Войната вътре бе всеки срещу всеки, задълба политическата криза и бе на ръба на конституционна

Текат последните минути на 46-ото народно събрание. Бавно, драматично и с обрати - почти като в сапунен сериал.

Всъщност филмово, от жанр в жанр, прескачаше действието в законодателния орган през всички дни на краткото му съществуване - дотам, че вместо политически речи с аргументи, в пленарната зала звучаха примери от филми като турския сериал “Листопад”, екшъна “Лице назаем”, романтичната комедия “Булката беглец” и анимацията от 80-те години на миналия век “Джейми и вълшебното фенерче”. Една вече досадна сапунка, от която българският народ изгледа 55 епизода.

До четвъртък, когато президентът ще разпусне третото поред за годината Народно събрание, дните му ще станат 57, от които само 27 пленарни заседания. И нито един закон! Ако не броим актуализациите на бюджета и

напъна в

последния момент

да се отсрамят,

като вземат от главния прокурор бюрото по защита на свидетелите - все пак под знамето “Всички срещу Гешев” (освен срещу ГЕРБ), протестните партии стигнаха до преговори за управление. Провалени преговори.

Любови и омрази, събирания и раздели, приятелства и предателства, злостни обиди - от всичко имаше между тези парламентаристи. Но не и ефективна работа за избирателя. Така, макар да работи малко по-дълго в сравнение с предшественика си, 46-ият парламент ще остане в историята със същата непродуктивност.

В месеците, в които в Европа се говори за зелената сделка, когато всички държави вземат мерки за предстоящите тежка зима и 4-а COVID пандемия, България още не е внесла своя план за възстановяване, по който трябва да получи финансова помощ от ЕС. Служебното правителство не иска да го изпрати без санкция на парламента, но на депутатите пак не им остана време за него.

По принцип парламентът е мястото за бурни спорове, политически противопоставяния, пламенни слова. Разделенията са обичайно нещо, такъв е замисълът на този орган - там да се прокарват и изчистват позиции, а в спора да се раждат разумните решения за държавата. Е, историята ни познава и парламенти, в които се е стигало почти до бой, както 38-ото НС, в което социалистът Илия Баташки развя в пленарната зала черен флаг срещу даването на въздушен коридор на НАТО за бомбардировките над Сърбия. Но действията му бяха от принципната позиция по онова време на БСП срещу Алианса.

Рядко се е стигало до такива грозни и лични обиди, както в настоящото НС. Не като изключения, а като ежедневна практика. Болонки, лицемери, лъжци, шавливи булки, мъжки шаферки, маймуни, изплискани легени...

Психиатрия,

останала без

лекарства,

описа положението журналистът и ляв депутат Александър Симов.

Ако политиката бе шоу, то сценаристите на Слави определено щяха да са заслужили заплатите си. Впрочем и тези депутати отказаха да намалят възнаграждението си, което е над 5000 лв.

И колкото и смешно да им изглеждаше в началото на хората киното, което 46-ите избраници прожектираха, едва ли в края му продължават да са така въодушевени.

Кои бяха най-големите скандали в живота на този парламент виж в инфографиката.

Две бяха основните сюжетни линии в тв сериала “46-о НС” - съставянето на правителство и битката срещу Гешев. Първата показа не само липсата на всякакъв опит, но и на политическа и коалиционна култура, на невъзможност изобщо да се водят смислени разговори.

Първите

пропуквания се

появиха още дори

преди Радев

да е връчил

първия мандат,

когато потенциалните партньори “Има такъв народ” и “Демократична България” и “Изправи се БГ! Ние идваме!” показаха, че трудно ще намерят общ език. Нещо повече - те дори открито започнаха да воюват помежду си.

Започналата първо на отделни тематични фронтове битка прерасна много бързо във

война всеки

срещу всеки

Напрежението в държавата през тези два месеца бе на всички нива - между партиите вътре в парламента, между президента Радев и ДПС, между него и ГЕРБ, между партията на Слави и част от служебните министри, между прокуратурата и новите силни в парламента.

