Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

100 Години Безпределна Самота Любомир Канов

В България все още има Партия, обявена преди много години от Парламента за престъпна със закон, която продължава триумфално да празнува повече от 100 години своето престъпно съществуване.

Когато отваряме дума за миналото, трябва да се условим, че комунистическия период не е държавен или политически "строй", а в основата си е криминално-манталитетно явление. Да бъде анализирано това явление с философски или политикономически доводи и да се трупат овехтели идеологически аргументи с монотонен глас, е по същество влизане в изобретената от самите комунисти словесна пляка, участие в съсухрен псевдонаучен брътвеж с мъртви и безмислени термини, чийто инициатори бяха самите те и където останаха завинаги ненадминати. Нито статистиката, нито оборването точка по точка на техните твърдения за изобилието при тяхното управление, нито опроверженията за придобивките при "социализъма", нито свидетелствата за техните жестокости са достатъчни , за да бъдат накарани да млъкнат и да спрат с Лъжата. Болшевиките, комунистите, тесните, пък и широките европейски и световни социалисти, винаги имат на свое разположение един могъщ съюзник и той се нарича “Манталитет на преобладаващите мнозинства".

Истината е, че повечето от хората в почти всички, но особено в културно неразвитите общества, не са приучени към критично мислене и към анализ на обществените процеси, което ги заобикалят. Те не са в състояние да правят самостоятелни валидни изводи за причините на своите проблеми. Образователната и семейната среда са ключови причини за това, но тази тема заслужава отделен педагогически анализ. Фактът е, че в самата дума "болшевик", независимо как е възникнала първоначално или, че всъщност те са били малобройна, добре организирана престъпна група в самото начало, се съдържа коренът "болшинство". А това показва един основен елемент на който се дължат техните успехи, а и "успехите" на подобните им деривати като фашизма и национал-социализма през ужасния ХХ век. Както и продължаващите до днес епизоди на възникващи постоянно по света социализми от един или друг вид. Причините са следните:

Преобладаващото мнозинство от хората не желаят или не умеят да мислят критично и самостоятелно и с лекота делегират властта на онзи демагог, който ще им предложи най-гръмогласно, най-простата версия на живот, в който на тях "ще им се даде" от “държавата” нещо, безплатно и без усилия, за сметка на "лошите" или " богатите”. Тази формула работи и понастоящем, властта се дава с лекота на болшевики от един или друг вид и то нерядко през свободни избори, за разлика от драстичното взимане на власт от "народа" чрез преврат, какъвто беше случаят в Русия в 1917 г или в България на 9.9.1944

Днес болшевиките наричат себе си прогресивни, марксисти, социалисти, социалдемократи, леви и пр. Основното във всички случаи е коварното, но верно наблюдение, че неуките и немислещите в едно общество ще бъдат винаги по-многобройни като демографски фактор и ще се увеличават. Към тях винаги могат да се добавят също и непомнещите, а в сметките скрито се добавя и триумфалното очакване за увеличаващо се демографско превъзходство на този "електорат" в бъдеще, който побеждава в изборите именно поради тези свои особености, наред с по-успешното си самовъзпроизводство:

А това е неразвитата способност за критично мислене и за прогнозиране на бъдещето, съчетано с очакване "държавата" и "другите" да мислят вместо тях, включително за оцеляването на тяхното собствено поколение.

Тази "маса" ( комунистите много обичат да говорят за човешки "маси", което имлицитно предполага отсъствие на разсъдък), е причината поради която българските, постсъветските, а и всякакви други леви демагози по света, можаха да си позволят отново и отново, въпреки чудовищните провали на комунизма и социализма навсякъде по света, винаги довеждал само до мизерия, нещастие и бедност, да се поотупат от прахта и мазилката на поредната срутена сграда, която са градили с неуки архитекти с третокласно образование, да грабнат мегафона и да запеят дружно Интернационала по случай ДЕНЯТ НА ТРУДА —Първи май. Да отпразнуват и прославят Труда-нахалост, безмислен колкото труда на каторжниците от Ловеч или от Гулаг. Но, "електоратът" не помни, не желае да проумее, че пак е бил излъган и употребен. И пак, напълно демократично, избира същите, които вече са го лъгали многократно, обещавайки му същото отново. Или в най-добрия случай, ако не отиде да ги избере, се отказва, както от мисленето, което не му се удава, така и от гласуване, защото са го убедили трайно, че няма смисъл от каквото и да било участие в съдбата на страната си или в своята собствена.

Мегафонът обаче продължава да събира "пролетариите" под червеното знаме неуморно, за покруса на онези които още не са се отучили да мислят. Тези, последните, евентуално взимат самолета и се заселват в онези земи, където демагозите още не са превзели окончателно Държавата и Обществото. Но дългата сянка на "лявата идея", както обичат да я наричат българските комунисти, никога не изчезва напълно от лицето на планетата, само се премества, когато я огрее слънцето и когато стане по-напечено.

