Прочутия Център за аерокосмически наблюдения (ЦАН), по-известен, като “космическото око” на Емел Етем, за който бяха похарчени 2 млн. лв. само за софтуер и бяха назначени 33-ма души, практически не работи и от него няма никаква полза, показа проверка на “168 часа”.
Центърът бе открит със шумна церемония. а днес е трудно дори да бъде намерен адрес и телефон на звеното за борба с природните бедствия, което глътна милиони. Депутати от ГЕРБ ще инициират прокурорска проверка за изграждането на този център.
“Не мога да разбера изобщо какъв е принципът на взаимодействие с Центъра за аерокосмически наблюдения. Купиха програмни продукти за сума пари. Още като го построиха, видях, че пише работно време от 9:00 до 17:00. Когато говорим за бедствия, това звучи меко казано несериозно. Най-големият проблем в момента е, че всеки, който се опита да намери центъра, не може да се свърже с тях. За мене това не е “космическо”, а пиратско око с лепенка", смята проф. Лъчезар Филипов, зам.- директор на Института за космически изследвания на БАН. “Не искам да засегна никого, но например ако те си бяха на мястото, нямаше премиерът да възложи на нас да извършим наблюденията за обгазяването на Змеево”, допълни ученият.
Освен явният провал, причината прокуратурата евентуално да се заинтересува от случая с космическото око, е, че има съмнения, че Етем, като министър на бедствията и авариите и вицепремиер еднолично, без да се съобразява с мнението на експерти, е избрала фирмата, която спечелила обществената поръчка с
най-високата оферта
- 1,4 млн лева, твърдят хората, сигнализирали прокуратурата. Това е фирма "Контракс", а поръчката е за изграждане на приемна станция за аерокосмически данни от 6 спътника и безпилотни летателни апарати. Другият кандидат - италианската компания СИ.ТЕ. Л, въпреки че предложила по ниска оферта, била отхвърлена от комисията с мотива,че няма достатъчно доказателства за резултатна дейност и възможности. “Италианското предложение беше по-приемливо, защото спестяваше доста пари. Мотивът да бъде избрана другата фирма, не е ясен”- твърди член на комисията, избирала кандидата за изграждане на ЦАН. Според него цялата процедура по избора на фирмата изпълнител е била проведена на тъмно и в "интерес на началника", в случая бившия вицепремиер - Емел Етем. Затова обществената поръчка отива на прокурор, обобщават депутати. От "Контракс" не пожелаха да коментират проблема.
"Не знаем в какво състояние е Центърът за аерокосмически изследвания в момента. Нашата фирма го построи преди няколко години", лаконични бяха от фирмата изпълнител на обществената поръчка.
“Въпреки че се занимавам с космически въпроси, аз и други мои колеги
не бяхме включени
 в комисията,
която да приеме офертите на кандидатстващите фирми. В оценяващата комисия бяха включени лаици, които нямаха представа от космически мониторинг” - казва Николай Калев, бивш зам.-председател на ДА "Гражданска защита", който по онова време е експерт именно по космическите наблюдения..
"Може би затова не сложиха компетентни хора. Явно трябваше да се замажат нещата и да се избере този, който иска началникът - госпожа Етем", категоричен бе Калев.
 Според експерта България не е голяма държава,
за да си позволява такива големи разхищения на държавни средства,
при положение че системата за ранно оповестяване на бедствията трябвало да бъде към Института за космически изследвания към БАН.
“Вече четвърта година, откакто е създаден, центърът, известен като космическото око на Емел Етем, не функционира”, възмущават се депутати. Те аргументират гневната си позиция с това, че досега няма подаден нито един сигнал за природно бедствие. Нито за катастрофалното наводнение в гр. Цар Калоян преди години, нито за
 мащабните пожари
в Рила, унищожили горски масиви с рядка растителност. Не е постъпило предупреждение и за големите наводнения в Южна България неотдавна.
“За нито едно обгазяване в Стара Загора досега също няма подадена информация, че ще настъпи”, казват хората от БАН.
"Именно заради това бездействие съществуването му е неоправдано", твърдят и депутати от региона. Грандиозните намерения, че скъпата инвестиция за наблюдение на страната от Космоса ще спомогне за откриване и следене динамиката на развитие и за контрол на горски и полски пожари, наводнения, свлачища, топене на снежната покривка и всякакви природни катаклизми, останали само на хартия и добри пожелания.