Партиите на протеста показаха, че не могат да постигнат единомислие по нито една тема, защото очевидно още от старта на 46-ия парламент всички имаха едно наум, че се задават третите поред избори за годината. Най-ярко това си пролича по време на гласуванията по актуализацията на бюджетите на ДОО (за пенсиите) и НЗОК (парите за здраве). Такъв законодателен хаос наблюдавахме за първи път. Три дни законодателите не можеха да се разберат какво и как гласуват.

Същото се случи и с промените в закона за НСО, за които депутатите два дни се чудиха дали всъщност са го приели, или не. Прецедент.

Отстрани погледнати, партиите на протеста бяха с краката в кълчища - колкото повече се въртят, толкова повече се оплитат. А по-опитните политически играчи просто им залагаха капани и гледаха сеир.

Този сюжет доби

популярност като

сватбарски -

вбесени, новите възвестиха годеж между “старите” булки БСП, ДПС и ГЕРБ. Три дни и десетки часове дебати с многобройни прекъсвания им бяха необходими, за да се стигне до някакво решение по въпроса за пенсиите например.

Че и този парламент няма да има воля да приеме нито една истинска законодателна промяна, всъщност си пролича веднага. Да, още в първия ден в деловодството заваляха закони на килограм, за да се отчетат партиите, че са ги внесли. Но цял месец депутатите не сформираха нито една постоянна парламентарна комисии, която да започне работа по внесените предложения и те да влязат за обсъждане в пленарната зала. Улисани в пазарлъка за правителство, не намериха време да се разберат за комисиите. А може би просто липсваше желание да се свърши нещо реално предвид публичната тайна, че не могат да се разберат по нито една от темите.

За да не кажат обаче хората, че депутатите не работят,

програмата им

бе запълнена до

дупка... с изслушвания

на служебните министри

Които, естествено, не родиха нищо съществено и се превърнаха в поредната арена за предизборни битки.

Само три истински решения гласува този парламент извън административните за работата на НС и тези за създаването на комисии. С едното отмени лятната си ваканция, а с другото насрочи датата на президентските избори.

Най-голям скандал обаче предизвика решението, с което трябваше да бъде одобрен отказът на кандидата за премиер на ИТН Пламен Николов да бъде гласуван за поста от пленарната зала. Казус, който предизвика юридически прецедент и два дни държавата бе

на ръба на

конституционна

криза

Извън напъните да направят правителство този мандат мина под знака и на напъните да воюват с Иван Гешев. А големите заявки на партиите на протеста за съдебна реформа ще завършат само с отнемането на Бюрото по защита на свидетели от главния прокурор и минаването му към правосъдното министерство. Не успяха дори охраната му да свалят. Или, както каза Радомир Чолаков от ГЕРБ -

искаха да

махнат Гешев, а

махнаха шофьора му

Много повече депутатите се занимаваха с това дали ще има нов проект около Кирил Петков, отколкото със законодателство. А неродената партия на служебния икономически министър отвори фронтове и извън голямата бяла сграда.

От парламента тръгна скандалът с канадския паспорт на Петков след питане на ИТН. И веднага се пренсесе в президентството - ДПС използва повода да напусне първото от 20 месеца заседание на Консултативния съвет по национална сигурност. В отговор Румен Радев атакува лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, като го попита коя е неговата “родина майка”, намеквайки за срещата му с турския президент Ердоган. Снежната топка стана на лавина - ДПС официално се зарече, че няма да допусне преизбирането на Радев.

Новият проект отвори още един фронт на президента - с БСП. Социалисти поискаха от Радев отговор стои ли зад неродената партия на Петков. Той обеща, че няма да предаде левите хора, но пропусна да спомене БСП поименно. И даде някои насоки как трябва да изглежда проектът.

“Просто всички вече искат това да приключва!”, обобщи политик тези дни, докато от президента се чакаше дата за финала на 46-ото НС. То остава в историята само със скандалите и безпрецедентната ситуация 3 пъти за една година да се правят парламентарни избори.