Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Поетесата Жива Кюлджиева създавала текстовете си насън Поетесата Жива Кюлджиева почина на 89 г.

Тя е потомка на Христо Ботев, баща бил интелектуалец, владеел 6 езика

Изумявала колеги, че без да задрасква, написвала всичко наведнъж

Спасила своя приятелка от натравяне с амоняк

Завесата скоро ще падне,

с мене няма светът да се свърши.

На живота след знойното пладне

идва буря - цвета да прекърши.

Това е част от стихотворението “Завесата” на легендарната поетеса Жива Кюлджиева, която издъхна на 31 декември на 89 години.

Кончината й натъжи цялата естрадна гилдия у нас, която я изпрати на 2 януари.

Новината за смъртта й съобщи Йорданка Христова: “Изпращам годината с тъжната новина, че ни е напуснала Жива Кюлджиева. Поклон пред светлата й памет!

Тя бе “майката вдъхновителка”

на моята неувяхваща Тъмночервена роза. Изискана класа, дълбока емоция, красота, интелект, топлина, слънчево присъствие и всичко, което бе голямата жена, такива вече не се раждат... Благодаря ти, скъпа!”

Жива Кюлджиева е поетесата, създала текста на популярната песен на Йорданка Христова “Тъмночервена роза”. Oригиналът е на Милва (Mediterraneo, San Remo, 1972 г.), но благодарение на силния текст песента става още по-въздействаща.

Тя бе много близка и с певицата Мая Нешкова, която силно се разстрои, когато разбра за смъртта й.

“Отиде си моята невероятна и любима Жива Кюлджиева - сподели тя. - Страхотен, невероятно фин и обаятелен човек, изключително витален и талантлив творец! Толкова хубави неща сме направили заедно. Почивай в мир, моя скъпа Жива.”

Освен цялата естрада и много близки и приятели на Кюлджиева бяха съкрушени от кончината й.

“В последния ден на 2021 г. си отиде една одухотворена жена и поетеса, носеща финеса на женствеността и детския блясък в очите, които никога няма да забравим”, пишат приятелите й.

Жива Кюлджиева е родена през 1932 г. в Бургас, но отдавна живеела в София. Семейството й много се интересувало от културата по света. Това я е формирало като

автор с многопластово творчество

Баща й Богдан Брайков бил зъболекар, но и интелектуалец, владеел 6 езика, имал огромна библиотека и фонотека.

Любопитното е, че Жива произхожда от известен български род, от който е и поетът Христо Ботев.

Кюлджиева е автор на над 1500 български текста за песни. Работила е с най-ярките имена от музикалната сцена, сред които са Мустафа Чаушев, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Паша Христова, Лили Иванова, Кирил Маричков, Христо Кидиков, Жан Шейтанов, Емил Димитров, Мими Иванова, Развигор Попов, Мая Нешкова и още много изпълнители.

Тя има сериозен принос за разцвета на българската естрада през 70-те и 80-те години. Тогава младите изпълнители използвали кавърверсии на чужди хитове, но с български текстове, за да се утвърдят. Повечето от тях са дело на Жива Кюлджиева. Така десетки популярни на Запад шлагери успяват да пробият социалистическата цензура и да стигнат до родната публика.

Интересното е, че Жива сама признавала, че текстовете й хрумват насън. Тя пишела изреченията по вече създадена музика. Така успявала да съчетае перфектно всяка дума с ритъма на песента. Затова била и един от най-предпочитаните автори сред естрадната гилдия.

“Виждал съм нейни ръкописи, в които ясно личи, че не задрасква и не поправя нищо, а просто сяда и излива целия текст наведнъж - разказва Петър Гайтанджиев, създал документален филм за нея. - Стиховете й предизвикват дълбоки емоции, защото засягат теми като любовта, природата, отношението към света, който ни заобикаля, към възвишеното. Остава едно красиво носталгично чувство, особено сред хората, родени преди 80-те години.”

Именно това бе водещата червена нишка във филма за поетесата “Жива Кюлджиева - свят, прегръщам те с песен”, чиято премиера бе това лято в Морската градина в Бургас.

Жива Кюлджиева е автор на текста на песента на Паша Христова “Една година любов”, а през 1975 г.

пише и българския вариант на July Morning,

изпълняван от Маргарита Хранова, който засяга теми, свързани с войната и мира.

Поетесата е откривател на редица млади таланти и бъдещи звезди на родната поп музика.

Една от близките й поп и джаз певици беше Румяна Коцева, която също тежко преживя смъртта на Жива.

“Отиде си един човек с голямо сърце и богата душа - посочи тя. - Един от най-светлите хора, които съм познавала. Винаги усмихната, вечен оптимист, влюбена в морето, уникална гостоприемна кулинарка. Сътворихме десетки песни заедно, включително цял албум по нейни текстове.

Благодаря ти, Живче, че претвори в стихове много мои чувства и състояния, че направихме толкова хубави песни, че ме посрещаше винаги така радушно в дома си. Благодаря ти за разговорите и стиховете. Светъл път нагоре към звездите! Никога няма да те забравя. Обичам те! Почивай в мир! Аплодисменти и поклон!”

Приятелите на поетесата споделят, че

тя била невероятен човек,

мил и много добър. Силно вярвала в Бог и винаги благодарила на него за всичко, с което е надарена.

“Веднъж пострадах тежко вследствие на отравяне с амоняк на работното си място и тя ме спаси буквално - споделя Рени Григорова, майката, която искаше евтаназия за себе си за сина си. - Поклон пред нея. От детството си спомням невероятните ваканции с нея и страхотните ни семейни вечери. Освен невероятен текстописец тя бе много хуманен човек.”

А един от приятелите на Жива - Огнян Георгиев, разказва, че преди 15 години написва стихотворението “Изповед по никое време”, което посвещава на нея.

“Направих го по случай рождения й ден, но сега ще го публикувам пак, но заради тъжния повод - обяснява той. - Тя отпътува, но

стиховете и песните й остават тук, при нас

Надявам се от написаната моя изповед да разберете колко голям човек бе тя за мен, колко високо я ценях и обичах. Но не само аз. Днес тя ми липсва болезнено много и особено онова само нейно: “Айде бе, защо не ми се обаждаш и не идваш вече два дена?”. Но спомените в мен са живи и се надявам да е така до края.

Тя бе необикновена жена,

ерудирана, възпитана, талантлива, готова всеки момент да помогне на нуждаещ се човек. Чувствена, прекрасна поетеса, която остави след себе си много хубави стихове и текстове на песни, изпети от почти всички големи поп изпълнители в България. Загубих един много, много голям мой приятел и съратник по душевност. Аз не тъжа за нея, защото вече я няма на земния свят -

напоследък тя предостатъчно се настрада

на него. Тъжа и ме боли, че вече няма да напише още много прекрасни стихове, изпълнени с призив за доброта у хората. Тя самата беше доброта. Поклон пред паметта й.”

Не знам дали ще бъде жестоко безрасъдство

да чуеш мойте думи, подбрани в стих един:

живея с надеждата и с вярата, и с чувството,

че това, в което вярвам, си всъщност ТИ!

(Част от “Изповед по никое време”)