Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Колко лъва има в Панджшер и ще изядат ли талибаните?

Масудистан или Пътят на смъртта - това са другите имена на долината, останали от времето на свирепите атаки на муджахидините срещу СССР

Наследникът на легендарния Ахмад Шах Масуд прилича на баща си и го копира с поведение и дрехи, за да даде надежда и кураж на войската си

Tесен път, който се вие край високи планински хребети в ждрелото на бърза река между скелети на руски танкове, останали от времето на съветското нашествие в Афганистан.

Понякога пътят отеснява толкова, че едва може да мине една кола. Ако зад завоя дойде друга, е невъзможно да се разминат. Затова шофьорите сигнализират с клаксон, предупреждавайки, ако насреща има някого, да спре в първия по-широк участък по пътя.

На места отстрани се забелязват проломи или входове към по-малки долини, образували се от високопланинските притоци на реката, чиито бързеи се блъскаха с грохот в пропастта под пътя.

Тези безброй меандри, проходи, скални заслони или пък входове към пещери представляват превъзходни укрития - идеално място за водене на дълга партизанска война.

Така изглеждаше Панджшерската долина, когато влязох там през октомври 2001 г. Днес тя е център на антиталибанската съпротива, така както през 70-те и 80-те години на миналия век е била гнездото на антикомунистическата борба на афганските муджахидини.

Панджшер е единствената провинция в Афганистан, която остана извън контрола на талибаните. Сега, както и преди. Защото долината не бе в очертанията на афганистанския ислямски емират и при предишното управление на талибаните в периода между 1996-а и 2001 г.

Но има и една голяма разлика с времето отпреди 2 десетилетия - този път Панджшер е под обсада от всички страни. Дори източната провинция Бадахшан, която стига до границата с Китай, сега е под контрола на талибаните.

Днес в долината се смята, че са намерили подслон и укритие около 10 хиляди бойци - малка част от редовната национална афганистанска армия, подразделения, изтеглили се там след настъпването на талибаните към Кабул, както и местно опълчение от живеещите в района таджики, обединени около личността на Ахмад Масуд. Това е синът на легендарния военен командир от времето на антисъветската съпротива Ахмад Шах Масуд, ликвидиран на 9 септември 2001 г. от атентатори самоубийци на "Ал Кайда", представили се за телевизионен екип и взривили се с натъпканата с експлозив видеокамера.

Младият Масуд прилича много на баща си и се старае с дрехите и поведението си да прави тази прилика още по-осезаема, за да поддържа легендата за Лъва на Панджшер, както бе известен наремето Ахмад Шах Масуд.

Към този романтично-героичен образ, който би трябвало да вдъхва кураж и надежда на местните бойци, е прикрепена и една друга фигура - Амрула Салех - вицепрезидентът на Афганистан, който за разлика от президента Ашраф Гани не избяга от страната, когато талибаните влязоха в Кабул.

Салех, позовавайки се на конституцията, обяви на 17 август, че след бягството на президента той легитимно заема длъжността на държавен глава. И изпълнява тези свои функции и задължения именно намирайки се в Панджшерската долина.

Преди да влезе в президентския офис, Амрула Салех има дългогодишен опит в сферата на националната сигурност и съответните органи и институции. Той бе министър на вътрешните работи (2018-2019), а преди това и шеф на националната служба за сигурност и разузнаване (2004-2010). Като ръководител на този апарат Амрула Салех бе смятан за един от най-компетентните партньори на западните служби.

С връзките си в чужбина и цялата информация и опит от спецслужбите Салех би трябвало да е по-голям проблем за талибаните, отколкото наследникът на Ахмад Шах Масуд. Въпреки че мястото, от което Салех изпълнява функциите си на държавен глава в момента никак не е без значение. Панджшерската долина преди години бе наричана Масудистан не само защото представлява държава в държавата, а именно заради безрезервната почит и уважение, почти религиозна отдаденост на местното население към техния лидер.

Хората в Панджшер са единни и решени да се противопоставят на всеки тоталитарен режим, обяви онзиден Ахмад Масуд, когато талибаните му дадоха 4-часов ултиматум да се предаде с добро.

"Всеки тоталитарен режим" - използвайки точно тези думи, младият Масуд прави поредната препратка към славните времена на баща му, който отказваше да приеме комунистическата власт в Афганистан, наложена от СССР.

