Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Дамян Дамянов: Бесен на Тито "бащата на народите" ни обещава Западните покрайнини

- Господин Дамянов, какви срещи е имал в Москва вашият баща като деец на БКП и държавен глава на НРБ?

- Първата е на 6-7 януари 1945 г. - баща ми я описа и в биографията си, Георги Димитров вика на инструктаж 5-има души от най-яркия актив на партията - Вълко Червенков, Трайчо Костов, Антон Югов, баща ми Райко Дамянов и Цола Драгойчева.

Тогава

поставя задачи на всеки един от тях, като на баща ми казва така: "Вие сте стар профсъюзен деятел, трябва да оглавите профсъюзите. Това означава да се спре с практиката други партии извън БРП (к) да имат свои профсъюзи. Освен това трябва вие да ги оглавите, и то на конгрес да ви изберат".

Говори и за Народния съд, но поставя задачите за него на Вълко Червенков и Трайчо Костов, а на Цола Драгойчева - организационната работа. В същото време на Антон Югов казва: "Трябват по-меки мерки, защото ние още нямаме подписан мирен договор и все още действа международна комисия у нас, та не трябва да дразниме западните съюзници". С една дума, Георги Димитров им казва - колете, бесете, особено тези от монархофашистката власт,

да бъдат

най-строго наказани,

но към другите, като земеделците примерно, и всички, които са склонни на сътрудничество с нас - бъдете по-меки. Затова и след като се подписва договорът през януари 1947 г., репресиите срещу легалната опозиция се засилват. Тази среща не е описана никъде другаде.

- А какви са били срещите на баща ви със Сталин?

- Баща ми е имал три срещи със Сталин. Веднъж като председател на Великото народно събрание, а след това заедно с Вълко Червенков са викани на два пъти.

През 1951 г. е имало международна спартакиада в Москва и Сталин казва: "Българските другари са под нашата трибуна, я да ги повикаме на среща". Кани ги на вечеря, а накрая на вечерта им дава листове, салфетки и им казва: "Другари, ето тука напишете всичко, каквото ви трябва, какви искания имате - за селскостопанска техника, за зърно, изобщо всичко, каквото ви трябва".

Нашите не били подготвени за подобни желания, но той им дава един час да помислят. И тогава получаваме молотовки, 2000 бройки комбайни, вършачки и друга техника като безвъзмездна помощ.

От своя страна той поискал пълен контрол върху нашата изпълнителна и законодателна власт.

Да има съветски съветници

и всичко да се синхронизира с Москва. Такъв е бил неговият маниер - винаги предлага нещо и поставя някакво условие - това е стилът на Сталин. В спомените на Георги Чанков, когато той и Вълко Червенков

са викани

при Сталин,

тогава той също ги пита: "От какво имате нужда - военна техника, торове?". Така че винаги ги е снабдявал с каквото е най-необходимо.

- А кога предлага да се включим във война срещу Югославия?

- При втората среща им разкрива своето желание да помогнат за свалянето на Тито и нашите не могат да откажат. Така през март 1952 г. Сталин ги вика в Москва и организира прием в тяхна чест. На него има музикално-танцувална програма с руски песни. И някъде към 3,00 ч. сутринта, когато вече хората са много уморени, Сталин им казва: "Елате, защото имам да ви кажа нещо много лично. Другари, знаете, че в момента водим война в Корея. Тя скоро ще свърши с наша победа. И ние

имаме една

огромна задача

- да се разправим с предателя, тоя "сволоч" Йосип Броз Тито. Аз познавам стотици хиляди хора, но се излъгах само в един човек и това е Тито. Той не може да бъде оставен ненаказан, защото преследва нашите другари и симпатизанти, които са верни на Съветския съюз - тика ги в лагери, убива ги, изтезава ги Затова ние трябва да решим въпроса. Помислете и ако нямате възражения, аз предлагам, с унгарските другари вече съм говорил и те са съгласни, около Нови Сад горе по границата да разположим три-четири дивизии, а при вас ще разположим тайно в Трънско и Брезник две съветски дивизии. По този начин в един удобен момент ние ще ги хванем в клещи и ще свалим Тито. За благодарност Унгария ще получи някакви права във Воеводина и бившите унгарски територии зад Дунава, а България ще получи Западните покрайнини. А сега наздраве и помислете върху това". Дава им някъде около половин час за размисъл. След кратко съвещание нашите, разбира се, не могат да откажат и казват: "Добре".

