Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Антропологът, който не се подчини на БКП и не каза, че турци у нас няма Възстановката на проф. Йорданов на лицето на Георги Сава Раковски СНИМКА: АРХИВ

Нереализирана остава голямата мечта на проф. Йордан Йорданов – да възстанови лицата на Левски и Ботев

През 70-те години делегация на БАН отива в Москва, за да питат научни ли са методите му за реконструкция на черепи

Удари от боздуган смазват царете Калоян и Самуил. При първия води до епилепсия, а при втория – да не може да дъвче

По време на възродителния процес антропологът проф. Йордан Йорданов, който почина на 22 февруари на 83 г., и трима негови колеги са притиснати от БКП публично да обявят, че няма доказателства за етнически турци у нас. При това да се позоват на изследвания. Той и още двама от учените отказват да влязат в сценария и твърдят, че не са правили подобни проучвания.

"Трима от хабилитираните излизат пред целия институт и защитават своята позиция. Държат се смело", разказа пред "168 часа" доц. Рачо Стоев, ръководител на звеното по антропология и анатомия към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН. Според него

четвъртият става и потвърждава теорията на БКП,

позовавайки се на свое изследване. Смисълът на изказването му е бил, че турците всъщност са най-чистите българи и че не може да става дума за различен етнос. Словото може и да се е харесало на партията, но не и на международната научна колегия. Тя изолирала българските антрополози.

Проф. Йордан Йорданов обаче не влязъл в този тон.

“Беше принципен, което не му пречеше да бъде патриот”,

добавя доц. Стоев. Всъщност бележитият антрополог е роден в известен през Възраждането район на България – във великотърновското село Драгомирово, което е на 45 км от емблематичната за Априлското въстание Бяла Черква. Завършва гимназия в Полски Тръмбеш, а след това Медицинския университет със специалност стоматология. След това започва да се занимава с антропология, но не тръгва да израства в кариерата си чрез членство в БКП.

Напротив, той е единственият хабилитиран учен в областта си, който не е бил в редиците на компартията преди 1989 г. Баща му е участвал в акция срещу партизаните в родното си село и заради този факт сладкодумният професор не е бил толериран по времето на соца.

Освен всичко друго е започнал да реконструира лицата на отдавна починали хора по запазен череп и кости. Още през 70-те години е бил сериозно атакуван заради тази практика. Обвинявали са го, че подходът му не стъпва на научна логика. Той разучил самостоятелно т.нар.

метод на Михаил Герасимов от СССР,

възстановил Иван Грозни и Тамерлан. Споровете за работата на бъдещия директор на института се разгорели толкова много, че се наложило цяла делегация от БАН да замине в Москва, за да се установи дали реконструкциите на проф. Йорданов отговарят на начина на работа на прочутия съветски антрополог. Ученичката на починалия вече Герасимов Галина Лебединска защитила българския си колега, след като се запознала с възстановките му. Потвърдила, че всичко се прави на научна основа. Така пътят за реконструкция на живели преди векове българи е открит.

Проф. Йордан Йорданов започва да възстановява лица. Те са над 70 за цялата му професионална кариера. Първата глава е на прабългарка, но една от най-важните е тази на тракийска принцеса от IV в. пр. Хр., която е открита през 1965 г. във Враца при разкопки на Могиланската могила. Намерена е със златен лавров венец на главата и златни обеци, което говори за принадлежността й към висшата класа. Според проф. Йорданов тя най-вероятно не е тракийка, а от територията на днешна Гърция, омъжена за тукашен тракийски владетел. Той съди за произхода й по

чертите й, които са средиземноморски.

Запазен кътник посочил и възрастта й – едва 16-годишна.

Антропологът не успя да реализира голямата си мечта – да възстанови образите на Васил Левски и Христо Ботев, защото никой не знае къде са костите им. Но е реконструирал други известни личности – царете Калоян и Самуил, Любен Каравелов, Георги Раковски, Бачо Киро, Захари Стоянов и други.

Наблюденията на проф. Йорданов за българските владетели са много интересни. Приживе той разказа пред "168 часа", че Калоян е бил около 190 см, докато Самуил – едва 155 см. Според анализа на експерта и двамата са преживели тежки травми на главата - вероятно от удар с боздуган или някакъв тежък предмет. При Самуил ударът е бил между лявата вежда и ухото, като вероятно е вдигнал лявата си ръка в опит да се предпази от нападателя си, но не е успял.

Противникът е уцелил и лицето, и ръката на царя,

като ги е счупил. Според проф. Йорданов долната му челюст също пострадала и вероятно след тази битка Самуил не е можел да дъвче храната си.

При Калоян ударите са два и са върху най-високата част на черепа. Единият е от тежко оръжие като боздуган и е счупил външната и вътрешната пластина на костта. Довел е до т.нар. травматична епилепсия. Това се потвърждава от свидетели от онази епоха – царят е бил избухлив особено към пленените византийски войници. Според изследването на антрополога най-младият брат от Асеневци е починал на около 35-40 г.

