Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

20 години след 9/11 Американци отбелязват годишнината от атентатите в Ню Йорк

На 11 септември 2001 г. кулите на Световния търговски център в Ню Йорк рухват, след като два отвлечени самолета се забиват в тях. Трети самолет удря Пентагона, четвърти пада в Пенсилвания. В световната история 9/11 - нумерологията, обозначаваща именно случилото се този ден в САЩ, ще остане като символ за невъобразим ужас.   

Самолетите се управляват от пилоти самоубийци от така наречената Хамбургска клетка. Допреди месец те са живели без да предизвикват никакви съмнения в една квартира на ул. "Мариенщрасе" 54 в квартал Есендорф в германския град Хамбург.

Приятни, образовани и възпитани младежи от арабски произход. Студенти с отлични оценки. Говорят немски почти перфектно. Винаги поздравяват съседите си. Не вдигат шум, тихи са, учат. Така смятат съседите им, но каква заблуда. Тримата обитатели на квартирата се казват Мохамед Ата, Рамзи Биналшиб и Саид Бахадж. Още четирима техни другари често ги посещават - Маруан Юсеф, Закария Есабар, Мунир ал Мутасед и Зияд Джара. Но дори, когато всички се съберат в квартирата на "Мариенщрасе" 54, пак

няма шумни купони, съседите

са изключително доволни.

В началото на септември 2001 г. всички тези младежи внезапно изчезват. Един е заминал за Афганистан, за да съобщи на ръководството на “Ал Кайда” избраната дата. Другите се опитват да заминат за САЩ, но само трима са получили виза. Мохамед Ата, Маруан Юсеф и Зияд Джара. Трима пилоти убийци.

Сутринта на 11 септември 2001 г. те се качват на пътнически самолети в САЩ, отвличат ги и се взривяват с тях в различни цели.
Ата и Юсеф се забиват в кулите на Световния търговски център в Ню Йорк, Джара пада с пълната с пътници машина в Пенсилвания на път за своята цел, която вероятно е била Капитолият. Не стига дотам, защото пасажерите се опитват да спасят живота си и да надвият похитителите си.
В 22,20 ч вече е сигурно - авторите на пъкления план са именно тези младежи в Хамбург. ФБР праща на Германия списък с имената им. Трима от тях са мъртви, другите са обявени за издирване.

Главният организатор

е пилотът Мохамед Ата.

20 години след най-кървавите атентати в историята всички продължават да се питат: как е възможно години наред толкова радикални и фанатични ислямисти да живеят мирно и кротко, да се обучават, да подготвят и извършат толкова мащабно кърваво дело и никой да не забележи?

Т.нар. Хамбургска терористична клетка се състои от хора с различен произход и различна история. Единият от тях - Саид, е наполовина германец и има германско гражданство. Той прекарва част от детството си в родината на баща си - Мароко. Радикализира се едва когато среща Мохамед Ата в края на 90-те г. в Хамбург. Двамата следват в Техническия университет. На 4 септември Саид заминава за Карачи. По-късно е видян в един от терористичните лагери на талибаните.

Най-светски настроеният в групата е Зияд Джара. Той е и човекът, който повдига и най-много въпроси за това каква може да е мотивацията на един израснал в светска среда човек да избие стотици с вик "Алаху акбар" на уста. Джара е ливанец, който през 1996 г. се преселва в Германия. Младежът посещава курс по немски и взема изпита с отличен. Учи в Грайфсвалд, малко студентско градче. Не се различава по нищо от другите - посещава купони, плажни партита, има си и приятелка - туркинята Айсел. Приемат го в Техническия университет в Хамбург. Там живее на квартира. И намира нов приятел - Мохамед Ата.

Джара заминава за САЩ и се обажда на Айсел минути преди да се качи в самолета, за да й каже, че я обича. Айсел вижда по телевизията какво става в Ню Йорк и се опитва да се свърже с приятеля си. Безуспешно.
Отива в полицията, изпълнена с подозрения. Там

тя разбира, че мъжът, с

когото е имала планове за

деца и семейство, е масов убиец.

