Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

След чудото на “Парк де Пренс” премиерът Беров се хвърля да прегръща по погрешка журналист на БНТ Стоичков и останалите момчета от тима ни чакат някой да дойде и да изнесе петела от терена. СНИМКИ: ИВАН ГРИГОРОВ

Вальо Михов обещава още пет дни в Париж, ако нашите бият, но след това променя плановете

Бесните французи нарочно създават спънки на българската група, след като Емо Костадинов ги праща в десета глуха

Тогава беше мач, а днес вече е легендарна история. Минаха твърде много години и вече пораснали мъже и жени могат единствено да слушат с интерес от своите бащи и дядовци за чудото на „Парк де Пренс“ в онзи мразовит 17 ноември през 1993 г. Ние, свидетелите на това велико футболно събитие, хем се поддаваме на носталгията по излетелите като есенни листа години, хем се чувстваме късметлии, че сме преживели толкова силни спортни емоции. Защото сега е тихо и пусто във футбола ни, а националният ни отбор е на дъното и никакви епизодични проблясъци не могат да променят тъжната истина.

Остава ни единствено да живеем с

хубавите

спомени

Може би и заради това толкова много се е изписало за мача, в който българският национален отбор подчини с 2:1 великия френски тим на Кантона и Жинола и се класира за световното в САЩ. Всяко движение на Любо Пенев по време на паса му към Костадинов е анализирано до прималяване.

Всяка секунда до легендарния гол на Костадинов е изследвана под лупа. Отчаяното изражение на покойния треньор на „петлите“ Жерар Улие е въртяно стотици пъти по родните телевизии.

И щастливците да гледат този мач на живо все още пазят ценни спомени, които допълват картинката на това

незабравимо за българския спорт приключение

Сред тези щастливци е и фоторепортерът Иван Григоров, който предостави специално за “168 часа” непубликувани до днес снимки от мача и събитията около него. Иван е част от мощната група български журналисти, които са качени на чартърния полет от тогавашния президент на БФС Валентин Михов. Любопитното е, че по пътя към Париж пълният с енергия футболен бос обещава на представителите на медиите да им подари още пет дни във френската столица, ако нашите бият. Общо взето, никой не храни чак толкова големи надежди, че чудото е възможно. И може би заради това след великата победа обещанието не е изпълнено и от стадиона журналистите са натоварени направо на самолета за София.

На летището се случва друг куриоз. На пистата са се изпънали тогавашният премиер Любен Беров и председателят на Народното събрание Александър Йорданов. Двамата явно не са били уведомени, че с чартъра се връщат само двама футболисти – Петър Хубчев и Златко Янков. Беров е толкова въодушевен, че награбва да прегръща покойния журналист от БНТ Павел Бошнаков, бъркайки го с Емо Костадинов.

А през това време в Париж

тече невиждан

купон

с участието на играчите, треньорите и футболните шефове. Валентин Михов се е погрижил да осигури шампанско на корем и отбрани сирена. Старите дрязги между Стоичков и част от другите играчи, водени от Наско Сираков, са забравени.

Нашите лудуват, а французите беснеят

Те си го изкарват на гостите още веднага след последния съдийски сигнал, задължавайки българските журналисти да направят безсмислена обиколка на терена, за да влязат в залата за пресконференции. В резултат на това красивите полицайки отнасят порция от солени подмятания, на които се усмихват мило, смятайки, че получават похвали за външния си вид. Но стига приказки. По-добре си направете една разходка из великото ни спортно минало благодарение на снимките на Иван Григоров.