Тогава Ахмад Шах Масуд си спечелва името на непримирим противник на Съветския съюз именно действайки от заслоните, укритията и пещерите на същата тази Панджшерска долина.

През нея минава най-краткият път от север към афганистанската столица, а името Панджшир означава буквално пет лъва. То идва от легенда от Х век, според която петима валии на султан Махмуд - първия владетел на Газневидската империя - успели да уловят бързеите на реката и да построят огромна дига, спасявайки от потоп господарските владения.

По съветско време Панджшир е наречен Пътят на смъртта заради непрекъснатите свирепи атаки на муджахидините. Всеки съветски войник, който имал десет преминавания през долината, получавал орден за храброст. Мнозина обаче били награждавани посмъртно, както удостоверяват и скелетите на съветската бронирана техника, останали завинаги в долината.

През пролетта на 1982 г. СССР прави невиждана военна операция, за да подчини долината веднъж завинаги и да гарантира сигурността на конвоите по трасето.

В тази операция участват 36 батальона с над 12 хил. души, 320 танкове и бронетранспортьори, 155 зенитни оръдия и картечници, 137 хеликоптера и 26 самолета.

Руснаците заснемат целия район от въздуха, хвърлят вакуумни бомби, обстрелват цялата долина с артилерия и авиация. В крайна сметка превземат Руха, където се намира главният щаб на Ахмад Шах Масуд, и нанасят силен удар по частите му, но успехът е временен.

Те така и не успяват да си осигурят пълна победа и постоянен контрол, защото муджахидините на Ахмад Шах Масуд се разпръскват и изчезват из козите пътеки по хребетите на Хиндокуш или потъват някъде из дълбоките скални укрития, които добре познават. Само за да се върнат след време отново и да продължат от засада да убиват съветски войници. Точно на това място в с средата на 80-те години армията на СССР преживява най-голямата загуба в жива сила по време на цялото си десетгодишно присъствие в Афганистан. Атаките и кръвопролитията не спират до самото изтегляне на съветските войски през 1989 г.

Тъй като представлява естествена крепост, Панджшерската долина е трудно да бъде превзета без сериозна координирана атака по суша и въздух, а талибаните, макар да се сдобиха в последните дни със съвременна американска военна техника, изоставена от афганистанската армия, все още нямат добра авиация.

Походът им към Панджшер ще спре при единствения вход към долината на по-малко от 150 км от Кабул, а опитите им да продължат навътре може да се окажат като влизане в капан, който лесно ще щракне зад гърба им. Точно по модела, който таджиките на Масуд са прилагали на съветските войски преди десетилетия.

Ситуацията с панджшерската съпротива може да се реши с преговори, ако, разбира се, талибаните желаят да преговарят. Или с продължителна обсада, която да доведе защитниците на долината до трудности с доставките на провизии и муниции.

Това, като се има предвид историческият опит, може да продължи доста дълго време. Разликата с времето на Ахмад Шах Масуд е, че десетилетната му героична защита на долината се е случвала благодарение на обединените усилия на Запада да го снабдява с всичко необходимо за борба с руснаците. А след това, макар и в много по-малки размери, и срещу талибаните в края на 90-те години на миналия век.

Обединеният антитерористичен фронт след 11 септември 2001 г. остана в силна подкрепа на панджшерските бойци, макар и след смъртта на командира им. Таджиките от долината станаха ядрото на т.нар. Северен съюз, който прогони талибаните от Кабул. Към него тогава се включиха узбеките на Абдул Рашид Достум, а също афгански шиити, хазари, пущуни... Колко са лъвовете от Панджшир днес и ще изядат ли те талибаните? Казват, че лидерът на афганските узбеки маршал Достум изпратил армия, предвождана от сина му Яр Мохамед Достум, в подкрепа на младия Масуд и Амрула Салех. Ще се съберат ли отново пет лъва в долината като в онази стара легенда от Х век?

Най-важният въпрос обаче е друг. Дали днес Западът все още иска категорично да подпомага единствените останали на терен боеспособни антиталибански сили, или предаването на Афганистан в ръцете на талибаните е продукт на дълго планирана политическа договорка?

Отговорът засега не е никак еднозначен и криволичи като пътя в Панджшерската долина.