Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

На хиляди километри от Ню Йорк американците усещаха с телата си атаката от 11 IX На 11 септември се навършват 20 г. от атентата в САЩ.

Още от първия ден те бяха категорични, че няма да престанат да летят

Всички искаха да говорят, за да излеят мъката си

Преподавателите смениха лекциите със съвети как да се реагира при кризи

Събуждайки се на 11 септември 2001 г., първата ми мисъл беше, че най-после имам работещ телевизор. Вярно, с антена, която купих предната вечер, тъй като кутията на кабелния оператор беше повредена, но все пак можех да гледам няколко програми. Без да подозирам какво е станало в Ню Йорк около 3 часа по-рано, колкото е часовата разлика с Аризона, включих един от местните канали. Смятах да видя какви са темите и събеседниците в сутрешните блокове. После щях да ходя на лекции в Аризонския държавен университет.

Но когато пуснах обществената телевизия, там излъчваха

ужасяващите кадри

как кулите близнаци в Ню Йорк падат. Хората бягаха във всички посоки, от небостъргачите се издигаше черен пушек, а линейки, пожарникари и полицаи тичаха наоколо. Първо си помислих, че това е някакъв холивудски екшън рано сутринта. Но все пак не се връзваше. Отдолу пишеше Си Ен Ен лайв - програма, която нямаше как да гледам само с помощта на антената.

Нещо не беше в реда на нещата. В същото време водещите на живото предаване говореха за

атентат, жертви, кота 0, полиция,

интервюираха кмета на Ню Йорк - тогава Рудолф Джулиани. Няколко секунди не можех да асимилирам това, което се случваше, докато не осъзнах, че няма никаква фикция и загадка, че всичко е реален кошмар за САЩ, където се намирах от 3 седмици.

Вярно, бях много далече от града, който никога не спи, но шокът, че обект на терористична атака е страната,

издигнала реда в култ,

ме държа дълго. Още щом стъпих в кампуса на университета, забелязах много студенти на групички. Нямаше човек, който да се интересуваше от друго. Терорът беше темата, около която се въртяха всички разговори. Най-голямо впечатление ми направи фактът, че никъде не се усещаше паника. Всички бяха потресени, но още в същия ден разбрах, че американците няма да променят начина си на живот. В следващите седмици и месеци получавах все повече доказателства, че те не треперят от страх въпреки бруталните удари, при които загинаха около 3000 души, а се чувстват даже по-силни и с повече самочувствие.

Терористите сплотиха нацията

Много скоро след това подкрепата на всеки отделен човек към близките на загиналите се материализира. Щях да забелязвам навсякъде в магазините, по улиците и в заведенията баджове или тениски, на които пишеше: "Обичам Ню Йорк", "Мислите ми са с Ню Йорк".

Но в онзи 11 септември преди 20 години терорът беше

отворил кървяща рана

и цялата мъка трябваше да се излее с думи. Всички искаха да говорят, да споделят - имаха приятели и познати в най-големия град в САЩ, с които вече се бяха чули, всеки усещаше почти физически с тялото си нападението, което удари кулите близнаци.

Същия ден или някой от следващите срещнах един от преподавателите в Аризонския държавен университет, който бе административен ръководител на журналистическия факултет. След като поговорихме за зловещата атака, той ме изненада с информацията, че след два дни заминава по работа. Вече не помня къде и на каква конференция щеше да присъства, но беше в друг щат. И когато го попитах дали в тази ситуация е

разумно да пътува със самолет,

той не се поколеба да ми отговори същото, което след това чувах от всички негови сънародници: "Не, ако ние се откажем да летим, означава да се предадем на терористите и те да ни победят.

Не трябва да променяме начина си на живот,

трябва да покажем, че Америка е силна и не се поддава на провокации".

Това беше лайтмотивът, който всички американци повтаряха месеци след атаките. Продължиха да пътуват и да живеят, въпреки че дълго време след трагичния 11 септември всички се връщаха отново и отново към кота 0 и бруталната атака.

Аз също влязох в първия си час от програмата за деня със забиващата се като пирон мисъл за жестоките атентати. Беше вторник и се падаше курсът по пиар стратегии. В залата също никой не можеше да се отклони от болезнения проблем. Преподавателката, още като видяла какво се случва в Ню Йорк, се беше отказала от предварително подготвената си лекция и спешно смени темата. Поиска всеки

да сподели какво е почувствал,

като е научил зловещата новина, и какво мисли. А след това мина на следващия етап - че атаката показва, че трябва да се научим как да реагираме при кризи и инциденти. Наблегна върху всички бизнес сфери, които бяха пострадали от терора и трябваше да се справят със ситуацията.

Курсът беше част от програмата на училището "Кронкайт" - факултета по журналистика, който носи името на известния водещ по Си Би Ес Уолтър Кронкайт. В САЩ го наричат

"Човека, на когото Америка вярва най-много",

защото се асоциира със съобщаването на знакови новини като убийството на Джон Кенеди, кацането на Луната и войната във Виетнам. Само няколко дни преди атентатите легендарният журналист беше изпратил своето послание към студентите от "своето" училище на годишната им среща в началото на учебната година. Видеообръщение беше направил и друг символен за САЩ човек от медиите - разкрилият аферата "Уотъргейт" Боб Удуърд.

Никой обаче не предполагаше, че скоро след тази конференция журналистите

ще трябва да отразяват атентати

в същата тази страна, да търсят причините, както и подробности за "Ал Кайда". В първия ден всички новини бяха съсредоточени върху самия удар. Когато още на 11 септември задавах на американците въпроса защо според тях се е случило това и кой е виновен, те ми отговаряха, че скоро ще се изясни. Постепенно започнаха да излизат информации - и за "Ал Кайда", и за самите терористи. Бързо стана ясно, че единият от тях е живял известно време

в тих район във Финикс

- града, в чието предградие се намирах и аз. Колегите от местните медии интервюираха съседите му, които изглеждаха изумени, че същият мъж, който ги е поздравявал любезно и е ходил на курсове по парашутизъм, е зловещ терорист от групировката на Осама бин Ладен. Сещаха се, че не общувал много с околните, живеел затворено.

Днес, 20 години по-късно, президентът Джо Байдън поиска да се разсекретят документите за 11 септември, за да може да стане ясна цялата истина за зловещия атентат.