Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Непоказвани снимки от дело у нас за атентата срещу папата Желю Василев и полк. Тодор Айвазов са поставени един до друг, за да се види, че двамата са с различен ръст. СНИМКИ: ИВАН ГРИГОРОВ

В парк-хотел “Москва” разпитват Жельо Василев и Тодор Айвазов, Сергей Антонов е в ареста в Рим

На процеса присъстват видни италиански юристи и членове на Интерпол

Преди 36 години, на 20 и 21 декември 1985 г., в зала 1 на парк-хотел “Москва” в София се провежда делото срещу Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов, обвинени като съучастници на Мехмед Али Агджа в покушението срещу папа Йоан Павел Втори.

Залата в хотела не приличала на “Форо Италико” в Рим,

превърната

в бункер

През тези два дни българският съд изпълнявал съдебна поръчка №1 от 1985 г. на Римския наказателен съд. Разпитът бил поверен на председателя на Софийския окръжен съд Трендафил Данаилов и на следователя Йордан Орманков. От италианска страна присъствали председателят на Римския съд Северино Сантиапики, помощникът му Атолико, прокурорът Антонио Марини и двамата адвокати на Антонов Джузепе Консоло и Манфредо Роси.

Делото се

отразявало

от много италиански журналисти, дори и от кореспонденти на БТА в Рим.

По това време Сергей Антонов бил в ареста в Рим, а в съдебната зала присъствали само Желю Василев и Тодор Айвазов, служители на посолството на България в Италия. Според българските закони те трябвало да бъдат разпитвани само като свидетели, а не като обвиняеми. За тях Агджа твърдял, че са еднакви на ръст, но точно на 20 декември се оказало, че

Василев е по-нисък от Айвазов

Около 100 въпроса са зададени и на двамата, а по непринудените им реакции ясно личало възмущението им, че са обвинени несправедливо. Подполковник Василев бил точен и бърз в отговорите си, по-обстоятелствен и с чувство за хумор, докато Тодор Айвазов като човек на финансите бил по-пестелив в изразите си, но също толкова добре аргументиран.

Двамата трябвало да си спомнят до последната подробност какво са правили на 10, 11, 12 и 13 май 1981 г. (На 13 май е извършен атентатът срещу папата.) Благодарение на техни бележници и спомени на приятели алибито им било блестящо.
Председателят на обвинението обаче искал да знае как сред 50 снимки на българи Мехмед Али Агджа е посочил тези на Антонов, Василев и Айвазов.

Една от най-трудните задачи

по време на делото била тази на преводача Асен Марчевски, който трябвало да предава дословно казаното от свидетелите на съдия Сантиапики.

Заедно с него в залата присъствали и представители на Интерпол, на които видимо им било скучно. Единият от тях си рисувал фигурки в бележника.

През тези няколко дни най-често срещаното заглавие в европейския и американския печат било “Българската следа се разпада”. А някои започнали да поставят под съмнение написаното от американската журналистка Клеър Стърлинг, от която се ражда българската връзка в атентата. Тя присъствала на всички процеси в Рим, но реномето й постепенно намалявало.

След тези тежки съдебни битки в София и Рим в продължение на около година тримата обвинени - Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов, са оправдани от италианския съд поради липса на доказателства, а Агджа е осъден на доживотен затвор.

Антонов прекарва

4 години в ареста

Завръща се в България на 1 април 1986 г., но здравето му е съсипано. Според някои български медицински специалисти от онова време той не само е бил подложен на психически тормоз при разпитите в затвора, но са му били давани и психотропни вещества.

На 1 август 2007 г. Антонов е намерен мъртъв в дома си на ул. “Сердика” в София от дъщеря си Ани. По тялото му нямало следи от насилие. Смъртта е настъпила

няколко дни по-рано

Желю Василев умира в мистериозна катастрофа няколко години след делото, а Тодор Айвазов издъхва през 2015 г.

Първото интервю за българска медия Агджа даде за "168 часа", когато беше в затвора в Истанбул. Едва в началото на 2021 година в специално интервю той разкрива, че българите са пожертвани.

Непоказваните кадри от 20 и 21 декември 1985 г. бяха предоставени на “168 часа” от фотографа Иван Григоров.