Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

8 млн. декара държавна земя се ползват за без пари ДАЛАВЕРА: Мощни фирми печелят милиони на гърба на държавата и собствениците на непотърсените земи.
Държавата и общините губят по стотици милиони лева годишно от обработването на т.нар. "бели петна" в земеделието, установи проверка на "168 часа".
Това са ниви, които не са потърсени от собствениците си. Разпределят се за обработка на арендатори, които би трябвало да плащат за тях по 10 - 15 лева на декар, но не го правят. Така, без да са собственици или наематели на ничиите земи, големи зърнопроизводители генерират огромни печалби. За сметка на общинския и държавен бюджет, и най-вече в ущърб на дребните стопани, които не могат да се ползват от тази привилегия наравно с мастодонтите в бранша.
8-те милиона декара обработваема земя, която не е потърсена от собствениците, е дадена за разпореждане на общините със закон отпреди 2 години.
Белите петна се разпределят служебно между арендаторите в землищата
които освен тях разорават и околни терени, без да имат право на това. По закона за ползването на земеделска земя те трябва да внесат в извънбюджетна сметка към съответната община размера на средната рента в землището, която се определя само от вписаните сделки. Обикновено те са на прекалено ниски цени. За Северозападна България вноската е в размер на 10-15 лева на декар, показва справка в заповедите за разпределение на белите петна на общинските администрации. Идеята за внасянето на парите в извънбюджетната сметка към общината е, ако собственикът си потърси земята, да му се плати за това, че е дадена за обработка.
За всеки декар от непотърсените земи, арендаторите получават по 28 лева субсидия от Европа и държавния бюджет. Освен това добиват продукция за още средно 150 лева от декар. Така общият им приход от ничията земя, която обработват, е най-малко 180 лева в зависимост от културата, която сеят, като единственото им задължение е да внесат определената със заповед рента по извънбюджетна сметка в общината.
Оказва се, че не
 дават и тези пари
 "За миналата година не са постъпили никакви пари от арендаторите в извънбюджетната сметка на общината за обработка на белите петна - казва зам.-кметът на Макреш Митко Антов. - Вземат субсидии, добиват продукция и нищо не плащат. Но това не е единственият проблем. Работиш т. нар. "бяло петно", когато ти е разпределено със заповед. Масово се разорават ниви, които са извън тези парцели на непотърсените земи, т. е. работят чужда земя на собственици, които не подозират за това. Без договори, без правно основание. Има голям пропуск в нормативната уредба. Например когато арендаторите вземат субсидии, е записано, че трябва да представят документи при поискване от разплащателната агенция, т. е. не са длъжни. Арендаторът работи 4 хиляди дка по документи, за които има право на субсидия, и още толкова неправомерно."
В землището на село Макреш работят две фирми. На правно основание арендоват 560 дка, а разпределените им "бели петна", или непотърсени от собствениците им земи, са 2 хил. дка. 4 пъти повече, от тези, за които имат договори. 2500 лева трябва да внесат по сметка на общината арендаторите до юни следващата година, а само от субсидиите за обработката на ничиите земи фирмите ще лапнат 15 бона, и то само в това село.
"Белите петна се обработват от арендаторите неправомерно. Като не плащат за това, че я обработват, те ощетяват и собствениците й, макар че не са я потърсили.
С последните промени в правилника към закона тези неща са регламентирани и парите трябва да се внасят. Вноската на декар е малка, защото се вземат предвид само вписаните договори за наем и аренда в съответното землище. Тези, които са на висока цена, са едногодишни и не са вписани. Те не влияят на определянето на вноската за обработката на непотърсените земи. Разпределянето на белите петна поражда скандали между арендаторите. На места по-ожесточени, на други - по-толерантни, но има борба за земя, което е свързано със субсидиите. Проблемът е, че законът за тези земи се прилага по различен начин в отделните земеделски служби" - категоричен е и председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Борислав Петков.
Видинското градче Димово е една от малкото общини, по чиито извънбюджетни сметки са постъпили пари от обработване на бели петна.
"90 процента от дължимото за миналата стопанска година го събрахме - казва кметът Тодор Тодоров. - Близо 110 хиляди лева. По 18 лева на декар е определена вноската. Знам, че е много малко, но все пак имаме събираемост, а и процентът на обработваемата земя се повиши. Важно е нивите да не пустеят."
Колегата на Тодор Тодоров от Община Кула няма същия късмет да напълни сметката от арендаторите, на които са разпределени белите петна в землището.
"Нито лев постъпления
 няма в тази сметка"
- казва д-р Марчо Петров, кмет на Кула.
Кметове на общини твърдят, че мощни земеделски фирми масово чертаят за обработка чужди земи напълно незаконно, освен белите петна, които са им разпределени служебно, за които пък не плащат и минималната вноска.
"Идват 15 трактора и за една нощ изорават, каквото си искат. В тези площи попадат както техни наети земи, така и бели петна от непотърсените, и още толкова на собственици, които после не могат да докажат пред ДФ "Земеделие", че те ги работят. Пълен хаос в полза на големите арендатори за сметка на дребните собственици" - казва кмет на голям град в Североизточна България.
Освен че завземат непотърсената и чуждата земя, акулите в зърнопроизводството заливат съдилищата с жалби срещу заповедите за разпределение на площите. Делата по тези спорове с общинските администрации растат лавинообразно с вдигането на субсидиите от Европейския съюз и доплащанията от националния бюджет. В някои землища се стига до открити заплахи на конкуренти като следствие от дублиране на очертани за субсидии ниви, които на всичко отгоре не са и техни. Борбата за окрупняване на парцелите на едрите земеделци минава през завземане на непотърсените ниви, след като скандалният лобистки закон за комасацията не успя да пробие в Народното събрание.