Третият Ботев четник, живял и завършил земния си път във Варна, е Иваница Данчев.

В пенсионното му дело, запазено в Народната библиотека "Кирил и Методий", в Българския исторически архив са съхранени за поколенията свидетелства и документи за революционната му дейност, подписани от Кирил Ботев, Стоян Заимов, Сава Пенев, Никола Ванков, Димитър Видинлиев и други революционни дейци, които са работили с него.

В "Свидетелството", издадено от град Свищов на 4 август 1891 г., пише: "За всички негови заслуги, които е направил на милото ни Отечество, признаваме и благодарим, като даваме настоящото си свидетелство в знак на признателност за неговото участие". Следват подписите и печатите на жителите на град Свищов, селата Търнак и Бяла Слатина. В пенсионното дело подобни свидетелства има и от жителите на селата от Врачанска, Оряховска, Търновска и Свищовска околия, както и от българите емигранти в Бекет, Зимнич, Корабия и Олтенца, Румъния - навсякъде, където Иваница Данчев е организирал революционни комитети.

Иваница Данчев Панчев е роден през 1850 година в град Свищов. Учи там, а след завършването на образованието си поема дюкяна на баща си.

Явно търговията не го влече и той го продава през 1869 година. Снабден с тескере от Ив. Желязкович, турски чиновник в Свищов, помогнал на не един революционер да премине река Дунав, заминава за Галац. Тук той се включва в местния таен революционен комитет.

Посъветван от другарите си – хъшове, той отваря малко магазинче, за да осигурява средства за революционната организация. Търговските дела не го откъсват от тази дейност, но работата не го задоволява. Той се премества в Браила, където българите развиват активна дейност. За кратко време се налага и застава начело на хората с буен български нрав и става техен водач. Натоварен е от Браилския комитет да отиде в Букурещ и да се срещне с Любен Каравелов – трябва да му предаде, че българите в града са готови да предприемат конкретни действия в подготовката на бъдещото въстание.

В Букурещ Иваница Данчев се среща, освен с Любен Каравелов, и с други дейци на българската революционна емиграция като Христо Ботев, Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Никола Обретенов и др. Те са впечатлени от решителността на Иваница Данчев и той остава да работи в Букурещ. За да изкарва прехраната си и да осигури средства за революционната организация, той отново се залавя с търговия. Отваря малка бакалия. В задния й двор, в две стаички хъшовете провеждат събрания и сбирки, намират подслон. След като се преместил в Букурещ, Иваница Данчев установил много тесни връзки с Христо Ботев. Двамата революционери си допаднали по характер и по идеи как да се организира едно въоръжено въстание в България.

Търсейки пътища и средства за разширяване на тайната революционна организация в България, Българският централен революционен комитет в Букурещ взема решение да изпрати Христо Ботев и Иваница Данчев в Одеса, където да се срещнат с влиятелни и родолюбиви българи. Целта е да потърсят финансови средства и подкрепа за подготвяните чети, които да влязат в България при бъдещо въстание, както и да проучат отношението на руските официални власти към българското революционно движение.

Преди да тръгнат на мисията си, Иваница Данчев продава дюкяна си и осигурява средства за мисията. Пристигнали в Одеса, Христо Ботев и Иваница отсядат в къщата на видния български търговец Н. М. Тошков. В нея те прекарват две денонощия. На третия ден се срещат с българина полковник Иван Кишелски, който ги поканил в дома си. В проведения разговор двамата пратеници на БРЦК осведомяват и запознават домакина за действията на комитета. Те подчертават, че са решили да продължат борбата, започната от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, и да отмъстят за тяхната смърт.

Как възкачването на султан Мурад V спасява други четници, четете ТУК.