Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Пропагандата добива негативен смисъл през ХІХ век

Терминът "пропаганда" произлиза от форма на латинската дума propagare, която буквално означава "разпространявам". С това име е бил наречен административен орган на Католическата църква, създаден през 1622 г. като част от Контрареформацията. Congregatio de Propaganda Fide (Конгрегация за пропаганда на вярата), или неформално просто Пропаганда, е трябвало да ръководи "пропагацията" на католическата вяра в некатолическите страни.

А от 1790 г. терминът започва да се използва и за обозначаване на пропагандата в светските дейности. Постепенно понятието става нарицателно и в наши дни клони повече към третото му определение в речника на Уебстър, което гласи: "Идеи, факти или твърдения, които се разпространяват умишлено за подпомагане на нечия кауза или за увреждане на противоположна кауза. Също така и публично действие с такъв ефект."

Терминът започва да придобива унизителен или негативен оттенък в средата на 19-и век, когато започва да се използва в политическата сфера.

Според историците примитивни форми на пропаганда могат да се открият още от най-древни времена. Един такъв пример е Бехистунският надпис (ок. 515 г. пр. Хр.), описващ издигането на Дарий I на персийския трон, се разглежда като ранен пример за пропаганда. Друг поразителен пример за пропаганда през древната история са последните римски граждански войни (44-30 г. пр. Хр.), по време на които Октавиан и Марк Антоний се обвиняват взаимно в неясен и унизителен произход, жестокост, страхливост, ораторска и литературна некомпетентност, разврат, лукс, пиянство и други клевети.

Емблематичен пример за разпространяване на изгодна за властта информация има и при Чингис хан. Владетелят на най-голямата империя, съществувала някога, имал навика да изпраща доверени хора пред армията си, за да разпространяват слухове сред врага. Така, макар че в много случаи неговата армия всъщност била по-малка от тази на противниците му, тя лесно удържала победи.

Максимилиан I, император на Свещената Римска империя, е първият, който използва силата на печатарската преса за пропаганда - за да изгради своя имидж и да възбуди патриотични чувства у населението. А по време на Френската и Американската революция вече на пропагандата се гледа като на важно средство за печелене на каузи и тя окончателно загубва първоначалния си неутрален и религиозен смисъл.