Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Личният живот на династията Живкови Тодор Живков и Райко Дамянов посрещат съветския лидер Никита Хрушчов в София. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ НА ДАМЯН ДАМЯНОВ

"168 часа" стартира поредица от исторически материали и интервюта, посветени на близкото минало, които имат за цел да осветлят някои от най-дълбоко пазените и интимни тайни на тоталитарния режим. В този брой четете разказите на Дамян Райков Дамянов.

Той е син на Райко Дамянов, виден функционер от годините на социализма у нас. Роденият през 1903 г. в село Гиргини, Габровско, политик е бил член на Политбюро на ЦК на БКП, секретар на ЦК на БКП, първи заместник-председател на Министерския съвет, а като председател на Бюрото на НС според тогавашната конституция - дори и държавен глава на НРБ от 1950 до 1954 г.

Синът му Дамян е един от малкото останали членове на най-вътрешния кръг на висшата комунистическа номенклатура.

Още като дете е прекарвал времето си с Владимир и Людмила Живкови, ходил е на почивки заедно с Мара Малеева и Тодор Живков и има огромен запас от уникални спомени не само за избраните хора на тоталитарния режим в онези години, а и за официалните и неофициалните срещи и разговори на баща си с исторически личности като Сталин, Хрушчов, Мао, Берия, Ким Ир Сен и др. Самият той десет години работил в Института по философия към БАН, през 1988 г. губи работата си, а по-късно дори и жилището си в центъра на София.

В наши дни Дамян Дамянов е и един от малкото, които разказват от първо лице автентични спомени за скрития живот на комунистическия елит и семейството на Тодор Живков.

Как бившият Първи узурпира властта

Много автори са се опитвали да разкрият загадка номер едно на тоталитарна България - как един необразован и доста безличен човек като Тодор Живков успява не само да се добере до властта, а и да я задържи в продължение на десетилетия. През годините се лансират различни версии за

небивалия успех на правешкия диктатор

- преди 9 септември 1944 г. бил агент на легендарния Гешев, като шеф в милицията в първите месеци след нахлуването на съветската армия прочистил своето и взел досиетата на другарите си от Дирекцията на полицията, с хитрост и доноси подлял вода пред Кремъл на началника си Вълко Червенков и т.н.

Един възможен отговор се съдържа в биографията на Райко Дамянов, за която пред "168 часа" разказва неговият син Дамян.

"Първо трябва да кажа, че баща ми е спасил живота на бай Тошо през 1934 г., за което той обаче

не му беше благодарен

Но и той не е очаквал някаква благодарност, защото беше един от малкото, имаше само трима-четирима човека - не повече от старата генерация, които са патологично честни, фанатици, но до глупост. Баща ми казваше така: "Аз вярвам само на жена си и на партията!". От друга страна, Живков беше без никакъв морал - просто за него такова понятие не съществуваше."

За разлика от Тодор Живков Райко Дамянов е с безспорни заслуги към БКП още от времето на нелегалната борба. Преди 9 септември 1944 г. е бил бит от Гешев и известния борец Ферещанов. Има и две бягства от затвора. Едното е от Севлиево през 1927 г., а второто е в началото на 1943 г. от лагер в Пордим, Плевенско, който е бил охраняван от немски войници. Бил е емигрант във Франция, Съветския съюз и Испания.

Предлагат му да остане в Париж и да се запише в Чуждестранния легион. Дали му три месеца да си помисли, след което му дали нови три месеца. Живеел при една богата еврейка във френската столица и тя му намира работа, така че е могъл да остане, обаче

след пакта Молотов-Рибентроп се взема решение всички наши интербригадисти да се завърнат в България. Тогава той с чужд паспорт се прибира у нас, за да влезе в затвора, откъдето да го пуснат, защото ще има амнистия.

“Да оставиш Париж заради затвора в България

- сами разбирате за какъв човек става дума... - продължава разказа си Дамян Дамянов. - Как е станал комунист? Имал си е професия - обущар, защото е изключен от гимназията. Бай Кольо Обущаря го взема, започва да му дава марксистки книжки и му казал: Единственият шанс да станеш човек е да станеш марксист и комунист! Иначе ще пасеш кравите на село и ще пиеш мляко без захар..."

Понеже брат му Васил също е емигрант в Съветския съюз - той на два пъти емигрира там, но през 1937 г. започват репресиите...

"Чичо ми ми е разказвал, че баща ми казал: "Василе, давай да се махаме, че ще свършим в Сибир. По-добре да се запишем за интербригадисти в Испания, защото шансът ни за оцеляване е по-голям, отколкото тука."

По това време в Съветския съюз е страшно. Разгарят се коварни борби - югославските комунисти топят българските, българските от своя страна топят югославските, а италианските топят всички... а Сталин това и чака -

само подписвал смъртни присъди

"Увличал съм се от психиатрия и според мен Сталин е имал една много особена шизофренна психоза, която се активира между 12 и 4 сутринта - казва по този повод Дамянов. - Тоест, ако Сталин те покани на обяд, е много хубаво - може да има награда, но ако те покани по друго време, може да има много големи неприятности, защото той се успокоява само от изтезания, разпити и репресии...

