Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Изпращаме втора поредна година под знака на Ковид-19. Сблъскахме се с новите варианти - Делта и Омикрон. Също така и започна поставянето на бустерна доза и ваксинацията на деца под 11 години.

"Изпращаме една много шарена година. 2021 година мина изцяло под знака на ваксините и на вариантите. Ние изминахме един много дълъг път, като започнем от това, че в края на 2019 и в началото на миналата година почти никой не вярваше, че този вирус ще излезе от Китай и ще стъпи в Европа. Така че в началото хората, дори и учените, не вярваха, че този вирус ще се предава лесно от човек на човек. Добрата новина обаче е, че този вирус беше много бързо идентифициран", каза вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова пред "България сутрин".

Тя добави, че много бързо науката е влязла в своята роля и два месеца след идентифицирането на генома вече е имало 20 прототипа на ваксини.

"Има въпроси, на които ще разберем дали сме научили отговора. Единият от тях е, че ние наистина трябва много сериозно да анализираме защо и как се стигна до това за по-малко от 20 години при нас да дойде един трети нов коронавирус. Ако се въртим около произхода на вируса, то не е заради някакви конспиративни теории, а защото е много важно да разберем кое е допринесло това да бъде факт и можем ли по някакъв начин ние да повлияем", заяви вирусологът пред Bulgaria ON AIR.

Александрова обърна внимание, че ако някой наистина има полза от това да натисне бутона пауза, то това е самата природа, защото хората са станали изключително агресивни към нея.

"Най-големият въпрос, който си зададохме, може би беше въпросът, свързан с доверието. Хората откриха науката. Това, че заговорихме всички за PCR, ваксини, антитела, вируси и антигени - общо взето не е достатъчно. Осъзнахме, че да имаме висока медицинска култура е въпрос на национална сигурност", изтъкна тя.

Вирусологът поясни, че грипът е много сериозно заболяване и не бива да се подценява.

"Вариантите, предизвикващи тревога, Бета, Гама, Делта - всички те могат също да бягат в някаква степен от имунния отговор. Знаем, че се разпространяват по-добре. Има данни, че мотат да повлияят върху клиничната картина и то не в добра посока. По отношение на Омикрон виждаме, че той се разпространява много успешно. Определено доста по-успешно може да намали ефекта на имунния отговор, който вече сме изградили при боледуване или от ваксина. Все още няма категорично заключение за това как влияе върху клиничната картина", обясни Александрова.

"Генералният секретар на СЗО каза, че разполагаме с всички инструменти, за да можем да сложим край на тази пандемия през следващата година. Имаме много знания за вируса. Разполагаме с ваксини. На път са лекарства с антивирусна активност. Ние въобще не трябва да ги пренебрегваме, защото вирусът ще има нужда от една многостранна атака. Светът тръгва с голяма надежда към 2022 година", уточни тя.

Проф. Радостина Александрова отбеляза, че цяла Европа влиза в нова вълна от Ковид-19.

"Ние трябва да бъдем подготвени за пета вълна. Тя може да бъде по-различна заради много бързото разпространение на вируса, което може да разболее много хора по едно и също време. Винаги ще има някаква част, която ще има нужда от болнично лечение, което ще бъде голямо натоварване, особено ако се съчетае с грип. Трябва да защитим децата във всички случаи", подчерта тя.