Забраната да се казва на глас очевидното (и на Изток и на Запад), неизбежно води до загуба на истинската Свобода. Когато тази забрана се представя за защита на “Правата и свободите” на някого, трябва да се знае, че зад тази лъжа винаги се крие Онзи, дето вечно е успявал да излъже лековерните и глупавите. Които, в условията на сегашната разновидност на демокрацията, са неизбежно повече на брой и гласуват винаги за Лъжеца в захлас и с искрена радост.

По неговата следа се движат из днешният свят те след Водача си - Преструващият се на Добър и на техен Спасител, - а той им свири на вувузел.

Ако бях средновековен схоласт и религиозен диагност като Якоб Шпренгер от Malleus Maleficarum, сигурно щях да разпозная Лъжеца по ноздрите, по особената с дребни подскокчета сенилна походка или по чепиците с дебела подметка, където крие двукопитните си крака, или пък щях да се чудя къде си е скрил опашката. Но в сегашните времена разполагам само с безутешният си усет, че огромна част от хората са ослепели, а останалите беззвучно отварят уста и отчаяно викат към маршируващите: Виж... Виж!

Няма кой да ги чуе.

А слепите вече са оглушали.

*От фейсбук