Поклон пред големия Жан Пол. Мисля си, че момчетата от моето поколение го чувстваха близък, ролеви модел, не просто звезда на френската нова вълна в киното. Защо днес скърбим с онази горда скръб, която въздига паметта, и презира смъртта?

Ние, момчетата, се учехме да бъдем мъже, по такива герои от филмите, стрeмяхме се да им подражаваме. По сегашните стандарти, може и да не е политкоректно да бъдеш хетеросексуален и мъжкар, но за нас беше въпрос на чест и самоопределение, да се стремим да копираме героите си като Жан Пол в ежедневието. Да се стремим да опитаме да бъдем "неотразими" с дамите, да се държим мъжки, да не хленчим и да не падаме духом, да се усмихваме в трудни мигове, да удряме когато ни удрят, и т.н. /не мислете, че ни се е отдавало, но стремежът беше неизкореним/.

Да, филмите са измислен свят, написан от сценаристи, но изигран от такива като Жан Пол и Ален Делон, Лино Вентура, Жан Габен и т.н. ни даваха уроците за мъжко държане, каквито днешните момчета не получават, а би трябвало да търсят. Не е въпрос на мускули, не е въпрос на пари, не си спомням Жан Пол някога да е играл някакъв богаташ, нито на заучени фрази, цитати или изключителни знания /днес Гугъл прави всичко достъпно, но умът от това линее/, а на желание да спечелиш сърцето на дамата с поведение, с увереност че няма начин да загубиш.

Не мога да разбера откъде измислиха че бил грозник, може би в сравнение с Делон, но красотата на мъжкарството не е в красиво лице без следи от удари или премеждия, и съм сигурен, че ако дамите избират между красив и чаровен мъж със сигурност ще изберат чаровник. Красотата с времето остарява по-бързо от чара.

Споделям защото и аз като много други няма да бъда на изпращането му във Франция, за да изразя благодарността и почитта си към този артист с голяма буква. С тези няколко думи си вземам сбогом, с признателност за радостта и примера, който даде с живота си и изкуството си.

Светлина по пътя ти Жан Пол!

*Oт фейсбук!