Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Отиде си Кралят на млякото, който купи Стоичков и създаде футболна империя

Бизнесменът натрупа планини от злато с новата си технология за консервиране на млечните продукти, но умря осъден и разорен

Калисто Танци плати 11 млн. евро, за да привлече Камата в “Парма”, но трансферът се оказа неуспешен

В самото начало си представяше, че ще си изкарва прехраната като счетоводител. Смъртта на бащата промени плановете му и той се вля в редиците на семейния бизнес с производството на колбаси. После само на 22 създаде фабрика за производство на млечни продукти и я превърна в империя за милиарди евро, която помогна финансово на футбола и други спортове. Така възможно най-сбито може да бъде разказана биографията на популярния по цял свят италианец Калисто Танци, който преди дни си отиде от този свят на 83-годишна възраст. В края той беше сам, разорен и осъден за престъпления, които твърдеше, че не е извършил. Тъжен финал на един иначе

впечатляващ откъм успехи живот

Сигурно в България нямаше да знаем толкова много подробности от биографията на бизнесмена, ако съдбата не го беше срещнала с футболната ни звезда Христо Стоичков. През 1995 г. Танци плати 11 млн. евро на "Барселона", за да привлече Камата в "Парма". По това време Стоичков е на върха на славата, след като току-що е спечелил Златната топка. Трансферът му в италианския тим обаче не носи особени ползи и на двете страни. Нападателят се връща година по-късно в "Барса", като каталунците плащат едва 2,4 млн. евро за правата му.

За Танци обаче

лошите сделки не са никакъв проблем

По това време той вече е натрупал много пари и може да си позволи да купува топфутболисти и след това да ги продава на безценица, ако не им потръгне в "Парма". Някога треторазредният тим се изстрелва от групите на посредствеността и се настанява удобно на европейската сцена.

За 13 години "дуковете" завоюват 8 трофея – три купи на Италия, една суперкупа на Италия, две купи на УЕФА, една суперкупа на Европа и една купа в КНК. И всичко това благодарение на своя благодетел Калисто Танци, който в най-силните си години инвестира още във Формула 1 и ски спортовете.

Вече казахме, че в самото начало той

като дядо си и баща си започва да прави колбаси,

но бизнесът е твърде малък за смелите му мечти. Танци построява малка фабрика за преработка на мляко в италианското градче Колекио, намиращо се близо до Парма. Млякото купува от фермерите в областта и затова кръщава компанията си "Пармалат". Големият й удар идва през 1966 г., когато технолозите на фирмата откриват начин как да преработват млякото така, че то да издържа по половин година и то без да се налага да бъде съхранявано в хладилника. Консервираното мляко потегля към различни краища на света, а в новите заводи на "Пармалат" се произвеждат млека, сметани, сладоледи и натурални сокове. В онези години парите не са никакъв проблем

за собственика на цялата тази млечна империя и той започва да харчи, за да задоволи и най-дребните си прищевки.

Голямата му страст е футболът и Танци без много да се двоуми купува през 1990 г. "Парма", който иска да превърне в символ на своя бизнеспросперитет. Още в дебютния си сезон клубът от "Енио Тардини" завършва 6-и в "Серия А", което му дава право да участва в турнира за Купата на УЕФА. Жребият изпраща италианците срещу софийския гранд ЦСКА. Пълният с обещаващи млади футболисти и опитни ветерани италиански тим извърта нулево равенство на ст. "Българска армия", а на реванша повежда с 1:0. И когато италианците вече пресмятат ползите от класирането си в следващия кръг, Велиян Парушев с атрактивен плонж забива изравнителното попадение в мрежата зад вратаря Клаудио Тафарел и "червените" продължават напред в турнира.

Поражението е болезнено, но не отклонява италианския тим от

пътя на победата, по който е тръгнал

Босът Танци получава своите успехи и купи в Европа, но така и не успява да сбъдне голямата си мечта и да спечели титлата в Серия А. Не помага и трансферът на Стоичков, който не успява да се нагоди към местния стил на игра и се връща в любимата "Барселона". На негово място обаче идват други големи звезди. Когато през 1999 г. "Парма" печели Купата на Италия и за втори път Купата на УЕФА, в отбора се подвизават играчи като Буфон, Канаваро, Верон, Тюрам, Креспо, Енрико Киеза и други. Някога провинциалното отборче вече е удобен пристан за звезди от световен калибър, които, разбира се, получават и луди заплати. Собственикът на отбора си е изградил имиджа на смел мечтател, който не се колебае да развърже кесията, за да осъществи и най-смелите си планове.

Именно големите мечти потопяват кораба на Калисто Танци. Той просто

не може да казва "не" на самия себе си

Купува каквото си поиска, без да се посъветва със собствените си счетоводители дали може да си го позволи. След поредната изключително скъпа инвестиция в компания за бутилиране на минерална вода изведнъж се оказва, че касата на "Пармалат" е празна. По-големият проблем е, че на бял свят излизат задължения от порядъка на 13 млрд. евро, които просто няма как да бъдат погасени. Следва изключително шумен фалит и започва още по-шумен процес срещу виновника за финансовия крах на уж непоклатимата компания.

Стотици малки вложители са загубили парите си и настояват за публична екзекуция. Самият Танци се оправдава, че е бил подведен от банките, които са обещавали да финансират бизнес авантюрите му, но са се отдръпнали в най-неподходящия момент, за да го съсипят. И наистина в обвинителния акт са добавени и имената на няколко мастити италиански банкери, но Калисто Танци опира пешкира. През декември 2010 г. е осъден на 18 години затвор, а всичките му компании са изправени на ръба на оцеляването. В крайна сметка и компанията "Пармалат", и футболният клуб "Парма" успяват да си стъпят на краката, но за

техния

благодетел

така и не идва така чаканата реабилитация. Заради напредналата си възраст и проблемите със сърцето той е пуснат от затвора и прекарва остатъка от живота си у дома, отказвайки да си спомня за старите времена. На погребалната церемония идват роднини и неколцината му живи приятели. Футболисти, политици и телевизионни звезди така и не отиват да оставят дори едно цвете върху гроба на човека, който някога ги направи богати.