Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Пазете се! Идва Китай! СИЛА: Китайски войници демонстрират мощ на парад в Пекин.

“Преди 10 години в САЩ цареше еуфория. Падането на Берлинската стена беляза края на студената война и доведе до създаването на еднополюсния свят.
Франсис Фукуяма провъзгласи края на историята. Изглеждаше, че нищо не може да разколебае американското господство. Днес тези времена изглеждат като минало", казва Даниъл Уорнър, директор на международен изследователски център в Женева. Атентатите на 11 септември 2001 г. ознаменуват началото на края на хегемонията на САЩ. На 12 септември правителството на Джордж Буш обяви война на тероризма, а след това влезе заедно със съюзниците си в първия безкраен конфликт в Афганистан и втория - в Ирак, като оттогава се стреми да прекрои целия Близък изток. Докато в САЩ се увеличават военните разходи и нарастват бюджетният дефицит и дългът, започва да изгрява звездата на Китай. Тези дни в няколко авторитетни западни издания се появиха серия от статии със зловещи прогнози за Китай.
САЩ са обезпокоени от нарастването на китайската военна мощ. Пекин увеличава ядрения си арсенал
Според доклад на Пентагона до Конгреса днес Пекин разполага със 75 далекобойни ракети с ядрени бойни глави (в това число труднооткриваеми интерконтинентални балистични ракети) и развива трето поколение система с интерконтинетални балистични ракети. Пекин вече създаде първата си подводница от клас "Цзин", въоръжена с балистични ракети, макар че проектът все още е на етап изпитания. Според доклада Пекин съхранява ядрения си арсенал в подземен военен комплекс в провинция Хубей на Северен Китай. В него се помещават и модерни щабни бункери за защита от ядрени атаки. Дължината на подземните тунели в ядрената база е над 4800 км. Анализаторът по военните въпроси на Китай Ричард Фишер отбелязва, че само през последната година Китай е приел на въоръжение нови 25 интерконтинтални балистични ракети, някои от които са с многобройни ядрени глави.
Докладът на Пентагона за първи път разкрива, че Китай разработва защитен "чадър" от беззарядни прихващачи, които могат да поразяват ракети и други космически апарати на 80 км височина. Китайската народноосвободителна армия
продължава разработката и антиспътниково оръжие
като щит срещу въоръжения, базирани в Космоса.
"Нарастващият ядрен арсенал на Китай не може да не безпокои САЩ", твърди анализаторът Фишер. Той допълва, че Пекин дезинформира с твърденията си, че не се стреми да придобие големи ядрени сили и да има готовност за космическа война.
"Китай става по-силен от Пентагона" - възкликна наскоро Брет М. Декер. - Пазете се, идва Народносвободителната армия на Китай". Той твърди, че Пекин става все по-голяма опасност за националната сигурност на САЩ. "Комунистите твърдят, че техните въоръжени сили са предназначени само за отбрана, но всъщност се готвят за война от голям мащаб - смята Декер. И допълва: - Възможно е един ден хегемонията на американската армия да отстъпи пред силата на китайската армия. С увеличаването на ядрения и ракетния си потенциал Пекин скоро ще може да поразява всички бази на САЩ и НАТО в западната част на Тихия океан."
 Според не малко експерти балансът на силите в Азия вече се променя. Пекин смята цялото Южнокитайско море за свои исторически териториални води и активно се настанява с ВМС в чужди територии, за да завладява в бъдеще ресурси.
Китай направи крачка напред в разработването на подводници. Подводницата "Цзялун" е на първо място в света по дълбочина на поразяването - 36 м в минута. Това доказва, че Китай има научна инфраструктура и военна индустрия, които работят за най-ефективното използване на подводния флот. Военната авиоиндустрия на Китай все още зависи от руското "ноу-хау", особено за доставките на реактивни двигатели, които се използват за китайските самолети J-10 и JF-17/F-1. Според руски експерти китайските военни искат да придобият огромна доставка от съвременни двигатели 117 С за експерименталните образци на новия китайски изтребител Chengdu Machine No. 2001 (J-20).
Пекин наскоро съобщи, че провежда изпитване на първия си самолетоносач, създаден на основата на крайцера "Варяг".
Той бе получен на безценица от Украйна
през 1998 г. и първоначално се предполагаше, че военният кораб ще бъде превърнат в плаващо казино в Макао. Вместо това той бе закаран на китайското пристанище Далян, където постепенно направиха първи самолетоносач на бъдещата суперсила. Сега той също предизвиква тревога в света. След десетилетие флиртове в Източна и Югоизточна Азия Пекин започна да заема по-агресивна позиция по териториалните въпроси. Смяната в подхода се дължи на няколко фактора, в това число на предположението, че в спорните води се съдържат ценни енергийни ресурси, както и в стремежа да се отхвърли влиянието на САЩ в региона. Според анализатори, цитирани от в. "Гардиън", първият китайски самолетоносач няма да промени съотношението на силите в Южнокитайско море, но е знак към Япония и Виетнам, които имат редица териториални претенции, а също за САЩ и Индия.
 

