Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

След срещата на 4 очи ще се сблъскат ли Путин и Ердоган в Сирия? Освен за Сирия на 29 септември в Сочи Путин и Ердоган разговаряха още за покупка на втора серия от руските модерни зенитноракетни системи "земя-въздух" С-400, цените на руския природен газ, разработването на технологии за подводници и реактивни двигатели и дори възможностите за двустранно сътрудничество в Космоса. СНИМКА: РОЙТЕРС

Обиден на Байдън, турският президент търси подкрепата на Москва срещу сирийските кюрди по границата си

Възможна е нова многомилиардна сделка за покупка на руските С-400

Първата след пандемията среща на турския президент Реджеп Тайип Ердоган с Владимир Путин в Сочи се състоя на фона на признаци, че след 18-месечно примирие

Сирия и Русия подготвят нова офанзива

срещу подкрепяните от Турция бунтовници в северозападния сирийски анклав Идлиб, последния регион на Сирия извън контрола на Башар Асад.

Това бе ключовият въпрос за турския президент в разговорите при затворени врати, въпреки че след тях партньорите изтъкнаха публично на преден план търговските отношения и други възможни договорености. Сред обсъжданите теми са нова многомилиардна сделка за покупка на втора серия от руските модерни зенитно-ракетни системи "земя-въздух" С-400, което ще доведе до нови US санкции срещу Турция,

надеждни цени на руския природен газ,

разработването на технологии за подводници и реактивни двигатели и дори възможностите за двустранно сътрудничество в Космоса.

Отношенията между двете сили са сложни, но те се сближиха през последните години, тъй като напрежението със Запада нарасна както в Москва, така и в Анкара. Докато подкрепят противоположни страни във войните в Близкия изток и Кавказ, Турция и Русия се радват на силни търговски и енергийни връзки, а милиони руски туристи всяка година са значителен източник на твърда валута за затруднената турска икономика, пише в. "Гардиън".

Преди срещата Ердоган подчерта, че

мирът в Сирия е от най-голямо значение

сред обсъжданите въпроси. Той се опита да даде рамо за споразумението за прекратяване на огъня от март 2020 г., което

сложи край на нападението от страна на

Башар Асад

и неговите руски съюзници срещу подкрепяните от Турция бойци в Северозападна Сирия. Боевете миналата година доведоха Анкара и Москва до пряка конфронтация и застрашиха с нова бежанска вълна Турция, която вече е дом на около 4 милиона сирийци. Местните цивилни граждани в Идлиб бягат от една стана от силите на президента Асад, а от друга от всички, които са срещу него - сирийските опозиционни сили, терористичната организация Хаят Тахрир аш-Шам и турските сили.

През последните 18 месеца примирието в анклава се нарушава многократно, а от юни военните части на Асад увеличиха значително въздушните удари. Преди срещата на върха от района дойде информация, че бомбардировките на сирийските военновъздушни сили отново са се засилили, а

турските военни

са разположили допълнителни войски

там като средство за възпиране, пише в. "Гардиън". Условията на живот в провинция Идлиб са ужасни и се влошиха от колапса на сирийската валута.

"Covid-19 изостря и без това сериозната хуманитарна криза, причинена от боевете, казва Амина ал-Беш, доброволец от държавната служба в приморското село Шенан.

"Хората се страхуват от вируса, но повече се страхуват от бомбите на Асад. Семействата, които останаха тук, в Южен Идлиб, не са избягали, защото не могат да си позволят. Хората са изтощени от годините на бомбардировки и разселване и се опасяват, че ако Асад напредне, ще трябва да избягат и да се озоват на палатка." Или да тръгнат към съседна Турция, която вече има проблем с напрежението на местните хора срещу предишната бежанска вълна.

"Стъпките, които предприемаме заедно по отношение на Сирия, имат голямо значение. Мирът там зависи от връзките между Турция и Русия", каза Ердоган в началото на преговорите. Поне в публичните си коментари Путин премина бързо по тези въпроси. "На международната сцена ние си сътрудничим доста успешно, имам предвид в Сирия и нашата координирана позиция по отношение на Либия", каза той. Предпазливият, но конструктивен тон от страна на двамата лидери подсказва, че те са готови, поне в краткосрочен план, да ограничат насилието в Северозападна Сирия и да работят заедно за неутрализиране на радикални групировки - условие от споразумението за 2020 г., което според Москва Турция досега не е успяла да изпълни, коментира в. "Гардиън".