Така че, основната причина за комунизма и различните му деривати е манталитетна и се корени в неизчерпаемото самовъзпроизводство и масовост на човешкото невежество, съчетана с присъдружното му недоверие и завист към успеха и просветата.

Вторият му "вектор", както е модерно да се казва, е обект на анализ от криминологията. Ако за момент изключим от полезрението си западните социалисти, които поради факта, че живеят в правови общества, трудно могат да бъдат криминално проявени и да останат юридически безнаказани. Източният Социализъм обаче, е изцяло установен, изграден и практикуван от хора с престъпни наклонности. От самото си начало болшевишката революция в Русия е организирана и осъществена от хора с углавно мислене и типично криминално безразличие към човека, към неговия живот, собственост, семейство, религия или ценност за обществото, а също и към културата, красотата и смисъла на съществуването. По същество става дума за клан, за шайка, за глутница от престъпници, които в сегашния контекст биха били оприличени на банда от мутри. Тяхната йерархия донякъде наподобява вълчата глутница, с поправката, че при вълците липсва така характерната за болшевиките подлост, както и безпричинното убийство на себеподобните. Когато се анализира динамиката в една криминална група, винаги се очертава един главатар или криминален бос - капо, пахан, шеф. В различните варианти на социализмите в зависимост от местните особености, най-главният криминален лидер се е наричал Дуче, Фюрер, Вожд ( което е същото), Скъпият Лидер ( Северна Корея и до сега), Великият Кормчия ( Китай ), Бащата на народите ( Сталин )и пр. В една организирана престъпна група, а и в целия подземен свят съществува също и специален жаргон, език на който криминалите общуват. В България и в целия Съветски Блок, както и в присъдружните леви партии на Запад, беше установен един нов, базиран на марксистката и социалистическа псевдофилософска терминология език, един идеологически жаргон, аналогичен като средство на общуване с пандизчийският, макар и морфологично различен, но с важната цел - да се отделят своите от чуждите. По същият метод биваха измислени и псевдонимите на босовете на престъпните комунистически групировки, дегизирани като политически движения, възнамеряващи да донесат Вечна Правда и Щастие на Света. Коба, местно кавказко бандитче, обиращо банки в Тифлис, внезапно изоставя фамилното си име Джугашвили и се превръща в Сталин - величествен Стоманен човек, неразрушим машинен елемент, който може да смаже слабата човешка плът, да преобрази човечеството и да се превърне в Баща на Народите, без да споменаваме душите на милиони хора стъпкани в безбройните душегубки и зандани на Гулаг. Свердлов - бургията, която може да застреля царското семейство по най-безмилостен начин в Ипатиевската къща в Екатеринобург и да хвърли труповете им в минна дупка, без милостта на поне някакво човешко оплакване и погребение. Каменев, Зиновиев, Троцки — все хора без имена, заместени с псевдоними, точно като мутрите от постсъветският и българският криминален свят- Крушата, Окото, Пръча, Трактора, Дебелият, Чука (спомнете си Молотов), Мето Илиенски, Самоковеца, Амстердама и пр. Псевдонимът Ленин произхожда от името на река Лена. Не с толкова героични имена разбира се, но това са особени девианти принадлежащи на същия субкултурен свят, който, макар и да не се татуира, се окичва с героични псевдоними, нашивки, медали и еполети, а най-вече се опитва да наложи своя език, поведение и стил. Ако не можеш да усвоиш този мъртъв, служебен, безмислен език, предназначен да крие истината, да затлачи реалността, да наложи лъжата, ако се осмелиш да говориш с човешки език, тогава отпадаш, не принадлежиш към тях. Мястото ти е вън от университета, вън от културата, най-вече вън от властта и често извън живота изобщо. Това беше "класово" разделение, а то беше нерядко придружено и от езиково и типово-антропологично различаване: специфичният стърчащ партиен алаброс ( виж Чаушеско, Милошевич, Червенков, Трайков, Георги Боков, Пеко Таков, Велко Палин, Пенчо Кубадински,напоследък Иво Христов, даже жени като Цола и др. ), телостроежът, жестовете с ръка ( обикновено сечащи или пробождащи с показалец ), тантурестата диспозиция, овчарските гласове. Този физически тип налагаха даже в скулптурата и живописта, а в литературата, изкуствата и киното затискаха ума на човека с нечитаеми текезарски романи и дълбоко фалшиви партийни филми. По същия начин, както в една криминална банда няма да бъдеш приет или да оцелееш, без да усвоиш бандитската походчица и разжлямбеното говорене с техните специфични думички, така е и в

престъпната болшевистка задруга. Не можеш да се скриеш от зоркото око на техните съгледвачи от Държавна Сигурност. Ще те издаде походката, погледа, произхода, ти, книгите, говорът, мисленето ти, че не си свой, че ти си "враг". И съответно, подлежиш на подгонване, унижения и в крайна сметка - на ликвидация.