В същото време Вълко Червенков е любимец на Сталин. "Ето настояшчии комунист", казвал. Много го е харесвал, защото имал осанка на богатир, твърдост, облекло, всичко. Това, което аз знам, а и Стефан Цанев го е описал, че когато през 1949 г. Васил Коларов става председател на Министерския съвет и фактически шеф и на партията, Сталин вика тримата - Вълко Червенков, баща ми и Антон Югов. Така е било и при трите им срещи - първо Сталин ти дава вечеря - има "музикалная и танцевалная програма", и чак в 3 часа започва да те атакува с въпроси

- точно когато вече си шашнат и си казваш и майчиното мляко.

Сталин тогава казал: "Другари, Васил Коларов е изпитан комунист, но ние сме се добрали до сведения, че той е един широк социалдемократ, членувал във Френската компартия, навремето е имал връзки с френските служби, затова аз не мога да му гласувам доверие. Той засега е номер 1, но помислете за евентуална смяна... И фактически Васил Коларов умира 20 дни след това, а Вълко Червенков става новият ръководител на партията и държавата. Коларов влязъл в бившата Правителствена болница, която беше на "Владайска", и не е излязъл. Бил със сърдечна недостатъчност, но тъй като няма аутопсия, какво е станало там, можем само да гадаем. Може да са му сложили въздух в артерията, между другото, и жертвите на Берия над 50% са със сърдечносъдови заболявания..."

Както е известно, след това любимецът на Сталин

Вълко Червенков поема ръководните постове в партията и държавата. Но как се случва, че незабелижимият дотогава негов подчинен Живков успява да го измести? Дамянов има своя версия за това:

"Прави ли ви впечатление, че каквото и да се е случвало, както и да са се променяли ръководствата, Тодор Живков върви само напред и нагоре? Това трябва да има причина. Баща ми веднъж каза:

“На руснаците им трябва такъв човек - замърсен”

И аз имам известни доказателства - през есента на 1944 г. той се нанася в "Славянска беседа" и се самообявява за полковник от милицията."

Бащата на Дамян е бил близък с първия министър на вътрешните работи след девети септември - Руси Христозов. И от него е чувал разказа за самозванството на Живков. Когато разбрал за самоуправството му, Христозов извикал бай Тошо и му казал: "Аз не съм ти подписвал такава заповед!". А Тодор Живков му отговорил: "Е, това е революционно решение - в бързината малко се подписах аз..."

Истината е, че Руси Христозов е имал някакви съмнения за Тодор Живков отпреди девети, питал баща ми, но той му казал, че нищо не може да се докаже. Същевременно след едно предателство е бил убит Димитър Баковски, и баща ми е щял да бъде убит, а единственият, който не е дошъл на срещата, е Тодор Живков. Но това са косвени доказателства. И тогава решават да питат генерал Бирюзов, който беше тука на почивка в Евксиноград и аз лично го познавах."

В тази връзка навремето Дамянов и Христозов

изпращат писмо на Бирюзов със списък на 300-400 души, които да бъдат изследвани кои са тези хора, имат ли лошо минало преди девети и как да се постъпва с тях. Вътре е и лицето Тодор Христов Живков. След месец-два идва резултатът. Първите трима-четирима са извън списъка, а на другите пише отгоре: "Етих лиц не трогат!" (Не пипайте тези лица - б. а.) Между тях е и Тодор Живков.

Според Дамянов е трудно да се каже как Живков е станал толкова доверен човек на руснаците:

"Друг е въпросът, че аз си имам моя версия, която е доста обоснована и предположително вярна. Защо баща ми не говореше? Той не се страхуваше за себе си. Беше дълго време председател на БТС - след него стана Тано Цолов, а след това Андрей Луканов. Та ходим с него по планините и той веднъж се изпусна: “Аз,

ако пиша за бай Тодор, първо мене ще ме убият,

вика, но по-лошото е, че вие ще пострадате, ще бъдете изселени, и то на място, от което няма да има връщане, а всичките ми роднини ще бъдат репресирани. Така че аз не мога да поема този ангажимент... "

Интересното е, че в списъка заедно с Живков е било и друго лице - царският депутат Георги Говедаров, който е вербуван от НКВД при едно от посещенията си в съветската столица още през 1934 г. по случай възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни. За разлика от стотици негови колеги след 9 септември той не е бил репресиран и дори запазва имуществото си. По разказа на Дамянов истината за неговата вербовка излиза на бял свят съвсем неотдавна - малко преди смъртта на дъщерята на Говедаров, която си отива от този свят на 96-годишна възраст.

"Що се отнася за самия Живков - знам, че негов съученик отива да го види през декември 1944 г. в щаба на милицията в "Славянска беседа". Почукал, но без да чуе отговор отвътре, влязъл. И вижда

съветски генерал от разузнаването,

който е бил много високопоставен, в кабинета на Живков. Това е абсурд. Аз познавам добре руснаците - никога руски генерал с такъв ранг, и то в победена държава като България, няма да отиде при българин, напротив - нашият ще отиде при него. За да стане такова нещо, значи има много сериозни причини.

Познавам много добре психиката на Тодор Живков, както и на дъщеря му Людмила. Моята версия е, че още октомври-ноември 1944 г. той е отишъл при руснака, целунал е ботушите му и е казал: “Аз съм ваш! Правете каквото искате, но ме издигайте”. Това е единственото обяснение и те залагат точно на такъв човек."