Николов до последно се надявал, че журналистът е оцелял

Изведнъж ми причерня, не възприемах нищо, после някой извика, помня силен удар. Стреснах се, уплаших се за живота си и за хората в колата. В началото не ми беше ясно в какво сме се сблъскали. Всички бяхме в шок.

Това разказа пред съда Кристиан Николов, подсъдим за катастрофата, при която загина журналистът Милен Цветков. Тя стана на 19 април 2020 г. навръх Великден на кръстовището на бул. “Черни връх” и ул. “Хенрих Ибсен” в София.

В петък близо два часа и половина младежът обясняваше за часовете преди зловещия удар, миговете на самата трагедия и за живота си след нея. Докато описваше секундите след сблъсъка, се разплака.

Кристиан за първи път говори пред съда, защото делото е на финала. Той е обвинен за умишлено причиняване на смърт при катастрофа, за което законът предвижда 15-20 години затвор или доживотна присъда.

Според Кристиан внезапното му прилошаване станало, след като на зелен светофар минал кръстовището на ул. “Козяк”.

Нищо не помнел

до удара, който бил

следващият му

ясен спомен

След него слязъл от джипа и видял, че има друга кола по средата на кръстовището. От нея минувачи изваждали човек. Отдалеч изглеждало, че може да върви. Той и хората, които го подкрепяли, тръгнали с бавна крачка.

През това време спътникът на Кристиан - Георги Иванов, който е син на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, изпаднал в паника. Крещял, че баща му не бива да разбира, че е в България, че щял да го убие. В джипа пътувала и приятелката на Кристиан - Симона.

Вниманието му обаче било насочено само към човека от другата кола.

Той беше седнал на тротоара и се беше облегнал на мантинелата. Нямаше външни наранявания. Беше в шок, не можеше да събере мислите си. Взех шише с вода от колата ми и му го подадох. След минута-две започна да се свлича и легна на платното. Видимо започна да променя цвета на лицето си. Натисках му челюстта надолу, за да може да си поеме въздух. Бръкнах и му извадих езика и той започна да диша. Правих всичко възможно. Свалих обувката си и му я сложих под главата. През цялото време стоях надвесен над него, за да чувам дали диша, описа Кристиан състоянието на Милен Цветков.

След като линейката откарала журналиста, полицаите започнали да му задават всякакви въпроси. Той “отговарял каквото може”.

Доброволно се подложил на тест за дрога. Твърди, че ако знаел, че има наркотици, нямало да шофира.

В кръвта на младежа са открити марихуана, амфетамин и кокаин. Той отрича да взема дрога. Използвал само чай и паста с медицински коноп, защото бил много притеснителен и под голям стрес заради следването си в Германия. Предния ден изпратил на германския си професор рапорт за стажа, който карал през целия шести семестър.

Вечерта преди катастрофата той и приятелите му празнували рождения ден на Симона в дома на Кристиан. Когато почиствал, на третия етаж на къщата, намерил шот. И “без много да му мисли, глътнал го на екс”. Напитката имала странен вкус, езикът му изтръпнал, станало му лошо. После си направил чай, за да се успокои, сложил си от пастата под езика, и заспал. Чая го използвал за успокоение, а пастата - против херпесите и акнето, които му излизали от притеснение.

Кристиан научил, че мъжът от катастрофата е починал на другия ден, когато бил в ареста на СДВР.

Един от полицаите ми съобщи.

Светът ми свърши.

Разплаках се

Наистина се чувствах ужасно. До последно имах надежда, че е оцелял, каза той.

Обадил се от ареста на Георги и Симона и ги помолил да отидат в полицията и да съдействат.

В килията имало телевизор.

Общественото заклеймяване беше убийствено. Чух, че съм наркоман, боклук, мамино синче. Влязох в психическа дупка, по цял ден лежах завит и плачех. Бях в ада.

Една вечер към 23 часа го изкарали от килията и го отвели в някаква стая, където имало двама мъже. Те го питали кои са му дилърите, задавали му всякакви въпроси. Кристиан много се уплашил.

Себе си описа като човек, който води здравословен начин на живот и е дисциплиниран шофьор. Винаги казвал на спътниците си да сложат коланите. За целия си стаж като водач имал само един фиш за 20 лева заради неправилно паркиране в Самоков. Веднъж като тийнейджър опитал марихуана и разбрал, че “не е неговото”. Рядко пиел, не пушел. Джипът, с който става катастрофата, бил на майка му. Той карал по-малко ауди с ръчни скорости. Взел го, защото бил последен в гаража и запушвал другите коли. Не е искал разрешение от майка си, защото тя била в провинцията. Със същия джип бил пътувал до Сърбия и веднъж до Боровец.

След катастрофата със Симона не говорили за трагедията, с Георги повече не са се чували.

На 4 март започват пледоариите по делото.