Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Реших да се прекръстя на Октомврин...

Чувал съм за хора с името Августин. Познавам няколко Джулии, а също и Юлия, а в Канада съм сърдечно задължен на мило момиче с името Април. Януарий Вишински прави все още да увяхват всички живи същества, щом го споменем. Баба Марта всеки път ни изненадва, а Септемвриец млад все още пее песни за “Девети”.

Аз съм почти ноемвриец, но не съвсем. Затова, като човек роден в края на октомври, си помислих да се прекръстя на Октомврин. Омръзна ми моето толкова пешеходно и обикновено име. Пожелах нещо величествено, нещо като Августин, но някакси по-есенно. Октомврин!

Верно, закъснях малко да се вредя с това име всред поклонниците на Октомврийската революция, но никога не е късно да влезеш в крак с времето. Дори и есенното. Произнесох го на глас няколко пъти, ту весело, ту тържествено като Левитан от Централното Информбюро. Но, не. Не става. Звучи в най-добрия случай като медицински препарат без рецепта. Нещо за хрема или запек. Октомврин? Есенен човек, но не Есенин, уви.

Осми номер? Окто? Като октопод?

Не, по-добре не…

И ето защо тихичко се завърнах в първоначалното си име. В края на краищата името е може би съдба. А нашата съдба носи нашето име.

*От фейсбук