Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

1926 г.: Сталин се среща за първи път с Коларов и Димитров, “набива им канчетата...”

Казал ли е Андрей Ляпчев думите “Со кротце, со благо и со малце кьотек”


    За първи път Йосиф Висарионович Сталин се среща с Васил Коларов и Георги Димитров на 17 декември 1926 г. в Кремъл.

Той вече четири години е генерален секретар на Руската комунистическа партия (болшевики). На 16 ноември 1927г. ще изключи от нея Лев Троцки и Григорий Зиновиев и ще “поеме курс” към еднолично управление на СССР.

През годините последователно ще ликвидира всичките си съратници и съперници и ще се превърне в жесток диктатор.

По онова време

Васил Коларов е

по-известният от

двамата българи

Димитров ще го “изпревари” след Лайпцигския процес, от който излиза обкичен със световна слава.

Но Коларов е по-образованият и по-интелигентният. Той учи право в Екс ан Прованс, Франция, завършва го в Женева. Симеон Радев, който е негов състудент, пише: “Той дишаше бодрост и здраве!”. Ходел с каскет и черна пелерина и винаги изискан, с безупречни чисти дрехи и лъснати обувки.

“Речите му на студентските събрания правеха впечатление еднакво с избрания език и идейното съдържание” - пише в спомените си Симеон Радев. И допълва: “Той не бе оратор в площадния смисъл, но имаше у него една авторитеност, с която приковаваше вниманието на аудиторията...”

От 1913 до 1923 г. е народен представител от БРСДП. През 1919 г. е избран за секретар на ЦК на БКП. През 1921-1922 г. е генерален секретар на Коминтерна.

По време на разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г. заедно с Димитров бягат в Югославия, а оттам - за Виена, където организират временно задгранично представителство на БКП.

В края на 1923 г. Коларов се връща в Москва. През 1924 г. оглавява Задграничното бюро на ЦК на БКП (тесни социалисти).

Георги Димитров

завършва само

начално

образование

и започва работа като печатар. После става синдикален и политически деец. През 1913 г. е избран за депутат. След края на Първата световна война е един от ръководителите на БКП, която все по-откровено се болшевизира. След 1923 г. е функционер на Коминтерна в Москва, Виена и Берлин.

Коларов и Димитров влизат в кремълския кабинет на Сталин със “славата” на неуспели водачи на въстанието през септември 1923 г. Те са остро критикувани в редиците на БКП и обвинявани в предателство и “ляво сектантство”.

Какво обаче е положението в България през 1927 г.?

След взривяването на черквата “Света Неделя” правителството на проф. Александър Цанков реагира с жестоки репресии. Без съд и присъда са избити много привърженици на левицата. Недоволството срещу кабинета “Цанков” расте не само в страната, но и по света.

Под силния вътрешен и външен натиск професорът премиер подава оставка и на 4 януари 1926 г. За министър-председател е назначен Андрей Ляпчев. В историята ще остане и с прословутия си лаф, с който обяснява как ще управлява държавата - “Со кротце, со благо и с малце кьотек”.

Според историци Ляпчев никога не е произнасял тези думи, пришил му ги един журналист. Но те трайно се настаняват в политическия фолклор.

Не знаем дали Сталин черпи българите с кафе или чай, но без да губи време, започва да им “набива канчетата” (да им се кара - б.а.)

С назидателен тон ги поучава какво трябва да направи БКП след идването на власт на Ляпчев.

Проф. Ангел Веков след години коментира, че тези указания са “заучени шаблонни формулировки и догматични схеми, по които според Сталин трябва да протича революционният процес в България”.

Той не разрешавал да се стенографират разговорите и беседите му. Но в случая прави нещо необичайно за него. Макар и доста лаконично, той дава в писмен вид на двамата следните указания:

- Да не се влиза в никакви преговори. Да не се ангажирате, ние Ляпчев не поддържаме.

- Ако за 4-5 дни не може да се завърши борбата, по-добре ще е да не се обвързвате във въоръжена борба, тъй като сте слаби.

- Ако се окаже, че превратът ще приеме характер на една междуособна борба, която може да се проточи, то желателно е партията на първо време да вземе изчаквателна позиция, за да даде възможност на

Ляпчевци и

Цанковци сами

да се изтребят

и изтощят

- При ситуация като горната е нужно отначало да се поставят частични искания, отнасящи се до въоръжаването на пролетариата и народа, свобода на събранията и т.н. Да се укрепят нашите сили така, за да могат те в подходящия момент да се намесят във въоръжената борба отначало под лозунга “Долу Цанков!”, а след това при случай на успех под лозунга “Да живее работническо-селското правителство на работниците и селяните, долу Ляпчев!”

От тези “указания” се вижда, че Сталин въобще не познава историята на България и не разбира ситуацията в нея. Явно се е предоверил на своите информатори и на агентите на НКВД. Според историците смяната на Цанковото управление с управлението на Ляпчев през 1931 г. е една обикновена парламентарна промяна. Цар Борис III с нея иска да успокои и омиротвори страната, да спечели симпатиите и доверието на западните демокрации, за да отпуснат помощи за страната.

Но за Сталин смяната означава едва ли не, че всеки момент

в България

ще избухне

пролетарска

революция

Проф. Ангел Веков прави точен анализ на положението тогава: “Никаква революционна ситуация в България не съществуваше. Българският народ е изплашен, партията е в нелегалност, много от нейните дейци са избите, други са в затворите, трети са в емиграция. Реакционните сили са в настъпление, а работниците и селяните са претърпели няколко положения. Отсъстват, не са налице абсолютно никакви условия за ново въстание и въоръжена борба...”

Впрочем краят на 20-те и началото на 30-те години на миналия век е време на стабилизация на капитализма в световен мащаба В България той също се развива и укрепва.

Въпреки цялата погрешност и нереалност на указанията, които Сталин дава на Коларов и Димитров, те са пренесени едно към едно в документите и материалите на Втората редовна нелегална конференция, проведена в Берлин в края на 1926 и 1927 г. Оценките в записките на Сталин са “копирани” механично в решенията на конференцията.

Така Васил Коларов и Георги Димитров поставят началото на сталинизацията на БКП. Двамата ще защитават този курс и когато застават начело на България.

Димитров е първият комунист министър-председател на България след 1944 г. Той управлява страната от 22 ноември 1946 до смъртта си на 2 юли 1949 г.

Наследява го неговият “верен другар и съратник” Васил Коларов, който заема поста само 176 дни - от 2 юли 1949 до 23 януари 1950 г.

На неговото място идва зетят на Димитров - Вълко Червенков, който продължава по сталинския път на БКП и на България.