Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

В България има две партии - за и против суверенитета

Как войната в Украйна възроди комсомолския ентусиазъм у нас

Вие забелязали ли сте българин, който да одобрява руската агресия в Украйна? Аз поне не съм.

Затова пък забелязвам десетки автори, които яростно громят онези путинофили - майцепродавци, които само се правят на натовци, но под кожата си са русофили и нито се изправят с гола гръд срещу агресията, нито се записват доброволци, та да положат костите си в отбраната на Киев.

Няма да цитирам тези автори поименно, за да не влизам в близък бой на стари години. Интересува ме

самата принуда към идеен ентусиазъм,

която през различните десетилетия на моя живот приемаше различни форми, но винаги мачкаше скептиците. А скептици по принцип са тези, които имат склонност към разсъдъчни действия.

Примери много, но ето един добре известен. През 70-те години писателският съюз бе свикан, за да осъди Солженицин. И ти да видиш – четирима се въздържаха, а един даже гласува против! Естествено, всички бяха заклеймени, изключени и така нататък. Ето например оценката на ЦК на БКП за Валери Петров:

"Валери ПЕТРОВ като изтъкнат поет, драматург и киносценарист на практика през последните години скъса с ярката партийна насоченост на своето творчество, съсредоточи вниманието си върху дребни, незначителни проблеми. Изживявайки политически колебания и творческа криза, В.П. се самоизолира, затвори се в един тесен приятелски кръг, откъсна се от живата кипяща дейност на партията и народа. Сам той е автор на сценария

“Горе главата, командоре”,

спрян от производство, в който се правят клеветнически оценки за нашия живот и партийната политика..."

Горкият поет, той се въздържал, тъй като не бил чел Солженицин. Да не би да иска Партията ще издаде "Архипелаг Гулаг", та да го прочете?

Такива примери много, но да не се връщаме назад, а да гледаме в настоящето. Както казах, не искам да обиждам никой нашенец, затова ще цитирам влиятелното европейското списание "Политико": "Президентът Румен Радев, бивш командир на военновъздушните сили, също, изглежда, се придържа към подхода "дръж главата наведена", когато става въпрос за Русия. Той не се поколеба да нарече руската атака срещу Украйна "война", но като цяло от нахлуването на 24 февруари внимателно подбира думите си за конфликта и често прибягва до двусмислена реторика. Той изрази притеснения относно отражението на санкциите срещу Русия върху българската икономика, което често се повтаря от социалистите…"

Прав е авторът в "Политико",

на президента май му поизстина натовският ентусиазъм

Понякога пламти, друг път гасне. Иначе като цяло ориентацията му е правилна, но някак си гледа да не се престарава, сигурно

има някакви вътрешни колебания…

Защо президентът, който в миналото бе така настъпателен, сега е така колеблив? Защо не вдига юмрука срещу Путин? Според мен - защото иска да създаде президентска партия начело с генерал Стефан Янев. Затова си подбира думите, старае се да не отблъсне електората.

Самият Янев също не прояви натовски ентусиазъм -. хем осъждаше агресията, хем го правеше някак с половин уста. И ентусиастите го подгониха, докато го изхвърлиха от правителството. Имам усещането, че точно това бе и неговата цел. Утре правителството на Кирил Петков ще падне и тогава той ще е народен герой. Уви, някои наши

политици все още се заиграват с нагласите на българина. Все пак нали народът е суверен, от време на време се налага да се явяваш на избори. Ако човек иска да направи нова партия, трябва да не прави впечатление на натовски комсомолец.

Какви партии има в България? Политолозите са затруднени да ги определят според старите схеми. Както знаем, у нас отдавна няма леви и десни – всички са десни. Дойде ли на власт, и БСП следва все ултрадясната икономическа политика.

Делението на русофили и русофоби също е в миналото.

Както знаем, русофили ни вкараха в НАТО или поне не възразиха. В момента никой политик не се подмазва на Путин. Всички скачат, но скачат високо, а други едвам се вдигат на пръсти. Едни гледат да се харесат на "широкия" електорат, а други – само на радикалната, прозападна част от него. Едните са силни в идването на власт, другите – при свалянето от власт. И тъй като според официалната туристическа диплянка народът е суверен, едни са за суверенитета, а други - против. Е, не съвсем против, но те поставят европейските, натовските и американските ценности над българските заблуди.

За едните канадското гражданство на Кирил Петков е престъпление, за другите – тъкмо то го легитимира. Едните смятат, че България ще я оправят следвалите в чужбина, други – че България е на българите с българска диплома. И така нататък. Навсякъде откриваме същото разделение.

Всичко у нас минава през тази призма. Да вземем например

казуса с ареста на Бойко Борисов

Васил Божков го обвинява в сериозни престъпления. Ако е истина, мястото му е на топло. Въпросът е друг – кой да го разследва?

Българската прокуратура се мотае, измисля си някакви нашенски юридически формалности, изобщо слага прът в колелото на историята. Значи трябва да се викне на помощ Европейската прокуратура и нейната ръководителка Лаура Кьовеши.

Ако човек проследи разделението сред юристите, ще види, че родните закони са писани върху вятъра.

Едни твърдят, че европейската прокуратура може да се меси само когато става дума за злоупотреба с европейски средства. В случая с Бойко Борисов тя нямала работа, тъй като обвинението било за нашенско си изнудване.

Слушах обаче по радиото една юристка от сдружението "Боец", според която европейските прокурори могат да разследват всичко, от злоупотреби с ДДС, до държавна измяна. В такъв случай, щом Иван Гешев се дърпа, работата ще я свършат Кьовеши и нейните подчинени от България.

А как е в Европа? Там все още има леви, десни и всякакви други старомодни партии, но войната в Украйна ги вкара в стройните натовски редици.

Европа бе принудена да се откаже от своята суровинна колония

– Русия. Това й гарантира упадъка през следващите поне 10 години.

Значи и Европа отстъпи част от суверенитета си,

и тя обърна гръб на материалното заради спасението на душата. Ние дадохме нашия суверенитет на Европа, Европа – на САЩ, а и Русия вече няма друг избор, освен да стане суровинна колония на Китай.

Смутени и объркани, русофилите вече нямат друг избор, освен бързо да учат китайски. Ако ще опонират на метрополията, трябва поне да се уповават на друга велика сила. И тъй като опашката пред американското посолство стана километрична, последните просто нямат шанс да са по-големи натовци от Киро.

Бойко опита да се вклини отпред, но Киро го удари през пръстите. Сега най-добре да запише магистратура в пекинския национален университет "Бейда". И да чака.