Гешев и Петков танцуват аржентинско танго

Интернет роди нов жанр в пишещата журналистика - увода мюре. Чета например заглавие “Няма да повярвате с кого легна Иванка!”. Аха, казвам си, най-сетне ще лъсне голата истина! Кликвам на линка и какво да видя - Иванка по прашки в Дубай, но за голата истина трябва да кликна още веднъж. Кликвам пак и пак, докато накрая научавам, че Иванка обичала да спи с плюшеното си мече…

Интернет плаща за кликванията. Затова този похват става за всичко – дребни пътни произшествия, прогнози за времето, международни събития. Първо опаковката шашардисва (няма да повярвате какво ще е времето утре), хвърляш се да разопаковаш, после пак разопаковаш и пак разопаковаш, докато стигнеш до едното нищо – разкъсана облачност, на места леки превалявания.

Този метод зарази и политиците. Първо те шашват с някаква скандална новина, а после започва един дъъ-ълъг и отегчителен стриптийз, танцът на стоте воала, който завършва с празна закачалка.

И да е имало някаква плът в дрехите, тя се е изнизала като Мара Хари, докато публиката спи.

Например, първо бият тъпана, че 60 милиона за магистрала “Хемус” са изнесени в чувал. Аха! Най-сетне ги хванаха за ушите! Следват нови и нови скандали, прокурори и меверета си късат ризите, ту ще разпитват свидетелите, ту няма да ги разпитват, ту знаят, но не казват, ту не знаят, но казват, но така и не се стига до голата истина – кой всъщност открадна парите? И къде са? И коя е Мата Хари? Има ли тя нещо общо с Пеевски, или може би със Сорос?

Облаци от пържен въздух и нито един слънчев лъч.

Аз не съм от тези журналистически баби, които лицемерно молят политиците да плеснат с ръце и да се прегърнат, а всъщност лигите им текат от клюкарско любопитство.

Напротив, казвам аз – карайте се! Бийте се, за да се помирите!

Всичко хубаво в тази държава идва от скандала.

Забелязал съм например, че колкото по-яростно се карат политиците, толкова повече пари обещават на пенсионерите. Ама много било лошо пак да пада правителството? Напротив – колкото по-често има избори, толкова повече пари за медии и журналяци. Защо да чакаме 4 години за една грантова инфузия, когато може по 4 на година?

Много ми хареса скандалът за скъпо продадения евтин газ например. Политиците се хванаха за шиите и се роди положителна новина. След като за декември ме удариха с двойна сметка, сега ми върнаха пари и за декември, и за януари. Само че така и нищо не се разбра – кой открадна парите от газа? Хванаха ли го? И какво ще плащам за февруари?

Енергийната комисия викнала обичайните заподозрени да разкрият истината, но решила да засекрети заседанието. Да не научи Путин. И тъй като обичайните заподозрени нямали достъп до секретна информация, изгонили ги от заседанието. Опозицията се обидила и си тръгнала. И така нищо не се разбра.

Според мен Кремъл знае кирливите ризи на българската енергетика много по-добре от българските тайни служби, но все пак разочарова, че скандалът утихна и се засекрети. И не се стигна до бой. Защото няма ли гореща война, не може да настъпи мир, любов и трайно благоденствие. С други думи, дали за февруари няма да ми добавят върнатото за декември и януари?

Най-дразнещата политика е скандалът с прекъснат коитус.

Ето например премиерът викнал главния прокурор и зачел от телефона имената на големите и ненаказани бандити в държавата. Супер! Но спрял точно преди да каже нещо ново. Еее, пак скомина.

На младини отидох в кино “Аура” да гледам филма “Циганката”. Гледам на излизане – пред страничната врата се събрала група млади интелектуалци от малцинството в много възбудено състояние. Зачаках и аз. Щом излезе операторката, групата се развика: “Лельо, защо смени картинката точно когато циганката започна да си сваля блузата! Задръж я още и ще дойдем пак!”

Та така и сега. Главният прокурор привика премиера, за да си довърши четенето. А ще си свали ли циганката елечето? Ще видим ли нещо ново? Едва ли нещо повече от 3-4 мухлясали недовършени афери, стара дъвка, залепена под бюрото на правосъдието.

Човек остава с впечатлението, че Кирил Петков и Иван Гешев танцуват аржентинско танго. Не е ясно кой е кавалерът, но в аржентинското танго и това го има. Танцьорите показват ту страст, ту ревност и омраза, но накрая сядат приятно уморени. До развод не се стига, защото и без това не са женени.

Йордан Радичков има един разказ, който вече е политически некоректен. Иначе е много весел. Накратко – един катун от малцинството (забележете, не казвам кое) пристига в селото и започва скандал на площада.

Жена и мъж се хващат за шиите, намесват се и баджанаците, вадят се ножове, ще се колят. Крясъци до небесата, цяло село пристига да не изпусне шоуто. После скандалът утихва, катунът си тръгва, селяните се прибират по къщите и какво да видят – няма ги кокошките.

Та така и с магистралата “Хемус”. Или с “Булгаргаз”. Или с електричеството. Или с конституцията.

Да, с конституцията!

По-миналата година първо площадната революция тръгна да я сменя с цел да бута Гешев. В отговор ГЕРБ джаста-праста скалъпи чисто ново съчинение с 1 милион правописни грешки. И целият кокошарник пощуря. Барни Ръбъл си хвърли оставката обиден, след което скандалът плавно утихна и оттогава работата по конституцията мина в нелегалност. Но не спря. Президентът Радев е готов с новия основен закон от 2 години, но го е заключил в касата като плана “Шлифен” - германската военна стратегия за Първата световна война.

Но нещо все пак е минало през тунелите под жълтите павета, защото тези дни парламентът създаде специална комисия за новата конституция. Какво обаче се предлага – никой не знае. Има ли някакъв текст? Тайна. Ще се приеме ли? Загадка. Ако няма да се приеме, каква е целта на цялата маневра? Енигма. Едно е сигурно – напролет и това ще е чудесен повод за скандал, който ще замира, замира и накрая ще се удави в реката на забравата.

Секретна конституция – това е наистина световно постижение. Някой трябва да го изпрати в редакцията на книгата “Гинес”. Къде гледа Путин? Страх го е от нов шпионски скандал?