Докато е в университета, решава, че трябва да стане най-добрият в разработването на биологичните оръжия

Урежда си имунитет - защита от Москва и 250 000 йени, за да разкрие тайните на отдела пред САЩ

Няколко години след Първата световна война, през 1925 г., Женевският протокол забранява използването на химическо и биологично оръжие по време на война. Четейки това, на възпитаника на Имперския университет в Киото и член на армейския медицински корпус Широ Ишии му хрумва зловеща идея: “Ако биологичните оръжия са толкова опасни, аз ще стана най-добрият в разработването им!”.

Оттогава той посвещава живота си на най-смъртоносната наука.

Всъщност всичко започва от ранна детска възраст, когато

Ишии решава, че е гений

Това самочувствие било породено от факта, че имал отлична фотографска памет и се справял много по-добре от всичките си съученици в училище. Роден през 1892 г. в Япония, той бил четвъртият син на богат земевладелец и производител на саке.

След като завършва, той влиза в армията. Бил доста висок за обикновен японец, имал дълбок глас,

винаги ходел с безупречно чисти униформи

Интересувал се силно от медицината и затова прави всичко възможно, за да стане военен лекар. През 1916 г. е приет в медицинския отдел на Имперския университет в Киото, където се отличавал не само с острия си ум, но и с някои странни навици. Отглеждал бактерии в чашки като домашни любимци. Обичал да влиза в лабораторията през нощта и умишлено замърсявал оборудването, въпреки че студентите го почиствали старателно всеки ден, след като приключвали занятия. Ишии го правел нарочно, тъй като професорите наказвали всички останали. За него си затваряли очите, макар че знаели, че е той, никога не го изобличили.

Продължавайки да работи в имперската армия като микробиолог и офицер от по-нисък ранг

решава да задейства коварния си план

С дързост предлага на командирите да се разработят биологични оръжия, с които ще превъзхождат останалите държави.

Основният му мотив бил, че Япония е подписала Женевските споразумения, но не ги е ратифицирала.

Докато шефовете му обмислят идеята, той заминава за две години в САЩ и Европа, за

да проучва програмите на противниците

Когато Ишии се завръща в Япония през 1930 г., страната е на прага на война с Китай, а той е назначен като професор по имунология в Токийското военномедицинско училище и е повишен в чин майор. Ишии бързо се ориентира и намира опора у полковник Чикахико Коидзуми, който през Първата световна война ръководи изследванията, свързани с химическата война.

Тогава командирите се съгласяват да му дадат зала, където да провежда експерименти за създаване на биологично оръжие. Официалната работа на Ишии се състояла в изследване на микробиологията, патологията и действието на ваксините. Обичал да прекарва нощите си,

пиейки и посещавайки къщи на гейши,

но след това винаги се връщал навреме в лабораторията.

Постепенно създава комплекса в Харбин, където провежда едни от най-зловещите си експерименти. Всеки следващ го карал да се чувства все по-недосегаем и все по-близо до Йозеф Менгеле. Основната му цел била да разработи техники за лечение на бойното поле, но бил убеден, че преди това трябва да знае възможностите на организма при екстремни условия.

След края на войната Ишии се опитва да се скрие в Токио, но не след дълго е открит от американските окупационни власти. Дъщеря му Харуми разказва, че военните са я използвали като преводач, докато са разпитвали Широ за работата на Отряд 731.

Първоначално той отричал съществуването му, но след като си уредил имунитет и защита от страна на СССР, както и 250 000 йени,

разказал почти всичко пред военни от САЩ

Дъщеря му твърди, че той е разкрил 80% от проучванията си, а останалите 20% отнесъл в гроба.

Японският Менгеле починал на 9 октомври 1959 г. от рак на ларинкса на 67-годишна възраст в болница в Шинюку, Токио.