Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Съдят нацистка секретарка за убийството на 11 хил. концлагеристи

Преписвала заповедите за екзекуции, които диктувал лично приятелят на Хитлер Паул-Вернер Хопе

Отговаряла и за документите с имената на депортираните към “Аушвиц” евре

Един от последните процеси срещу бивши нацисти. Така международни медии описват делото срещу 96-годишната бивша секретарка Ирмгард Фурхнер, обвинена за съучастие в убийството на повече от 11 000 затворници в концлагера "Щутхоф". Името на жената, което е на път да се нареди до доказаното чудовище на нацистка Германия - Йозеф Менгеле, нашумя след като стана ясно, че тя е избягала от съда в Ицехое точно в деня, в който е трябвало да се изправи пред магистратите. Късметът й не сработва и още същия следобед властите я откриват и арестуват повторно.

“Фурхнер е обвинена в подпомагане на отговорните за системното убиване на затворените в концентрационния лагер "Щутхоф" край Гданск (тогава Данциг) в окупирана Полша, между юни 1943 г. и април 1945 г. - се казва в изявление на съда. – Тя е изпълнявала функция на секретарка и машинописка в щаба на бившия лагер."

Какво свидетелстват за нея запазените архиви?

Най-любопитното в историята на Ирмгард е това, че по време на извършените престъпления тя е едва 18 - 19-годишна. Това ще й бъде от полза за сегашния процес, тъй като прокурорите ще я третират като "подрастваща". Специалисти се питат как момиче, тъкмо навършило пълнолетие, е избрано на такъв висок и отговорен пост. Изглежда опитът не е бил от значение, въпреки че през 1954 г. Фурхнер сама свидетелства за доверието, което висшите функционери на Райха са й гласували. След края на войната тя ще разкаже, че цялата секретна кореспонденция с Главното управление на Икономическата администрация на СС е преминавала през бюрото й и е чела документи, които към днешна дата вече са унищожени. Властите предполагат, че в тях най-вероятно са били записани ужасяващи подробности за евреите и тяхната съдба, но дали Ирмгард ще разкрие нещо, не е ясно.

Не е известно и дали тя знае каква е била съдбата на останалите избягали нацисти, отговорни за смъртта на стотици хиляди.

Обвинението срещу жената обаче е категорично – от 1943 до 1945 г., работейки като машинописка в лагера "Щутхоф", тя е "допринесла" за убийството на 11 412 човека, сред които еврейски затворници, полски партизани и руски военнопленници. Сред жертвите имало дори невръстни деца. Те са загинали от глад, болести или в газовите камери по особено мъчителен начин.

Каква е била ролята на жената?

Според службите тя е преписвала заповедите за екзекуции, които са й били диктувани лично от коменданта на лагера - Паул-Вернер Хопе. През 1955 г. същият човек е осъден за съучастие в убийство. Ирмгард пък се превръща в първата жена, изправена пред съда от десетилетия за престъпления, извършени по времето на Третия райх.

Сега нейният адвокат опитва да обори тезата, че тя е осъзнавала какви документи е подписвала.

"Комуникацията между служители на СС е била толкова кодирана, че е съвсем възможно клиентката ми да не я е дешифрирала - защити я той пред германския седмичник "Шпигел". – Тя е била човек, който през цялото време е стоял зад бюрото си, натоварен да чете, сортира и пише писма и телеграми от името на т.нар. си шеф, както и да изпраща радиозаписи. Остава неизвестно да е нанесла физически вреди на хората, които са били в лагера. Няма как да бъде държана отговорна за убийството на хиляди затворници, които дори не е виждала с очите си."

Самата Фурхнер също отрича да има общо с убийствата в лагера. Тя казва, че не знае какво са означавали подписаните документи и никога не е имала контакт с някой от затворниците, за да бъде уведомена каква е съдбата им зад решетките. Властите обаче са категорични, че имат и конкретни доказателства срещу Ирмгард. Те се заричат, че ще представят някои от запазените стари документи, сред които има и доклади за заповеди за депортиране към концентрационния лагер "Аушвиц", които самата тя е съставила и подписала с инициалите “Di” - първите две букви от моминското й име. Друго, на което разчитат, са разказите на наследниците на оцелелите евреи, които свидетелстват, че техните вече мъртви роднини са виждали с очите си Фурхнер зад стените на лагера.

Те си спомнят и подробности за нейния комендант – Паул-Вернер Хопе, назначен от Хитлер за отговорник на лагера. Освен това мъжът бил и майор в основната паравоенна организация на Фюрера. Двамата с него били изключително близки. Хопе спечелил уважението на Хитлер с твърдия си характер и липсата на съжаление към хората около себе си. Майорът не се колебаел да поиска смъртта дори на приближените си в случай че се усъмни, че някой от тях е предател. Хитлер се удивлявал и на огромния му принос към разрастването на лагера.

Като комендант Хопе отговарял за две неща. На първо място давал заповедите за екзекуциите с отровен газ в камерите на "Щутхоф", а на второ – определял кой да бъде депортиран към "Аушвиц". 

Лагерът “Щутхоф” бил създаден през 1939 г. като затворнически, в който били водени местните престъпници. По-късно бил трансформиран в концентрационен, където през годините са били настанени повече от 100 хил. евреи и политически затворници. 65 хил. от тях са били убити зад стените му. По данни на властите те са били отведени там от 28 държави.

Как службите стигат до Ирмгард?

Разследването срещу жената всъщност започва след процеса срещу Иван (Джон) Демянюк - бивш пазач в концентрационния лагер "Собибор". През 2011 г. той е осъден за подпомагане на убийствата на 28 000 души, а делото се превръща в знаково, тъй като след него е въведен нов регламент. По идея на съдията всяко лице, независимо от това каква роля е имало в геноцида, стига тя да е доказуема, трябва да бъде подведено под отговорност за брутално престъпление.

Така десетки хора, гравитиращи около нацисткото управление, се превръщат в мишени без значение на каква преклонни възраст са. Един от тях например е 94-годишният Оскар Грьонинг - счетоводител в "Аушвиц". През 2016 г. той беше осъден на четири години затвор за участието си в масовото убийство на хиляди в лагера. Неговата съдба последва и 94-годишният Райнхолд Ханинг, който е работил като охранител в "Аушвиц". Той получи пет години затвор - отново за участие в геноцида. Двамата обаче така и не излежаха присъдите си, тъй като починаха преди да бъдат вкарани в затвора.

Дали Ирмгард ще попадне зад решетките, засега остава неясно. Тя все пак бе обявена за годна за съдене, въпреки опитите да докаже, че има тежко сърдечно заболяване. За разлика от много други задържани, които признават вината си по време на процесите срещу тях, до момента възрастната жена нито веднъж не е поискала извинение от наследниците на убитите в "Щутхоф".