Дълбоко се съмнявам, че в тези редове ще откриете нещо по-различно от вече изговореното в изборната нощ и последвалия я “черен” понеделник за българина – времето, което той обикновено отделя за ден за размисъл, наместо съботата. И въпреки това ето някои съображения:
- На тези избори стана ясно, че Бойко направи още една магистрална стъпка към втори мандат. Остава да я асфалтира на балотажа за “Дондуков” 2. Месеци наред определяхме вота като своеобразен референдум “за” или “против” управляващите. Е, оказа се, че е повече “за”. Личната ми прогноза е, че сините ще гласуват “с отвращение”, но за Плевнелиев, както и част от поддръжниците на Кунева и Сидеров. Да не говорим, че и преди втория тур превесът на ГЕРБ на президентския вот е очевиден с повече от 10 процента. При това положение Доган няма да има сили да реши вота.
- Стана ясно също така, че БСП бавно, но сигурно излиза от летаргията и безпътицата, в която беше изпаднала през последните 2 години. Това ще даде глътка въздух за Станишев преди конгреса и след кьошезаканите на неговите противници най-вече вътре в партията. Просто столетницата си беше и си остана втора политическа сила, но вече с малко повече самочувствие и авторитет.
- Безусловно е мнението, че тези избори биха всички досега по неорганизираност, каши, суматоха и недомислици. И тук попадаме на тотално разминаване в тълкуванията. Според БСП и политическия оркестър, който й пригласяше, това е опит за сплашване и недопускане на избирателите до урните. Контратезата на ГЕРБ: “А защо тогава хората се редят на опашки, за да гласуват?” А де!
- Най-голямата драма обаче е при т. нар. автентично дясно. Кандидатът за президент на сините Румен Христов да вземе маааалко повече от Светльо от Хиподил…читателят да намери определението. В същата колонка преди месец писах, че високопоставен източник от СДС ми довери, че ако този път Костов и ДСБ не си удържат на думата и не подкрепят Румен Христов за президент, това ще бъде краят на Синята коалиция. Включително и раздяла на двете формации в парламента. Синият кандидат спечели 2 на сто, или колкото приблизително са гласовете на седесарите, и забележете – в съюз с ОДС, или новото СДС (Съюз на десните сили), или както и там да се нарича. А това означава, че и съвсем старото и автентично СДС е издъхнало. Та сега си мисля, че ако новите лъвчета си държат на думата, българският парламент ще се обзаведе с 14 нови независими депутати и с нови двама обеЗгрупенфюрера – Иван Костов и Мартин Димитров. Което наистина ще бъде краят на сините. И май ще си имаме ново дясно и нов двуполюсен модел.
- Пък Меглена Кунева отговори максимално ясно на въпроса може ли около нея да се оформи партия: “Питайте ме догодина.” Не знам, но и от “Врабча”, и по места се скъсаха да й помагат, докато все още жълтата първа еврокомисарка хем приемаше помощта, хем с всички сили се дистанцираше от тях. В резултат и двете страни загубиха. Смешното тук е, че на тези избори на практика самото НДСВ си носеше и въжето, и сапуна.