Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Над половината от мъжете на възраст 55-74 години са икономически активни.

СНИМКА: АРХИВ
Над половината от мъжете на възраст 55-74 години са икономически активни. СНИМКА: АРХИВ

74 г. е средната продължителност на живота у нас

Аналоговото и хартиеното поколение са по-отдадени като служители

 

Над 1,2 млн. от работещите българи ще бъдат над 55 г. през 2035 г. Сега те са малко над 702 хил., или 23% от всички работници.

През 2000 г. 100 души, които излизат от пазара на труда, са замествани от 124. Днес на 100 излизащи се падат 64 заместващи. Това показват резултатите на Българската стопанска камара в проекта „Съвместни действия на социалните партньори за адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа“.

В същото време продължителността на живота у нас е 74 г. Една от причините е, че значителна част от хората в трудоспособна възраст - предимно над 40 г., са с хронични заболявания. 22% от тях страдат от високо кръвно. С хронична обструктивна белодробна болест са 10%, а с диабет - 8,2%.

“Хората с хронични заболявания и близките им, които неформално полагат грижи за тях, се сблъскват със сериозни затруднения в достъпа до пазара на труда или с оставането им на работа. Това води до финансови затруднения, социално изключване, влошаване на здравето и нарастваща нужда от медицинско обслужване”, обясни Томчо Томов от БСК.

За да се мотивират хората да остават по-дълго на пазара на труда, са нужни промени в трудовото законодателство. Сред тях са и мерки за мобилност и реинтеграция на трудоспособните над 50 г. въвеждане на частично пенсиониране и запазване на заетост чрез договор за обучаване на по-младите.

Данъчни облекчения и субсидии при наемане на работници над 58 г.

Държавата да съфинансира менторите в предприятията, е друга мярка.

11% от работещите у нас са от поколението Z. То е на възраст между 18-26 г. Мотивацията на това дигитално поколение е да работят, за да се усъвършенстват и главно да се забавляват. Искат високо възнаграждение, но държат да работят в реномирана фирма и със съвременна технология. Търсят разнообразие, предизвикателства и обучение.Около 20% от младите са представители на т.н. група NEETs – нито учещи, нито работещи, което ни поставя в челната тройка в Европа след Италия и Гърция. Част от поколението не желае да поема социални отговорности, опитва се на всяка цена да удължи

удоволствието от живота, отказва да мисли

за семейство и кариера, иска да опитва нови неща,

показва още изследването на БСК. Около 35% от поколението Z имат нагласа да напуснат страната, да живеят и работят в друга държава. Най-предпочитаните страни за трудова миграция са Англия, Германия, Франция, Италия, Скандинавските страни, Испания, Финландия, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия.

26% от работниците са от поколението Y. Това са хората между 27 и 39 г. Милениумите работят, за да постигат и да успяват. При тях мотивацията е възможност за развитие. Търсят справедлива оценка и незабавни стимули. За тях е важна ефективната организация и самостоятелност. Повечето представители на поколението Y искат семейство и любима работа, но правят предпазливо избора си, за да не повтарят грешките на своите родители. За сметка на това обаче водят в процента на извънбрачнородените деца. Те се срещат чрез онлайн сайтове и приложения за запознанства като Tinder, Fdating и др. Поради всеобхватния характер на социалните медии, необходимостта човек да изглежда съвършен се е превърнала във фикс идея за поколението. В социалните мрежи се забелязват големи различия в това как двете поколения Y и Z възприемат своите онлайн личности. Докато поколение Y публикува скандални селфита във фейсбук и инстаграм, от Z са далеч по-предпазливи и предпочитат да използват анонимни социални медийни платформи като Secret, Whisper или Snapchat, където всякакви компрометиращи изображения изчезват почти моментално, пише още в изследването.

Поколение Y са консуматори, но за разлика от Z са много по-импулсивни и склонни да харчат за непланирани покупки. И двете поколения искат всичко сега и държат работата да ги забавлява, да имат бързи резултати и награди.

18% от тях са склонни да напуснат страната, като предпочитат страните от ЕС.

Най-многобройната група е на поколението Х. Те представляват 40% от работната сила и тук влизат хората между 40 и 54 г. Това аналогово поколение работи, за да живее. Искат високо възнаграждение, но държат на предвидимост и стабилност. За тях е важно да има компетентно ръководство, но без строги правила, а натоварването да е умерено. Хората от това поколение много по-рано са привикнали на самостоятелност, което ги е направило независими, самодостатъчни и находчиви. Те могат да разчитат предимно на себе си, имат по-реалистични очаквания и са по-прагматични. Много тях споделят, че са

“притиснати от живота” заради многото отговорности -

издръжка на семейството, възстановяване на кредити и грижи за деца и възрастни родители. При тях е много по-силно изразен бърнаутът. Хората от Х поколението съставляват преобладаващата част от съсловието на предприемачите и топ мениджърите в България. Едва 15% от тях мислят за миграция.

23% от работниците пък са от поколението Т. Това са хората между 55 и 65 г., които се наричат още хартиено поколение. Те живеят, за да работят. Търсят сигурност на работното място и здравословни придобивки. Държат на ясни и стриктни правила, уважение и зачитане, както и възможности за предаване на знания и опит. Около 4% от представителите на поколението имат нагласа за трудова мобилност или напускане на страната. За разлика от другите поколения, които търсят по-високо заплащане, при тях мотивите са да са по-близо до децата си и да имат достъп до по-добра здравна система.