Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Анонимен плати 10 млн. долара, за да извадят от дълбините на Антарктида "Ендюрънс"

След 107 години легендарният кораб е непокътнат, дори златните букви на името му стоят прикрепени към щурвала

Легендарният изследовател Ърнест Шакълтън умира от сърдечен удар с борчове от 1,5 млн. паунда

След 107 години една от най-големите мистерии на Антарктида беше разкрита - корабът „Ендюрънс“ на полярния изследовател Ърнест Шакълтън беше намерен на дъното на морето Уедъл непокътнат. Екипите се натъкват на ветроходната плавателна лодка на около 3000 метра под ледените води, установявайки, че машината е запазена, както през 1915 г., когато изчезва.

“В най-ужасната част на най-ужасното море на света“, описва мястото по-късно самият Шакълтън.

Търсенето на „Ендюрънс“ всъщност е подновено в началото на февруари и стартира от Кейптаун, Южна Африка. Начело на групата е д-р Джон Шиърс. Експедицията е наречена „Ендюрънс 22“ и е от 64 участници, както и 46-членен екипаж, които пътуват на кораба SA Agulhas II. Целият проект, който е организиран от „Фондацията за морско наследство на Фолкландските острови“, струва 10 млн. долара. Те обаче са дадени от анонимен дарител, чието име до момента остава напълно неизвестно.

Според официалната информация плавателният съд е открит край бреговете на Антарктида на около 6,5 км от последното му местоположение, което посочва вече починалият капитан Франк Уърсли. Намерен е с помощта на ледоразбивач и подводни дронове, с които са локализирани останките. Екипите използват и високотехнологични апарати, оборудвани с камери с голяма разделителна способност и скенери.

„Корабът е във феноменално състояние - коментира пред медии историкът Дан Сноу, който е част от експедицията. - В Антарктическия басейн няма прояждащите дървото микроорганизми, а водата е с чистотата на дестилирана. Изненадани сме от това колко е запазено откритието предвид факта, че е прекарало повече от 100 години под вода.“

За това свидетелстват изображения и видеоклипове, направени от изследователите, които те публикуват. На кадрите се вижда как тримачтовият дървен кораб е в почти безупречно състояние.

„Дори златните букви, изписващи името му Endurance, са все още прикрепени към щурвала му - обясняват специалистите. - Те са разположени по продължение на корпуса му и са отчетливи. Под надписа блести ярко „Поларис“ - петолъчната звезда, на която е бил кръстен първоначално корабът. Щети има при носа на съда. Предполага се, че те са причинени от удара в морското дъно. Открити са и повреди по дъските заради престоя му под вода.“

Според ръководителя на екипа Джон Шиърс намирането на плавателната машина било изключително трудна задача заради препятствията, с които са се сблъскали.

“Успешно приключихме най-трудното търсене сред морски лед, виелици и температури, достигащи минус 18 градуса по Целзий - разказва той пред Би Би Си. - Постигнахме това, което мнозина смятаха за невъзможно. Откриването на кораба е невероятно постижение.“

Морският археолог Менсън Боунд допълва, че „Ендюрънс“ е най-запазеният обект, претърпял корабокрушение, който някога е виждал по време на кариерата си.

Историкът Стивън Шванкерт пък е на мнение, че дъното на морето Уедъл е много негостоприемна среда за почти всичко.

„Особено за видовете бактерии, акари и дървоядни червеи, които иначе биха се радвали да нападнат един дървен кораб“, обяснява той.

Каква е предисторията на събитията?

През 1914 г. сър Ърнест Шакълтън решава, че иска да прекоси Южния полюс. Вярва, че ще успее да направи първото сухопътно преминаване на Антарктида. Събира и екипаж. В него включва само хора, които ще му бъдат практически от полза, а не такива, които просто търсят известност. Среща се с всеки един от доброволците лично. Провежда дълги беседи, на които обсъжда бъдещия маршрут, както и възможните препятствия, които ги грозят.

