Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Внезапните изборни обрати преди 1944 г. Едва през 1938 г. в парламентарните избори вече могат да гласуват и жените над 21 години, които са “омъжени, разведени или вдовици”.

Точно като сега имало дълги периоди, когато раздробените парламенти не могли да излъчат правителства

Един глас вървял по 1 лев, когато декарът струвал 30 лв.

Няколко години гласували с боб и царевица, защото повечето мъже били неграмотни

Hегово царско височество преди няколко дни, като мина край Свищов, поръча да изберете тези (консерваторите), недейте избира другите (Алеко Константинов, д-р Ванков и Никола Константинов), защото те ще изпъдят княза”, пише Алеко Константинов в емблематичния си фейлетон “По изборите в Свищов”.

Творбата е свързана с победата на Народната партия на д-р Константин Стоилов на парламентарните избори през септември 1894 г., непосредствено след падането на кабинета на Стефан Стамболов.

На самите избори Алеко Константинов

участва като кандидат на опозицията

в родния си Свищов. Именно тогава той се сблъсква с жестоката действителност на българската политика.

Вотът в началото на века е показателен за честите обрати и премеждия, които са заложени в изборните процеси у нас още в миналото.

Чести избори, непрестанно разпадане и преобразуване на партии, невъзможност да се състави правителство са обичайните щрихи от общата картина и тогава. Някои от парламентарните избори претърпяват пълен крах, независимо дали заради невъзможността да се съберат достатъчно представители за парламент, или заради рязко влошаване на ситуацията в страната и невъзможност да се излъчи управление.

След вота през 1984 г. либералите и консерваторите бързо се

разрояват на различни партии

Създават се Народнолиберална партия, Прогресивнолиберална партия, Народна партия, Демократическа партия, БЗНС и т.н., което води почти до моментален разпад на избрания парламент.

Това Народно събрание започва живота си в салона на читалище “Надежда” в Търново, след това заседава във Военното училище в София - днешния Военен клуб, и накрая се мести в новопостроената сграда на парламента.

Оттогава са и първите сведения за скандали на тема коя политическа партия къде да седи в парламента. Първото заседание в читалище “Надежда” е прекратено, защото не успява да побере всички избрани народни представители.

Според историци предизборните кампанни след Освобождението се провеждат на селските площади. До голяма степен вотът е мажоритарен, разчита се основно на личната популярност на кандидатите в районите, където се явяват.

Търновската конституция регламентира избора на народните представители да се осъществява пряко от народа, като на 10 хиляди души население и от двата пола се полага по един народен представител.

Мандатът на депутатите е тригодишен - за народни представители могат да бъдат избирани всички български граждани, които са

"на възраст по-горе от 30 години и са грамотни".

Гласуването няколко последователни години се провежда с боб и царевица. Причината е, че това е най-опростеният начин, който не би затруднил голяма част от мъжете, които са необразовани. По онова време жените и всички младежи до 21 години нямат право да участват във вота.

От информацията от онези години се разбира, че указанията са съвсем прости - неграмотните пускат боб, ако одобряват даден народен представител, ако не - царевица. Грамотните пък изписват името му на ръка на бял лист хартия. Гласуването по този начин е заимствано от Древна Гърция.

Възрожденските българи първи правят опит да се доближат до практики, напомнящи парламентарните, при съставянето на българското представителство в Цариград. И най-вече по време на заседанията на Църковно-народния събор.

По време на пламенните дебати на този събор за първи път се

оформят двете политически течения

- консерватори и радикали, които по-късно ще се видоизменят в консерватори и либерали. Така се зараждат първите български политически партии.

Именно те влизат в надпреварата за първите избори в България след Освобождението за Първото обикновено народно събрание с участието на Либералната и Консервативната партия, които след това бързо се разпадат.

През февруари 1899 г. е сключено споразумение за обединение на две от партиите – Либералната и Народнолибералната.

Краткият живот на съставеното правителство се обуславя от силно изострените отношения между представителите на двете партии и поради невъзможността на правителството да се справи със стопанската и финансовата криза.

На 15 март 1899 г. е подписана конвенция с Компанията на Източните железници, според която България се задължава

да не строи паралелна линия

и да отдаде на компанията експлоатацията на готовата линия Пловдив - Чирпан - Нова Загора и продължението до Бургас след завършването му.

Сключен е нов конверсионен заем от 260 млн. лв. от френски и австрийски банки. Кредитът не осигурява необходимия баланс на финансите и правителството е принудено да моли за нови аванси. Кабинетът изпада в безизходица и остава без солидна вътрешна подкрепа, което принуждава министър-председателя Димитър Греков да подаде оставката на правителството.

След него само за една година се сформират две преходни правителства - нито една партия не може да си осигури мнозинство.

Съставът в парламента е прекалено пъстър, отразява политическото разединение на българското общество и липсата на всякакъв диалог. Оказва се, че много трудно може да се състави кабинет с министър-председател Петко Каравелов, но все пак това става.

В периода от Освобождението до началото на деветнайсети век едва два парламента от десет успяват да изкарат пълен мандат.

Това са години, в които никоя партия не печели два поредни пъти.

Според историци има данни от тези години, че една изборна кампания струва около 2000-3000 лева. Също така има и доказателства за изборна “търговия” - един лев на глас. Сумата е много висока, тъй като, за сравнение, цената на декар земя е започвала от 30-40 лв.

Не липсват драми

при сформирането на 14-ото обикновено народно събрание през 1908 г.

Освен редовни избори се налага провеждането и на два допълнителни вота. Причината е, че трябва да се запълнят бройките в парламента. Избраните за депутати Минчо Кънчев и Мехмед Зааде умират, преди да положат клетва, а Христо Танчев подава оставка заради неразбирателство в партията. Отделно се освобождават още 30 места, защото едно и също лице е избрано от няколко околии. Така се стига до патова ситуация с месеци, докато се запълнят всички депутатски бройки.

Тежка е и съдбата на следващия парламент. Той заседава по-малко от две години и е разпуснат в резултат на неуспешната политика при Балканските войни и предизвиканата от тях първа национална катастрофа.

През 20-те години постепенно населението на страната се разраства. Сметките показват, че на около 20 000 жители се пада по един депутат.

Сред народните представители, чийто мандат е пет години, няма жени, още повече че

дамите не са имали право да гласуват

Едва през 1938 г. в парламентарните избори вече могат да гласуват и жените над 21 години, които са “омъжени, разведени или вдовици”. Неомъжените жени нямат право на глас. Жените могат да гласуват, но не и да бъдат избирани.

Последните демократични многопартийни избори в България чак до 1990 г. са проведени през 1931 г. На следващите избори за 24-тото и 25-ото обикновено народно събрание печелят безпартийни кандидати, а с 26-ото народно събрание започват еднопартийните избори.