите политолози са леко объркани. Ето друг един парадокс. Докато навсякъде по света левите партии или тръгват от профсъюзите, или вървят ръка в ръка с тях, то у нас левицата няма нищо общо нито с трудовия народ, нито с неговите организации. Тя е чужда на мазолестите ръце.

Затова нейната последна надежда са генералите. Стефан Янев няма накъде да мърда – или ще е ляв, или ще посрами честта на пагона.