Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Трите бюджета през 2022-а - много различни един от друг

Първият ще е рестриктивен и ще отчита излишъци, вторият ще е преходен до средата на годината, а големите пари ще останат за третия през второто полугодие

Министерството на финансите публикува проектобюджета за 2022 г. за публично обсъждане. Това е положителна практика на Министерството на финансите от последните години, макар че по традиция за публично обсъждане беше даден едва 3-дневен срок, от който 2 дни са почивни – крайно недостатъчно за толкова обемна бюджетна документация.

Но все пак МФ е далеч по-напред от другите бюджетни институции. Например проектобюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Здравната каса въобще не се публикуват. НОИ излезе в понеделник с едно прессъобщение, че е одобрен проектобюджет, но никой не знае какво пише вътре. Това явно трябва да се реши на законодателно ниво – да се задължат институциите да публикуват проектобюджети и да оставят поне 14 дни за коментари и дискусия преди да ги внесат в парламента.

И най-маловажната наредба задължително се публикува две седмици по-рано, това трябва

да важи с още

по-голяма сила

за бюджета,

който разпределя

десетки

милиарди

Интересното в бюджета за 2022 година не е само, че той закъсня с месеци – по обективни причини, тъй като нямаше парламент и правителство. По-интересно е, че реално през тази година ще имаме не един, а три бюджета. Три бюджета, които ще бъдат фундаментално различни един от друг:

1. Рестриктивен бюджет през първите 2-3 месеца на годината. В този период ще се работи по миналогодишния бюджет, което е позволено от закона – но разходите се ограничават до размера на миналогодишните разходи. Т.е. в началото на годината бюджетът ще харчи колкото миналата година, въпреки че приходите са много по-високи и инфлацията изяжда реалната покупателна способност. Така че в началото на годината

бюджетът ще е

рестриктивен и

ще отчита

излишъци

2. Преходен бюджет от март до средата на годината. В този период ще се изпълнява сега предложеният бюджет, който обаче ще има преходен характер. В бюджетната документация е записано, че бюджетът отразява само “базовите политики и допускания, чиито многогодишни трендове и перспективи са относително постоянни”.

Този бюджет финансира базовите нужди на държавата, но без никакви особени промени, т.е. ще има известна индексация на разходите, но без особени харчове.

3. Напълно нов и щедър бюджет през втората половина на годината. В бюджетната документация е записано, че в средата на годината ще се направи актуализация на бюджета, базирана на реформи и политики, които управляващата коалиция ще уточни през следващите няколко месеца.

С други думи, истинският бюджет на правителството ще бъде приет с актуализацията в средата на годината – какви важни реформи и политики ще има, с колко ще се вдигнат пенсиите, кога ще се спрат антикризисните мерки. Всичко това ще разберем едва през лятото. Тъй като през първото полугодие няма да се харчи особено много заради рестриктивния и преходен характер на бюджета, реално

големите

средства ще

останат за

второто

полугодие

Важно е да осъзнаем, че в момента разглеждаме един преходен бюджет – той не залага реалните политики и не ни казва с колко ще се увеличат пенсиите например. Заложено е техническо увеличение на пенсиите от 6,1% по швейцарското правило, но властта дава индикации, че това ще се промени. Още повече, че ще се спрат COVID добавките към пенсиите – те по някакъв начин трябва да се вкарат в пенсиите, иначе ще имаме реално намаление на пенсиите, което не е логично при висока инфлация. С други думи, ако търсим в сегашния преходен бюджет детайли какво ще става реално като политика по доходите – няма да намерим.

Единственото в сегашния проектобюджет, което ще остане до края на годината, е макрорамката – приходите, разходите и дефицитът.

Бюджетната документация отбелязва, че целта за дефицита няма да се променя с актуализацията в средата на годината. Т.е. макрорамката ще остане, а актуализацията ще приеме реформи и политики за какво точно ще се харчат парите.

Така че сега единствената смислена дискусия в момента по проектобюджета е за макрорамката. Само тя ще остане от преходния бюджет.

Какво предвижда

макрорамката?

Бюджетът залага сравнително висок икономически растеж от 4,8% - доста е амбициозно, и ако се реализира, това би бил най-високият икономически растеж от 14 години насам. Но дали ще се реализира, това не можем да кажем, защото реформите и политиките ще се заложат едва с актуализацията на бюджета в средата на годината. Но все пак положително е, че бюджетът има амбициозна цел за постигане на по-висок икономически растеж. Това е задължително, за да настигнем по-бързо богатите западни страни.

За следващата година макрорамката на бюджета предвижда около

5 милиарда

повече приходи и

близо 7

милиарда повече

разходи,

т.е. увеличава се и бюджетният дефицит с около 2 милиарда лева и достига 4,1% от БВП. Това не е особено амбициозно – през 2021 г. приходите се увеличиха с над 8 милиарда лева при по-нисък икономически растеж и при по-ниска средногодишна инфлация. Толкова бързо се увеличиха приходите през миналата година, че правителството не успя да ги похарчи и прехвърли 3 милиарда за следващата година. Т.е. бюджетът за 2022 г. освен 5 милиарда увеличение приходи ще разполага и с 3 милиарда остатък от миналата година – т.е. общо 8 милиарда.

Плюс 2 милиарда дефицит – стават 10 милиарда. А отделно има и много средства от еврофондове, имаме и 3-4 милиарда енергийни компенсации, които са извън бюджета – за сметка на печалбите в държавната енергетика.

Или общо се залага над 15 милиарда лева увеличение на разходите. Скептичен съм, че държавата има капацитет да използва по някакъв смислен начин толкова много пари за толкова кратко време.

Да напомним, че реално парите ще се разпределят в средата на годината с актуализацията, така че няма да има достатъчно време да се направят дори обществени поръчки, камо ли да се построи нещо и да се плати. Така че не е нужно да се залага увеличение на дефицита. И без голям дефицит бюджетът ще има предостатъчно пари, които трудно ще похарчи.

Нещо повече, правителството потвърждава целта за влизане в еврозоната през 2024 г., но за да влезем през 2024 г., през пролетта на 2023 г. трябва да се направи оценка на готовността на страната за влизане. Т.е. ще се използват данните за 2022 г. – за дълг, дефицит, инфлация и т.н.

Както знаем, Маастрихтските критерии за влизане в еврозоната изискват дефицитът да е под 3% от БВП. В този смисъл заложеният дефицит в бюджет 2022 директно противоречи на обещанието страната да влезе в еврозоната през 2024 г.