Преследвачите му загиват през годините при странни обстоятелства

Мнозина от участниците в операцията по залавянето на Че Гевара му през годините загиват в атентати на отмъстители или при мистериозни обстоятелства. Така възниква легендата, че ги преследва "проклятието на Че Гевара".

То обаче не достига до няколко човека, като единият от тях е Марио Теран - неговият убиец.

Той се установява в Санта Крус де ла Сиера под името Педро Салазар (Салазар е моминското име на майка му). Опитва се да остане анонимен за обществото и никой да не знае, че той е килърът на световната радикална левица. След 30 години военна служба Теран се пенсионира като старши офицер. За целия си живот дава само няколко интервюта.

През октомври 2007 г., малко преди 40-годишнината от смъртта на Че Гевара, Марио Теран привлича вниманието на целия свят, благодарение на сина му, който изпраща съобщение до медиите, в което благодари на кубински лекари, които са върнали зрението на баща му. Парадоксално, в публикацията пишело още, че е признателен и лично на Фидел Кастро поради тясното сътрудничество с Куба, което се провеждало от администрацията на боливийския социалистически президент Ево Моралес. В кабинета му висеше портрет на Че Гевара. Всъщност година по-рано, Салазар се е възползвал от кубинска програма за безплатно офталмологично лечение. Той се подлага на операция за отстраняване на катаракта, тъй като бил с много влошено зрение. В клиниката обаче се записва под фалшиво име, за да не привлича внимание. Разгласяването на операцията поражда скандали от привържениците на Че Гевара, които заплашвали Марио Теран, като го предупреждавали, че има опасност за живота му.

След години – през 2014-а, за да измести фокуса от себе си, Салазар се опитва да обясни в интервю, че може той да не е истинският убиец на Ернесто. Заявява, че в неговата част са служили още двама души със същото име - Марио Теран Ортуньо и Марио Теран Реке. Три години по-късно има опасност срещу него да бъде повдигнато обвинение за смъртта на Че Гевара, но неговият шеф Гари Прадо Салмон поема отговорността. Това показва, че и до днес комунистическият садист е икона за едни и убиец за други.