“Замисълът е добър, но изпълнението е калпаво. А милионите са нецелесъобразно усвоени, казват експерти от “Гражданска защита”. Те открояват и останалите недостатъци в заданието на бившето министерство на Емел Етем - няма изискване за наблюдение на метеорологичната обстановка в страната, както и наблюдение на нефтени разливи в Черно море и река Дунав.
Центърът за аерокосмически наблюдения няколко години беше под шапката на министерството на извънредните ситуации, ръководено от Емел Етем. Една от
 първите задачи на правителството на ГЕРБ бе да закрие това министерство
Мотивите - излишна структура, неработеща за предотвратяване на природни катаклизми. Сега центърът е в “Гражданска защита”, която е на подчинение на МВР.
По данни на МВР, девет служители се занимават само с мониторингово наблюдение на спътникови снимки с цел ранно предизвестяване на природни бедствия.
“Подобни структури има и в Министерството на отбраната, в БАН, и Министерството на земеделието. Центърът за космически мониторинг дублира функциите на тези структури", заяви за "168 часа" Борислав Мазнев, зам.-председател на Синдикалната федерация на служителите в МВР. Според него всички структури към министерствата трябвало да бъдат обособени в една, а не да се поддържат изкуствено във всяко ведомство и да се утежняват бюджетите.

Проф. Лъчезар Филипов, зам.-директор на Института за
 космически изследвания към БАН:
Милиони са изхарчени нецелесъобразно

- Проф. Филипов, как ще коментирате сигнала до нашия вестник, че Центърът за аерокосмически изследвания е ненужен?
- Последния път, когато разговаряхме с директора на ЦАН Антоанета Францова, тя самата ми призна, че преминаването им към МВР е утежнило работата им. Изобщо закриването на Министерството на бедствията и авариите след всичко, което се случваше в него, остави впечатление, че се прави само за да се покрият нередностите. На някой да му е поискана отговорност? 60 млн. отидоха и за информационната система за националния номер 112, а той заработи чак миналата година. В същото време орязаха бюджета на БАН. Ненапразно някои виждат в този акт заиграване на ГЕРБ с ДПС.
- Според вас оправдаха ли се вложените в центъра средства?
- Спомням си, че 1,5 млн. платиха само за софтуера и антената. Въпреки това имаше закупени не софтуерни пакети, а демопакети. Освен това в подобен център в Кувейт работят само трима души, а тук бяха назначили 33-ма. По моя информация в началото се е работило с метеоспътници, които имат разделителна способност 1 км. За сравнение, за да се наблюдават пожари например са нужни специални спътници за сигурност, чиято разделителна способност е до 1 м.
- На каква сума възлизат общо парите, похарчени за центъра?
- Нецелесъобразно са изхарчени много повече от обявените в медиите средства. Няма да сгреша, ако кажа няколко милиона лева.
- Защо комисията от експерти на Министерството на извънредните ситуации (МИС) не прие вашето предложение БАН да получава информацията за природните бедствия и да я обработва, за да се икономисат държавни средства?
- Обясниха ми, че са си спечелили проект. Няколко милиона лева са си глътнали. Ситуацията е много сложна, защото т.нар. експерти в този център не могат да работят. Купиха някакъв странен софтуер, след това си назначиха хора, за да оправдаят парите по някакъв начин. Това не може да бъде национален център, защото, когато горя България през 2007 година, те не можаха да направят нищо. Миналата година имаше бедствия и аварии. Пак мълчание. За мен това са загробени държавни пари. И до днес нямам обяснение защо никой не се вслуша в офертата на БАН - да наблюдаваме пожарите, обгазяванията за минимални средства. А не за милиони. Нямаше смисъл да се създава излишна структура, като въпросния център.
- Двете институции - Институтът за космически изследвания на БАН и Центърът за аерокосмически изследвания не дублират ли функциите си?
- Категорично ги дублират. Бившето правителство искаше да напълни кошницата на госпожа Етем. Да не говорим за щетите от погрешния й административен подход - ликвидира Щаба за кризи към БАН, за да го вземе при себе си и да го контролира. В центъра си. В момента служителите приемат някакви данни, но кому са нужни, никой не знае. Структурата е търтейска. Ненужна, защото не работи. Държавата плаща пари, без да има някаква полза.