Историята на Ружди и отвратителната дискриминация на българската държава спрямо параолимпийците е само повърхността на айсберга от гадно отношение на обществото към хората с увреждания.

Живеем в среда, която отхвърля тези хора. Смята ги за нещо, което им разваля гледката. Кара ги да обръщат глава настрани, когато ги срещнат.

Слушайте: тези хора са същите като вас. Имат същите мечти, същите потребности. Имат същата нужда от любов.

Може би се заблуждавате, че ги превъзхождате, защото сте здрави.

Не сте здрави.

Ако не намерите в себе си усмивка и добро отношение към човек в неравностойно положение, не сте здрави.

Ако не се постараете този човек да има същите възможности като вас, не сте здрави.

Ако спирате децата си да играят с деца в неравностойно положение, не сте здрави.

Преди 10 години бях на Ниагарския водопад. Там, за нуждите на туристите, работят само хора със синдром на Даун. Изключително мили, изключително работливи, изключително приятни.

Някой там се е сетил, че тези хора могат да бъдат полезни и смислени.

Толкова ли е трудно да го направим и тук?

Толкова ли е трудно да бъдем добри?

От фейсбук