Напоследък често ми се случва да се сещам за вица:

“ Питали един врачанин :

Що си сложИл намордник на туй куче, апе ли?

А той отговорил:

Не турил съм му го да сЪ не прозева”

Та и аз така. Рой расте. Не е съвсем бебе и чат пат към непознати показва и недоверие и зъбки.

Аз много внимавам държа го на къс повод когато е сред хора и разбира се не давам непознати да го мачкотат. Обаче винаги има някой който упорства в желанието си.

Тази заран на алеята една дама още от далече се развика:

“ Ох на мама сладурчето” и протяга ръце към главата му.

Дръпнах Рой до мен и и казвам : “ Недейте

госпожа куче е знам ли какво ще му дойде на акъл”

Тя упорита

“ Само да го погаля”

“ Добре , думам и ,ма недейте по главата. Ето аз ще го дръпна вие го погалете по гърба”

“ Ма защо не ми давате да го погаля където искам - сърди се тя. Май сте много ревнив към кучето си.”

Ти да видиш чудо.

*От фейсбук!