Започва война
за водата в Азия

Cъседите на Китай са обезпокоени от опитите му да превърне водните ресурси в политическо оръжие. Пекин вече построи най-големия язовир в света "Три клисури" и има най-много язовири от всички държави. Сега Китай започва да строи грандиозни водни проекти, които да улавят водите не само на вътрешните, но и на трансграничните реки. Официалната позиция на Пекин е, че чрез тези язовири се намалява засушаването и се регулират наводненията. Някои експерти обаче се опасяват, че Пекин има тайни планове да преначертае пътя на реките, извиращи от Тибет, и да остави без вода съседните азиатски страни. Проектите са ориентирани и към територии, населени с етнически малцинства, което допълнително изостря напрежението. Китай вече изпадна в конфликти заради водните ресурси с почти всички съседни страни - от Русия до Индия, Северна Корея и Бирма.
Стена от вода нахлува през тесните клисури на Хималаите и се удря в бреговете на внушителни дървета и големи речни камъни. Буйният поток стига до малкото островче Саркар в река Брахмапутра в Североизточна Индия и за миг помита къщите, собствеността и добитъка на селяните. Никой не знае как се случва това, но всички знаят кой е виновен - Пекин. Смята се, че наводнението е причинено от събарянето на източната стена на язовир, но Китай мълчи за това.
"Не вярваме на Китай," казва рибарят Акшай, докато седи в новото си жилище, построено след наводнението през 2000 г. "Не ни предупредиха. Може да се случи и друг път."
Китай жестоко експлоатира водните ресурси, без да се съобразява с тежките последствия за природата. По протежение на осемте реки от Тибет са построени или са в процес на строеж 20 язовира и са планирани още над 40. Пекин, който отказа да подпише ключовото споразумение на ООН от 1997 г. за трансграничните реки, едва ли ще сложи точка с тези строежи, но водната му стратегия е обвита с пълна секретност. Пекин не направи каквото и да било съобщение, когато започна да строи първите три огромни язовира на река Меконг. Първият (за $1,2 млрд.) на реката Брахмапутра бе завършен през 1993 г., а миналата година бе започнат строежа на друг ключов язовирен проект.
Азиатските столици от Пакистан до Виетнам се опасяват, че програмата на Китай да направи язовири на всяка голяма река, която извира от Тибетското плато, ще отклони жизнено важните водни ресурси и ще предизвика екологични катастрофи. Експерти и екоактивисти говорят за водата в този район като бъдеща ябълка на раздора, заради която може да се стигне и до войни.
"Независимо дали Китай има намерение да използва водата като политическо оръжие или не, тези проекти са начин да накарат съседите да пазят добро поведение", казва Брахма Челани, анализатор в Центъра за политически изследвания в Ню Делхи. Анализаторът Нил Педукоун също вижда в проблема с водата бъдещ предмет на конфликти между двата азиатски гиганта Китай и Индия.


Виетнамският синдром


Кошмари и пристъпи на безумие мъчат военни от Ирак и  Афганистан

“Помня само, че синът ми ме потупа по рамото. Каза ми: Привет, татенце." След това всичко в съзнанието ми се губи, освен това, че съседите се опитваха да го изтръгнат от ръцете ми."
Пиеро Фолеза участва в бойните действия в Ен-Насирия в Ирак. Когато се връща от войната, напада сина си, защото смята, че започва атака. Това е една от проявите на т. нар. посттравматичен стрес, психиатрична патология, от която страдат преди всичко участници в бойни действия. След края на войната те продължават да живеят с мисълта, че някой иска тяхната смърт.
Във въоръжените сили на Италия вероятно има хиляди истории като тази на Пиеро, пише в. "Република". Италианското военно министерство с гордост съобщи, че в армията няма заболели от "Виетнамския синдром". "Това не е възможно - казва психоаналитикът Карол Бебе Тарантели пред в. "Република", защото програмата за подготовката, както и психиката на гражданите на западните страни са почти едни и същи." Според психоаналитика армията или укрива тези данни, или не се интересува от тях.