Последните 20 дни на Микис Теодоракис били кошмарни, искал да го приспят с инжекция

Иван Гарелов: Не можех да повярвам, че дъщерята на този човек имаше психични проблеми

Хиляди го изпратиха с думите: “Стожер на нацията!”

"Cега, в края на живота ми, в момента на равносметката, подробностите са изтрити от съзнанието ми. Останали са само "Големите неща". Така че виждам, че прекарах най-важните силни и зрели години под знамената на Гръцката комунистическа партия. По тази причина искам да напусна този свят като комунист."

Това пише в предсмъртното си писмо световноизвестният гръцки композитор и политик Микис Теодоракис, който почина на 2 септември на 96 години.

Теодоракис бе популярен както с музиката си в култовия филм "Зорба гъркът", така и с политическата си дейност. Той бе сред най-големите противници на хунтата и привърженик на една демократична версия на комунизма. Заради това плаща жестока цена - прекарва немалко кошмарни нощи в различни затвори, а травмата след тях

го тласка към самоубийство

Съвсем наскоро той публично обяви, че е против споразумението с Македония, предназначено да сложи край на дългогодишния спор за името й. Заедно с това в последните години здравословното му състояние се влошава. Често постъпва в болница, а през 2019 г. е подложен на сърдечна операция за поставяне на пейсмейкър.

Няколко дни след смъртта му дъщеря му Маргарита сподели, че последните 20 дни на Теодоракис са били истински кошмар.

"Той страдаше, не искаше да живее повече. Белите му дробове не работеха - обясни тя. - През последните дни той не можеше дори да говори. Умираше, молеше ни да го приспим с инжекция. За съжаление, умря болезнено."

За гърците Микис Теодоракис е икона. Затова и в южната ни съседка бе обявен тридневен траур в негова памет. С аплодисменти бе изпратено тялото на композитора от дома му. Множество хора се събраха, скандирайки "Безсмъртен" с плач, докато изнасяха ковчега. А междувременно свиреше музиката от знаменития му балет "Зорба гъркът". "Най-влиятелният грък", "Титаничен творец", "Стожерът на нацията" - това са малка част от определенията за него.

Микис Теодоракис ще бъде погребан по негово желание в град Ханя, на остров Крит, на 9 септември до родителите и брат си.

Той до последно участваше в политическите събития на страната и в концертите, които всяка година организираха най-прославените гръцки изпълнители в негова чест. Един от паметните спектакли е на мраморния античен стадион в Атина през 2017 г., където

дирижира в инвалиден стол

огромен оркестър и хор по негово произведение.

Един от българските приятели на великия композитор - журналистът Иван Гарелов, сподели във фейсбук: "Избягвам да пиша за починали личности, които съм познавал или сме били приятели. Много познати и приятели се появяват тогава. Но сега съм изненадан колко слабо бе отразена у нас смъртта на Микис Теодоракис. Какво знаят у нас за него - гръцки композитор, автор на музиката във филма "Зорба гъркът". Теодоракис е световна личност, покорил планетата със своята музика, участник в съпротивата срещу окупаторите, фашистите, диктатурата. Направил каузата на гръцкия народ близка на всички хора. Неговият ръст бе на титан, призван да дирижира оркестъра си на стадионите на света. Още приживе той бе влязъл в историята на човечеството. Затова хората се изненадваха, ако го срещнат или прочетат за неговите прояви. Той бе осъден на безсмъртие. Веднъж гостувахме във вилата му на брега на Коринтския залив. Предложи ни разходка с лодката си из залива. Когато потеглихме, на брега

се появи дъщеря му и започна да вика силно

За съжаление, трябва да се върнем, каза той. Дъщеря му имала психически проблем и се страхувала да остава сама. Тръгнахме си смутени. Не можех да повярвам, че и такъв човек може да има лични проблеми. Както гръцките богове, той беше безсмъртен, но притежаваше всички човешки слабости и проблеми. Той сигурно е пожелал на погребението му в Крит да играят сиртаки като неговия герой Зорбас".

Големият гръцки изпълнител Йоргос Даларас също бе съкрушен от смъртта на скъпия си приятел Теодоракис: "Сякаш въздухът спря. Това силно здраво тяло, което издържа на трудности и войни, на гонения, изгнания и затвори, успя да запази своя дух. С огромния си талант, смелост и неизчерпаема работа Микис ни обедини - от Крит до Латинска Америка".