Благодарение на това, че Шакълтън е секретар на Кралското шотландско географско дружество, той безпроблемно събира необходимите средства.

За всяка своя експедиция намира подкрепа от богати хора с положение в британското общество. Почти половината от средствата за бъдещото пътуване взема от Джеймс Керд, който е собственик на десетки текстилни фабрики. Получава пари още от правителството и от Кралското географско дружество.

Предоставени са му два плавателни съда. Единият от тях е Endurance, което се превежда като „Издръжливост“, а другият е Aurora – „Зора“. На първия били всички изследователи, които зорко следели картата, която ще им помогне да преминат Антарктика. Другият щял да бъде натоварен със запаси.

През декември 1914 г. „Ендюранс“ навлиза в морето Уедъл. Месец по-късно през 1915 г. корабът е заграден от мощни ледове, от които не може да се освободи. Попада в капана на ледените води, а екипажът е принуден да изостави мореплавателния съд. Хората на палубата го напускат с три малки спасителни лодки. Шакълтън и капитанът Франк Уорсли плават близо 1287 километра, докато не достигат до кораб в близост до остров Южна Джорджия, където ги приютяват. Според специалисти на 27 октомври 1915 г.

“Ендюранс” бива “смачкан” от ледовете и потъва. На 10 май 1916 г. Шакълтън и спътниците му успяват да достигнат до южното крайбрежие на Южна Джорджия, където пеша пресичат острова за десет дни. На 20 май се добират до станция, за да съобщят, че амбициите на екипа да станат първите, прекосили Антарктида, няма да се сбъднат, и им трябва помощ да се приберат.

В същата станция те намират единствено малък 80-тонен параход, с който трябва да се върнат до остров Елефант, където е останала другата част от групата. За съжаление не успяват да стигнат дотам, тъй като походът им е спрян от зимните ледове. Налага се да сменят посоката към Фолкландските острови, откъдето докладват на английските служби за положението си.

След близо 30 дни с нов кораб те отново ще опитат да стигнат до Елефант, но пак без успех. Шакълтън и компания акостират на южното чилийско пристанище Пунта Аренас. Планират нова спасителна операция до острова. Едва четвъртият опит се оказва успешен. На 25 август 1916 г. те се добират до Елефант, за да спасят останалите 22-ма участници в експедицията.

За съжаление на Шакълтън приживе той не успява да види кораба „Ендюрънс“ изваден от ледените дълбини. Все пак плавателната машина е защитена като исторически паметник съгласно Договора за Антарктика, който има за цел да опази околната среда в региона.

Последното пътуване на изследователя по вода е през 1921 г. То е поредното към Южния континент, но този път мечтата на Ърнест е прекъсната не от метеорологичните условия. Той е покосен от сърдечен удар и си отива от този свят на 5 януари 1922 г.

Зад гърба му остават няколко успешни експедиции, сред които е и тази на Робърт Скот - един от най-известните английски морски офицери и изследователи на Антарктида.

Благодарение на неуморимия си хъс Ърнест успява да достигне нивото на Скот и дори да го надмине. След завръщането си в родината без никакви човешки загуби той е посрещнат с овации. Във Великобритания е смятан за национален герой. Често го сравнявали със знаменития норвежки полярен изследовател Фритьоф Нансен.

Какво се знае за личния му живот?

Експерти, които го проучват, стигат до извода, че Шакълтън бил отдаден на работата си. Женен е за Емили Мери Дормън, но нямали деца. Извън експедициите той опитва да стартира няколко бизнес цели, но никоя от тях не просъществува. Точно затова задлъжнява и към немалко хора. Твърди се, че преди да умре има борчове в размер на 40 хил. паунда, равностойни на 1,5 милиона паунда през 2008 г. Към кого са - не е ясно. Смята се, че голяма част от парите са взети, за да издържа семейството си, а другата част, за да осъществява пътуванията си по света.