Как обаче, тази криминална прослойка от недоучки, една част от тях прочели няколко брошури от Ленин или Кратката История на Сталин, друга част с трето отделение или полузавършено гимназиално, като нашенския "Стопанин" Тодор Живков, наричан от електората “Тато”, успя толкова дълги десетилетия да мимикрира и даже да лъже безнаказано и успешно, че комунистите, били построили две Българии? Че са ни дарили с щастливо пионерско детство? Със столова храна в почивни станции! С безплатно, но задължително образование по "научен комунизъм". Дали са ни знания по история, пълна с лъжи. Преподавали са ни литература, където учеха ( още го правят), как да пишем лицемерни теми за село Борово и за Овчарчето Калитко, за Вела Пеева и за Червените Ескадрони, вместо да осмислим истински велики текстове и произведения и да се научим да изразяваме мисълта си. В позволеният за изучаване френски език в училище, където урокът ни се наричаше "Посещение на кооперативната ферма в село Петърч", понеже не можеше да се каже на френски Петърч, се произнасяше : "...Ше ла ферм кооператив дьо Петарч..." Образователната система ни подари ужасните учителки по руски, които ни изтезаваха с пропагандни текстове на Маяковски за Съветския паспорт, за “Облакът в гащи” и инструкции за това “Как се каляваше стоманата”, а властите ни ощастливяваха със съветска телевизия в петък вечер, вместо да ни научат да обичаме Чехов. Да не споменаваме фалитите на държавата и тоталното отравяне на природата и обезлюдяването на селата посредством ТКЗС-тата и мегаломанските заводи.

Питаме се как беше възможно и продължава да е възможно тези лъжи да се поддържат толкова успешно?

За да се разбере това, трябва да се върнем към следните “вектори” :

А.Преобладаващият манталитет на населението.

Б.Криминалната природа на така наречените комунисти.

В. Склонността на “масите” да преклонят главичка, да се снишат и в името на пощадата, да заобичат ботуша, който ги рита в мордата.

Най-добрата аналогия ни предлага централното явление, метафората за всичко останало при социализма, а именно —институцията Гулаг.

Там са представени сгъстено всички роли и актьори на епохата на социализма с ненадмината яснота. И структурата, както е при всяка криминална глутница е под формата на пирамида. Най-отгоре на обществената пирамида в Гулага и извън него са архипрестъпниците, вождовете на подземието, които обаче са се издигнали до позицията на "Бандит в Закона". Те са "Авторитети", заемат най добрите легла и получават най-щедрите порции. Неотличими са и са социално близки до формалните началници, надзиратели и оперативници на лагера и тези две групи са взаимно заменяеми без проблеми. Френкел може да е бил вчера валутен спекулант, осъден на лагер, но след година става архитект на цялата структура на Гулага и на неговата икономика построена върху идеята за смъртта от глад и от непосилен робски труд. Труд звучи гордо, той спасява от неправилен класов произход и от грешно мислене. Той те прави свободен и се празнува на манифестации. Около центровете на властта в лагера са разположени концентрично обслужващите, персоналните слуги и слизащите надолу по-нисши по ранг престъпници. А най-отдолу са палачите, биячите, Шахо Циганина от лагера в Ловеч със стоманената лента, която къса вратни артерии и който извършва заповяданите убийства. Там до долу, до най-ниското, всички са изпълнители на повелята на Главния, наричана нелепо Волята на Партията.

Комунистическата власт може да бъде разбрана само в контекста на криминалното съобщество и един Алигиери в разбирането на кръговете на Ада, организиран от тази власт би следвало да бъде Варлам Шаламов с неговия анализ на Блатния Комунистически криминалитет в Смъртните лагери на Колима с неговите Колимски разкази и Борислав Скочев с Концлагерът “Белене”. Както и оскъдните свидетелства на нашите клетници, преминали през нашите собствени български лагери и затвори на смъртта.

За преобладаващият манталитет на населението, след всичко изброено по-горе не може да се каже нищо, освен да се цитират резултатите на избори, които поне номинално са били свободни и в частност, първите свободни посткомунистически избори в България, спечелени от комунистите и признати за валидни от антикомунистите, начело с Желю Желев. Както и печалният факт, че все още в България съществува Партия, обявена от Българския Парламент за престъпна със закон, която продължава триумфално да празнува повече от 100 години своето престъпно съществуване.

“Оставете тук, всякакви коментарии и надежди!…

Би възкликнал горестно Алигиери.

От Фейсбук.