Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кака Райна Христо Стоянов СНИМКА: Фейсбук

Когато след години за първи път чух граовска песен разбрах, че произхожда от смеха на тетка Дарка. Смееше се продължително, силно, а накрая извиваше смеха. И всичко това без скъпи курсове по солфеж.

Разбира се, че в Трънско Одоровци си мият зъбите със сол, защото ако ги миеха с паста за зъби такива мръсотии нямаше да излязат от тях. В начало – мръсното. А после за изплакване на устната кухина – смехът. Дълбок, чист, съкровен…

С характерната му граовска извивка в края. Бяхме пристигнали с мама предишния ден на гости на тетка, която нищо не знаеше за мен. Аз превалях петата си годинка и вече осъзнавах значението на думата „батко“, когато ме показваха на малки момиченца.

Сега, като се замисля, нашите ме показваха на момиченца, защото единственият път, когато решиха да ми подарят вместо братче приятелче, то вече беше изяло боя от мен… Демек – вече се бях представил.

Мама и тетка не бяха се виждали двадесет години и, както става в такива случаи, се чудеха какво да си кажат. Нали знаете онзи момент, когато се срещнете с някого след години раздяла.

Лесно може да се обясни притеснителността при такава среща – не познаваш приятелите на другия, не знаеш какво помни от годините, в които сте били заедно, не знаеш на какъв хал му е акълът и заради това следиш всяко негово действие, с което да ти напомня за човека, за който се представя.

Мама и тетка се дебнеха – мама с лъскава рокля, издокарана специално за целта, с кок, в който за набухвател си беше напъхала някакъв чорап, пълен с разни парцалки и много внимаваше да не би от бурните ласки на тетка да не се покаже и да не стане за смях.

Веднъж в един автобус и казах, че, докато спи се е показал чорапът и мама така бурно почна да го оправя, че накрая той наистина се показа. Мама в началото биеше малко, но качествено, после само качествено, като разреди не боя, а времето без бой…

И въпреки всичко не можех да се оплача от детството си. Това доведе след време до конфликт с Теди Москов, който искаше да се откажа от детството си и да съобщя колко нещастно съм живял.

Аз обаче още тогава знаех, че децата не могат да бъдат отговорни за родителите си, за разлика от родителите, които трябва да са отговорни за живота на децата си. Колкото по отговорен пред децата си е един родител, толкова неговите конфликти с властта са ясно изразени. В Трънско Одоровци дори и полицай нямаше и нямаше как да се появи конфликт отнякъде.

Тетка по едно време се отпусна и езикът й затъркаля едни такива словесни сипеи към устните, че дори дете от трета група на детската градина, което е било „чичо доктор“ на няколко момичета от Втора група и на всички от Първа и Трета група, биха го накарали да се изчерви. „Море она хоча к..ец – да й влезе през п....у, да й излезе през уста“ споделяше майчината си гордост от шестнадесетгодишната си дъщеря тетка. По същия начин бащите говорят за времето на половата зрялост на синовете си.

По-скоро за времето на половото съзряване… Когато и последната дума се отърколеше през прага на устните се чуваше онова гръмовно: „Ха-ха-ха-ха-ха-ха-и-и-и-и-и-у-у-ууууууууу“… На което ехото отговаряше отвън… После още един път ехото се обаждаше. После ехото леко промени гласа си и чухме гласа на кака Райна под прозореца да се радва на споделеното от тетка Дарка за нея…

Преди моралното съкровение за дъщеря си обаче тетка ни разказа, как брат й на Райна, като си идвал в отпуск от казармата, тя го хващала за краката и така го мъкнела из цялата къща с пръстен под. Този изблик на сестринска радост престана едва тогава, когато батко Станко отказа да й доставя доброволно тази радост, и тя започна да го влачи из двора, за да му покаже коя точно по-голяма половинка от имота е нейна.

При братска подялба винаги едната половинка е по-голяма и обикновено ощетеният си ти.

Само ако знаеше какво й готви тетка смехът й щеше да секне на първата извивка още. Защото бях пратен да паса кравите с нея. Което значеше да подслушвам всяка мисъл дори на кака си. Но и без да й подслушвам мислите говедарчетата бягаха далече от нея…

Тя и така й каза сутринта тетка: „Я, изкарай, Райне, говедата“, като леко ме побутна и ме зачисли в стадото. За наказание кака, вместо за колче да върже кравата, я върза за крака ми.

Този белег на десния крак е от въжето, защото кравата се подплаши и спря чак тогава, когато ме заклещи в един храсталак, където въобще не си играеха на „чичо доктор“ едно говедарче с една говедарка…

*От фейсбук