Тогава Сталин им казва: "Подгответе се, трябва да има бази, където нашите самолети да могат да кацнат около София

и веднага след като свърши Корейската война, до няколко месеца се заемаме с Тито".

Обаче нещата се развиват по друг начин. Първо, Корейската война свърши 1953 г. Второ, на 2 март 1953 г. Сталин получава мозъчен инсулт, бори се и на 5 март сутринта е починал. Заради това плановете се разсъхват и осуетяват.

- Казват, че Сталин е попречил и на реализацията на плановете за създаването на Балканска федерация с Югославия?

- Да. През 1949 г. се развихря една шпиономания в социалистическия лагер.

Започват процеси Сталин е във вихъра на политическата си параноя.

- Каква е вината на Трайчо Костов, та лично Сталин да го нарече "журик" (мошеник - рус.) и да реши съдбата му?

- Той е един почтен политик, но Сталин не търпи някой да върши нещо, без да го питат - първо трябва да се консултира със Съветския съюз и после да се действа.

Започва да изнася тютюневи изделия за Западна Европа срещу валута, а нашите договори със Съветския съюз са били на много ниски цени, и то в преводни рубли, като ние сме били на загуба. Но той не уведомява съветските представители и един генерал - Филатов мисля, че беше, го наклепва, че

крие тайни от съветското ръководство

И при една среща Сталин му вдига очилата и му вика: "Ние ще разберем кой сте вие, другарю Костов". Това за "журик" не ми се вярва да е било така, тъй като не е в стила на Сталин.

Другото обаче е, че Трайчо Костов се заиграва с Едвард Кардел - заместника на Тито. Югославското ръководство му предлага през 1946 г. да стане председател на бъдещата балканска федерация. И той се съгласява. А по време на едни преговори с англичаните, в които участва и Ким Филби, а никой тогава не знае, че той е най-законспирираният съветски агент. Ким Филби започва да го подвежда: "Съгласни ли сте да си сътрудничим?" и Костов, без да се замисли, отговаря утвърдително.

Филби го топи пред съветското ръководство, като казва - ето на, той е готов да си сътрудничи с англичаните. А идеята е била да внесем машини за мините, тъй като по това време руснаците не са имали такива.

От своя страна те пък са искали цялата техника

да се внася само от Съветския съюз

- хубава, лоша, стара, нова, но оттам.

По моя оценка, която, разбира се, е субективна, Трайчо Костов е малко наивен политик и е щял да отърве въжето,

но Тодор Живков, който по това време - 1949 г., е първи секретар на ГК на БКП, организира митинги, на които се вика: "Смърт на Трайчо Костов!". Започва съдебен процес, на който Каприел Каприелов, Титко Черноколев и други комунисти също пострадват невинни, разбира се. Всички снимки с Трайчо Костов бяха изчегъртани. А когато баща ми отива в санаториума "Боровиха" на среща с Георги Димитров, го пита: "Не сбъркахме ли с Трайчо?". Но руснаците изпращат един отряд и на 16 срещу 17 декември

влизат в

неговата килия,

където е следствен, и го обесват - за назидание.

- А какво е споделял баща ви за българо-югославските отношения и в частност към Македония в онези години?

- Баща ми е бил в югославски концлагер и едва се е отървал полумъртъв. Бил е разпитван в УДБА.

После през 1938 г. се запознава в Париж с Методи Шатъров, който

отговаря за македонските комунисти,

и се опитват да ги приобщават. Обаче Тито прави едни интриги и ги прилапва - така да се каже, да ги "отбългари" македонските комунисти.

Затова и впоследствие като председател на Славянския комитет от 1963 до 1967 г. баща ми провеждаше линия на сближаване и направи връзки с македонските емигранти в чужбина.

Той взе на работа хора от българската емиграция в чужбина като Христофор Дзавела например. Изпрати и журналиста Георги Тамбуев за три месеца някъде през 1965-1966 г. в Австралия

за срещи с видни емигранти от Македония

А когато Венко Марковски дойде у нас, баща ми го заведе при Тодор Живков и вече започна да се говори за Македония открито.

С Македонския културен институт бяха в много тесни връзки. Затова при него идваше и Коста Църнушанов, а също и бащата на Георги Пирински.