След злокобния 11 септември светът се променя за винаги. Непосредствено след атентатите започва пренареждането на нов политически пъзел на планетата, чийто последствия са видими и днес, 20 години по-късно.

На 15 септември 2001 г. президентът Джордж Буш заявява, че САЩ са във война с тероризма. Саудитецът Осама бен Ладен е главният заподозрян за атентатите.

На 7 октомври САЩ и Великобритания започват военна операция срещу талибаните в Афганистан, като месец по-съно антиталибанските сили завземат главната база на Бен Ладен в планините Тора Бора в Източен Афганистан, но не успяват да го открият там.

На 18 март 2002 г. САЩ обявяват края на операция "Анаконда" - най-голямата битка по суша в афганистанската война. 1500 US войници, командоси, бомбардировачи Б-52 и хеликоптери се сражават с 1000 талибани и бойци на "Ал Кайда", криещи се в пещери и бункери.
Това обаче въобще не е края на тази война, която ще се окаже най-дългата за САЩ, и в която бяха въвлечени до съвсем скоро.

Последният американски

военен напусна Кабул

едва на 31 август 2021 г. 

Изтеглянето на американските и останалите чуждестранни военни сили от Афганистан миналия месец се случи паралелно със завръщането на власт на талибаните, които успяха за броени дни да превземят почти цялата територия на страната, а малко след това и да обявят ислямски емират и собствено управление.

Още една кървава война с много последствия не само за САЩ, но и за целия свят се случи междувременно и тя бе повлияна също от атентатите на 11 септември 2001 г.

В края на януари 2002 г. Буш обяви Ирак за страна - част от така наречената Ос на злото, заедно с Иран и Северна Корея.
Половин година по-късно - на 8 август в Багдад Саддам Хюсеин държа реч, в която каза, че не се бои от заплахите на САЩ за удари по страната му и Ирак е готов да отблъсне всяко нападение.

Войната започна следващата година и доведе до свалянето на Саддам Хюсеин, но хвърли Ирак и региона в хаос, който и до днес не е овладян.
Още тогава "Ал Кайда" предупреди САЩ, че поражението им в Ирак и Афганистан е само "въпрос на време".

"И в двете страни американците се оказаха между два огъня: ако останат, ще се обезкръвят, ако се изтеглят - ще изгубят всичко", каза Айман ал Зауахири по случай 3-ата годишнина от атентатите на 11 септември.

Разгромът на Саддам и последвалия властови вакуум наистина направи "Ал Кайда" фактор на иракския терен, а след това там и в разклатената от събитията покрай т.нар. Арабска пролет Сирия се пръкна

нова, още по-радикална

организация - Даеш или ИДИЛ

- "Ислямска държава в Ирак и Леванта".

Макар че междувременно Осама бен Ладен бе убит в специална операция на американските сили в Абодабад, Пакистан, смъртта му не реши проблемите на тероризма и сигурността. Напротив - дори и по улиците на Европа плъзнаха терористи - местни ислямисти, родени и отгледани в прегръдката на западните общества. 

Една от най-категоричните промени след атентатите на 11 септември 2001 г. бе отстъплението от защитаваните яростно преди това човешки права. Превес взеха мерките за сигурност. Приетият в САЩ закон, който стана известен с наименованието "Патриотичен акт"

допусна всеки да може

да бъде следен,

подслушван и ограничаван.

Съответно появилите се доказателства за мъчения и издевателства над задържани в американската база в Гуантанамо, Куба и в затвора "Абу Гариб" в Ирак сломиха всички надежди, че прокламираната по света уж битка за демокрация, човешки права и свободи е възможна. Срещу все по-агресивното поведение на САЩ през годините започна да се надига и нов антиамериканизъм, който най-парадоксално се изроди и във вътрешнокласов и вътрешнорасов американски проблем и все по-често дефилира по улиците на Америка.