Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Честита Коледа, мое тъжно и глупаво съвремие, мое прецакано поколение

КОЛЕДЕН ТЕКСТ ОТ ЧИЧО ВЕНЦИ

Това не е снимка, направена с Iphone 13 pro max plus mega hyper, с кейс от биоразградими материали от покрива на някоя стара кооперация на Шишман в София.

Това е снимка, направена от блок 51 в Кюстендил.

Това е блокът, в който съм роден през 1971 година.

Не помня първата си Коледа. Когато през 1971 година мама и тате и брат ми са седнали да пийнат по чаша греяна ракия и тате е отчупил содената питка с паричката вътре, аз съм бил на 8 месеца и съм спял дълбоко.

Не я помня тая Коледа. Но помня следващите.

Помня как сядахме на трапезата. И как, макар, че тъпия социализъм не признаваше и не толерираше този празник, ние го почитахме. Макар, че никой от нас не си даваше сметка каква е точната символика на Бъдни вечер.

После годините се търколиха - толкова бързо, че днес не мога да разбера как така тоя шибан живот се изниза сякаш за секунди.

Аз пораснах. През 1985 си събрах багажчето и дойдох при вас, в София (за да ви взема работните места, хахахах). Но винаги, за всяка Коледа се прибирах у дома. При мама и тате. И сутрин, през прозореца, виждах винаги тази гледка.

Отсреща се вижда жп линията към Гюешево. Която всички упраляващи без изключение винаги обещаваха, че ще бъде ремонтирана, така, че да има бързи влакове до Македония, че и нататък.

И знаете ли кое е странното…

Тъпите комунисти през 1985, заедно с моето заминаване към София започнаха ремонт на жп линията Кюстендил - София. И така го започнаха тоя ремонт, че до ден днешен той е стигнал до тунел номер 3 в Земенския пролом. И сигурно там ще си остане. А комунистите си смениха имената на партиите или направо смениха партиите и постоянно са на власт. И така до края на всички Коледи…

После започнаха промените. Когато сутрин погледнех от прозореца на родния апартамент, виждах, че москвичите се смениха със стари немски, френски, японски и италиански автомобили.

А в началото на 90-те по този път се поемаше към лесните пари - товариш евтин български бензин и отиваш да го продаваш на жителите на бивша Югославия, които бяха под ембарго…

Така гледката от прозореца на родния ми апартамент се менеше всяка Коледа. Но и нещо оставаше едно и също. И това беше усещането, че ти си на мястото, на което си се родил. И че детството ти е минало в съзерцание на тази гледка.

После тате си отиде. Рака на белия дроб го уби за няколко месеца. Години по-късно си отиде и брат ми. И мама остана да живее сама в този блок.

И всеки път, когато отида да я видя, виждам тази гледка. И тя сега е различна - къщите са пребоядисани, колите са още по-нови (не са 26 а 17 годишни), инфраструктурата е далеч по-добра, има близък хипермаркет.

Но въпреки това тази гледка вече не ми носи усещане за спокойствие. А за пустота и тъга.

Това е една история за една гледка. В един малък български град, в който някога се родих.

И цял живот ще знам, че това, че пристигнах в големия град и че по някакъв начин успях да направя някакви неща в живота си е плод на кармично изкривяване.

И че в следващата реинкарнация ще си платя за факта, че оставих тази гледка и дойдох да покорявам света тук, където не ми беше мястото.

Честита Коледа, мое тъжно и глупаво съвремие.

Честита Коледа, мое прецакано поколение.

Погледнете през прозореца. Не, не от прозореца на къщата, в която живеете сега.

Погледнете от прозореца на къщата, в която сте се родили.

И вижте как тъпия ни живот се е променил като улиците и къщите наоколо.

Но въпреки, че се е променил, ние по някакъв начин сме си останали все толкова наивни и глупави, колкото бяхме, когато си мислехме, че е логично всяка година, на Бъдни вечер, паричката от питката да се пада именно в нас…

Честита Коледа! Отворете прозорците! И вижте как покрай вас, неусетно, премина живота ви…

От фейсбук