Известно е също, че по време на срещата си с Путин Ердоган е настоял за руска

подкрепа за отстраняване на подкрепяните

от Запада сирийски кюрди

по границата си, а миналата седмица Анкара сигнализира, че има желание за придобиване на повече руски военен хардуер. Доставката в страната през 2019 г. на системата за противовъздушна отбрана C-400 подразни съюзниците в НАТО, предизвика санкции на САЩ и доведе до отстраняването на Турция от програмата за изтребители F-35. Освен техническите притеснения на Пентагона, покупката повдига редица стратегически и геополитически въпроси. Анализатори са на мнение, че е почти безпрецедентно член на НАТО като Турция да се обърне към Русия за такова усъвършенствано военно оборудване.

В крайна сметка много правителства в страни членки на НАТО възприемат Русия като все по-голяма заплаха за Запада и със сигурност не като доставчик на някои от най-важните отбранителни съоръжения за друга държава членка, коментира в. "Ню Йорк Таймс". Но според Ердоган комплексите С-400 са необходими за неговите цели в региона. Американските интервенции в Ирак и Сирия засилиха кюрдските групи, разглеждани от Турция като терористични сепаратисти, които

застрашават целостта

на Турция

и представляват най-спешната й грижа в сигурността. Нещо повече, Турция години наред се опитваше да запълни празнината в отбраната си, като закупи американската ракетна система "земя-въздух" Patriot, но преговорите с Вашингтон не доведоха до споразумение. Докато НАТО е разположила система Patriot на турска територия, от избухването на гражданската война в Сирия през 2011 г. Анкара настоява да закупи своя собствена. Тъй като САЩ се оттеглят от региона и Русия се разглежда като възраждаща се регионална сила, Турция изглежда е решила да увеличи възможностите си, коментира "Ал Джазира".

Напрежението със САЩ

"Във Вашингтон покупката от Турция на ракетни комплекси С-400 не се разглежда само като закупуване на отбранителна система, а като проява на геополитическата идентичност на Турция, която все повече се измества от Запада и се приближава към Русия и Китай", казва пред "Ал-Джазира" Галип Далай, сътрудник в "Чатъм хаус" и изследовател в университета в Оксфорд. Турско-американският съюз беше дефиниран основно в рамките на сигурността от началото на присъединяването на Турция към тогавашния антисъветски блок през 1952 г.

От американска гледна точка Турция е важен член на НАТО и домакин на основни военни бази на НАТО, както и партньор в т.нар. "война срещу тероризма" и срещу заплахите в Близкия изток. Във времена на нарастващо разминаване по отношение на това как Анкара и Вашингтон виждат заплахите за сигурността, тесният фокус в тази сфера може да доведе до криза и дори до пряка конфронтация. Потенциалните сблъсъци с американските сили по време на турската операция "Мирна пролет" - голямо военно нахлуване в Сирия през октомври 2019 г., бяха предотвратени от неочакваното съобщение на президента Тръмп на 6 октомври, че той ще изтегли американските сили, за да улесни турската операция.

За разлика от отношенията си с Байдън, които явно скърцат, Ердоган многократно е казвал, че има честни и добри работни отношения с Путин.

"Президентът Ердоган възприема САЩ като заплаха, мислейки, че умишлено го подкопават, като крайната цел е да го отстранят от властта. Това чувство на неудовлетвореност и заплаха кара Ердоган да търси

съюз с Русия срещу САЩ,

смята Йозгюр Юнлюхисарчъклъ, директор на офиса в Анкара на "Джърман Маршал Фонд", цитиран от "Ал-Джазира "Това поставя Турция в изключително слаба позиция спрямо Русия, с която тя има повече конкуриращи се интереси, отколкото общ език." Турция и Русия са сътрудничещите си конкуренти. Те подкрепят противоположни участници в Сирия, Либия, Кавказ и Балканите.

Турция обаче има по-дълбоки икономически връзки с Русия, отколкото със САЩ. Турция зависи до голяма степен от руския износ на газ и милиони руски туристи й носят ценна твърда валута, а Турция е основният износител на селскостопански и текстилни продукти за Русия. Затова Москва и Анкара внимават да не позволят геополитическите различия да застрашат икономическите им интереси и търговията.