Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Отиде си и последният от героите, сътворили Чудото от Берн Ето така минава животът - от славата на терена до самотата на болничното легло.

Макар и само на 22, Хорст Екел участва във всеки от шестте мача по пътя към спечелването на световната купа през 1954 г.

След края на футболната си кариера той работи като шлосер, а след това учи младите на занаята

Татко заспа спокойно. Просто си му беше дошло времето", промълви през сълзи Дагмар Екел – дъщерята на един от най-сърцатите и обичани германски футболисти за всички времена. Хорст Екел си отиде от този свят на 89-годишна възраст, но до сетния му миг в изхабената физическа обвивка

гореше онзи неугасим пламък,

който го направи толкова голяма футболна легенда. Преди много десетилетия Екел излизаше на терена и сякаш забравяше, че е човешко същество, което е ограничено от възможностите на собственото си тяло. Когато другите бяха вече смъртно уморени, той тичаше, сякаш тепърва е започнал да се разкършва. Когато другите бяха готови да се откажат и да загубят, той грабваше знамето и хукваше към вражеските позиции, за да вдъхне кураж на своите хора и да протегне ръце към триумфа.

Но всичко това беше на терена, а извън него

не обичаше да си придава важност

и се стремеше да остане извън светлината на прожекторите. Съотборници и треньори обаче го ценяха заради навика му да се раздава докрай в името на общото благо, пък дори и после други да обираха овациите.

Но и за него имаше много обич и аплодисменти, особено след като стана световен шампион с бундестима през 1954 г. Всъщност Хорст Екел беше последният жив германски футболист, участвал на мондиала в Швейцария. Сега вече е горе при съотборниците си, за да си спомнят заедно за поредицата от зрелищни мачове на швейцарска територия и най-вече за финала, който остава завинаги в историята като Чудото от Берн. На световното Хорст Екел

е най-младият в германския тим

- само на 22.

Треньорът на бундестима Сеп Хербергер го преквалифицира от нападател в крило и насърчава партньорството му в атака с капитана на отбора Фриц Валтер.

Двамата създават един от най-великите тандеми

в историята на германския футбол и имат основна заслуга за спечелването на световната титла, след като участват във всеки от шестте мача на мондиала.

Колкото до случилото се на световното в Швейцария,

дори и най-големите оптимисти не вярват във възможностите на германския тим да постигне нещо съществено. Особено като се има предвид присъствието на унгарския национален отбор, установил пълна хегемония над световния футбол по онова време.

И точно за да потвърдят класата си, в групите маджарите разбиват германския тим с 8:3 и след това на финала никой не се съмнява, че

ще има

нов погром

и фаворитът ще си вземе това, за което е дошъл. В деня на мача вали, теренът е хлъзгав, унгарците са твърде самоуверени – на пръв поглед малки камъчета, които обаче често обръщат и големи каруци.

Маджарите повеждат с 2:0 в първите осем минути от мача и сигурно вече мислят за купона след последния съдийски сигнал, когато са застигнати от мощен ураган. Почти веднага

Макс Морлок

връща едно попадение,

а в 18-ата минута Хелмут Ран изравнява. И пак той вкарва за 3:2 шест минути преди края, които са крайно недостатъчни за унгарците да се отърсят от шока.

Истината е, че футболистите и на двата отбора не могат да повярват какво точно се е случило, но журналистите се ориентират много по-бързо и съобщават на света, че в Берн се е случило истинско чудо.

Германците по-късно

ще разкрият една малка хитрина,

които им позволява да надвият славния унгарски отбор. Както вече стана дума, в деня на мача вали дъжд и теренът си е истинска пързалка. Играчите на ФРГ обаче се появяват с футболни обувки, върху които има монтирани бутони. Това е лично изобретение на собственика на "Адидас" Адолф Даслер. Той самият е прикрепен към треньорския щаб в началото на 1954 г. и има достатъчно време да доусъвършенства бутонките, които след това

ще доведат до истинска революция във футбола

На мокрия терен снабдените със специални бутони за дъжд германци стъпват по-стабилно от маджарите, което със сигурност им помага да осъществят обрата и да донесат първа световна титла за Германия. Триумфът помага на ФРГ да се отърси от следвоенната депресия, а националите са посрещнати като герои в родината си.

Хорст Екел не се оставя да живее само със спомените и след като се отказва от бляскавата си футболна кариера в националния отбор и "Кайзерслаутерн", изкарва прехраната си като шлосер. По-късно

получава диплома

за педагог

и преподава на гимназисти. Участва и различни инициативи в подкрепа на младежи с противообществени прояви.

Миналата година 88-годишният Хорст пада лошо в собствения си дом, счупвайки няколко ребра, челюстта и носа си. Приет е по спешност в болницата на 22 декември, а три дни по-късно лекарите са удивени, когато куцащият пациент се явява пред тях и ги моли да го пуснат у дома, за да е с близките си за втория ден на Коледа.