Всъщност единственият 100-процентово доказан череп на човек от българската история според учения е този на чъргубиля Мостич от Преслав, живял през Х век. Бил е нещо като външен министър на цар Симеон Велики. Не е бил много висок – около 165-170 см, и е доживял 80 г., което не е характерно за хората от Средните векове. Възстановката на проф. Йорданов показва, че ичиргубоилът е бил сакат с дясната си ръка и е страдал от шипове в гръбнака.

Що се отнася до възрожденците, приживе антропологът споделя и какво е научил за страданията на Георги Сава Раковски, съдейки по костите му. Боледувал е от белодробна туберкулоза, като

умира изключително мъчително

с гной в гръдния кош. Доайенът на възстановките твърди още, че революционерът е притежавал допълнителна кост между лявата теменна и тилната кост, наричана инкова кост, защото за първи път е описана при инките. Открил е следи от ошипяване на някои от прешлените на поясната част. Бил е висок около 178 см. Зъбите му са били разрушени.

Всички тези възстановки на важни за българската история личности са показани в Националния антропологически музей към института, създаден от професора през 2007 г. Тогава той е директор на научния център.

Фактът, че не е бил член на БКП,

е в негова полза след 1989 г. и тогава се издига на високата длъжност.

По това време вече е бил включен в екипа, който е започнал голямо национално проучване на антропологическите особености на българите.

"Обикаляхме страната с едно автобусче. Изследвахме хора от цялата страна. Всеки от нас си имаше задача. Един снема анкетата, друг измерва ръста и физическото развитие, трети мери главата, четвърти - кожните гънки. Това е огромна работа – разказа доц. Стоев. – Програмата беше изготвена още през 1988 г. 10 ноември 1989 г. ни завари в Монтана. После продължихме с изследванията, като през уикендите идвахме в София на митинги. Проф. Йордан Йорданов завърши последното национално изследване на българското население. Ново няма вече почти 30 години."

То показа, че най-много блондинки и мъже с широки рамене се раждат в София, а най-дебели – в Монтана. Най-фини са в Бургас. С най-дълги носове са ловчанлии. С най-големи гръдни обиколки се славят столичанки и русенки, а с най-малки – бургазлийките.

Данните сочат още, че в в крайморската област дамите са най-фините, най-дребни, с най-тънка талия. От мъжете най-тесни перки имат хасковлии.

В златната среда

по всички 320 показатели са перничаните.

Като цяло обаче българите в края на ХХ век са тъмнокестеняви, с бяла кожа и със светлокафяви или тъмнокафяви очи, е изводът на проф. Йорданов и екипа му. Блондините са едва 10%. Мургавата кожа се среща по-рядко. Най-много мъже с матова кожа са в Бургас, а жени – в Монтана, Ловеч и Варна.

Що се отнася до фигурата, професорът установява, че българската е пропорционална, при това в идеалната среда между останалите европейци.

Проучването е доведено докрай, но друга задача на проф. Йорданов в същия период се проваля. Той не успява да провери дали живелите в казанлъшкото село Габарево руснаци – Георги Жудин (Жорж) и Елеонора Крюгер, са били деца на екзекутирания император Николай II.

Мълвата твърди, че са княз Алексей и княгиня Анастасия.

През 1994 г. БАН взема специално разрешение от компетентните органи, за да отвори гроба им, за да се установи истината за произхода им. Оказва се, че останките са взети от бивш следовател. В гроба откриват кости на други хора. Така професорът не успява да разгадае тайната пренесли ли са се в България престолонаследникът на руската корона и сестра му.

За сметка на тях на антрополога му се удава да възстанови облика на един индиански вожд, докато е на 6-месечна специализация в Атланта, Джорджия, САЩ. Забелязва общо между неговия и черепите на прабългарите, които добре познава от работата си у нас. И племенният предводител като древните българи имал изкуствена деформация. Тогавашните хора са я правили с цел да бъдат по-красиви.

По този повод приживе проф. Йорданов се сети за изследван от него масов гроб край Девня. 69 жени и деца и трима мъже, които са погребани там, са били с широки скули и висока долна лицева част до брадата. Изкопът е ров с диаметър 5 метра, който няма аналог. Всички жертви имали превръзка с две кръстосани ленти на главите, с каквито са издължавали главите, и са били посечени с остър предмет. Според учения това известното от историята не отговаря на истината. Това

не са убити прабългари, а унищожени християни

от княз Владимир Расате, когато се опитва да върне езичеството. Той е наредил да ги погребат по дядовия си ритуал. "Тези жени и малки деца са приели християнската религия", е обяснението на антрополога.

Той ще остане и с методите си за установяване на биологическата възраст на човека, съдейки по костите. За открития в гроб 43 във Варненския некропол казва, че е бил най-възрастният, когото е изследвал. Бил е на 45-50 години при средна възраст за епохата от 31 г. Ръстът му също е по-висок от останалите – 172 см. Иначе принадлежи към същия антропологичен и расов тип като другите, които са живели тук по същото време.

Освен с познанията си за костите и човешката структура професорът е известен и с отказа си да влезе в политиката въпреки поканите. В началото на демокрацията не приема предложението за кариера от Желю Желев, чийто личен стоматолог е бил отпреди 1990 г. След това го търсят от НДСВ по времето на Симеон Сакскобургготски, а накрая и от БСП. Но всеки път остава верен на професията си.