Президентът да излъчи външен модератор за партиите, както прави кралят на Белгия. Или признат и необвързан авторитет като ректора на СУ, казва икономистът 

Още акценти от интервюто:

Когато на някого не са ясни целите на страната и политиките, които трябва да се следват, той се отдава на лични нападки и на маргинални теми. Нали трябва да “го покажат по телевизора”,че да го видят роднините? Ако не могат да го запомнят с друго - и простотията прави впечатление

И 10 пъти да повторим изборите, все ще трябва да има коалиция

Най-доброто наказание за политиците е масовият вот, който им обърква сметките

Провалът на мандата на ИТН не е най-лошата новина. По-лоша щеше да бъде, ако правителството беше минало като правителство на малцинството

Увеличаването на тежестта на година стаж ще увеличи по справедлив начин пенсиите на всички

 

- Г-н Калфин, през май разговаряхме за политическата криза, която днес се задълбочава. Вие вече сте на друга позиция и с пост в Европа - как изглежда случващото се у нас в очите на партньорите ни?

- Всяка държава си има своите трудни моменти. България трябва да търси вариант, при който страната има стабилно и предвидимо управление, което се ползва с подкрепата на гражданите и което активно се занимава с качеството на живот, с икономическия растеж, с ефекивно преследване на корупцията и с прозрачно и ефективно функциониране на публичните институции, включително на съдебната система. Това е преди всичко в наш интерес. Но тогава и партньорите ни ще са по-спокойни, и България ще има повече авторитет и влияние между тях. Ако политиците не намерят решение на тези очаквания, това е лоша новина както за нас - българите, така и за партньорите ни.

- Втори парламент не може да излъчи кабинет. Вие бяхте част от тежките преговори за тройната коалиция. Защо политиците днес не могат да постигнат консенсус? Какво ще ги посъветвате?

- За последен път българският избирател даде на една партия парламентарно мнозинство през тежката и далечна 1997 г. Оттогава насам управляват коалиции. По това си приличаме с огромната част от европейските държави. Раздробеността на парламента не е изненада, а практика през последните 20 г. Очевидно в тази ситуация това е изборът на българите. И 10 пъти да повторим изборите, все ще трябва да има коалиция. Затова твърдя, че неспособността на партиите да намерят общ език и да се обединят около приемлива управленска програма е израз на безотговорност и деструктивност. Не гражданите трябва да бъдат наказвани, като плащат и провеждат безсмислени избори на всеки три месеца, а техните избраници. Най-доброто наказание за политиците е масовото гласуване. Те предпочитат ниската активност и твърдите електорати. Масовото гласуване им обърква сметките и им намалява резултатите.

Съвети не мога да давам, а и надали партиите се интересуват от съвети. Но в демократичните и развити европейски държави се набелязват приоритети и около тях се създава коалиция, която да е в състояние да управлява с достатъчна парламентарна подкрепа. Подписват се много подробни споразумения, с които хората знаят какво да очакват от коалиционното управление. Коалиционното споразумение е гаранция за избирателите, а не заявка за постове. Понякога това отнема време, но стремежът е за търсене на съгласие.

През 2005 г. тройната коалиция се създаде, за да осигури членството ни в ЕС. И това се случи. Дори много повече - следващите 4 г. бяха най-добрият период за икономиката ни. Коалицията тогава не се справи в борбата с корупцията и с прозрачността на управлението, не създаде у хората увереност за повече справедливост.

Днес за политики не се говори, нито за други теми, които са важни за избирателите. Партиите не са готови да решат нито един от проблемите, с които пълнеха предизборната си реторика. Дори май забравиха за какво се явиха на избори и получиха подкрепа да влязат в парламента. Трябва да се излезе от този глух коловоз. Отговорността е на всички, но е по-голяма на големите парламентарни групи. Ако им трябва външен модератор - и това може - в Белгия кралят излъчва представител. У нас - президентът може го направи, ако партиите приемат. Или признат и необвързан авторитет - например ректора на Софийския университет.

- Партиите обаче трудно намират разбирателство, дебатите им днес са далеч от онези, които помним преди години - всичко стана много пошло и грозно, с лични нападки и обиди. Защо политиците слязоха на толкова ниско ниво, а политиката вече повече прилича на тв шоу?

- Когато на някого не са ясни целите на страната и политиките, които трябва да се следват, той се отдава на лични нападки и на маргинални теми. Нали трябва да “го покажат по телевизора”, че да го видят роднините? Ако не могат да го запомнят с друго - и простотията прави впечатление. Забелязал съм, че всичко може да се поприкрие, поне за известно време, но не и простащината. Когато дребни и малки душици седнат в депутатски или министерски стол, те изведнъж се усещат всесилни. Избиват натрупваните с години комплекси с агресивност, сърдити физиономии и просташки език - от това имат най-много. И горките никога не осъзнават, че на осветеното политическо място тяхната умствена нищета и скрити недостатъци стават видими за всички. Но повечето така и не разбират какво се е случило, защото няма как да го направят. Такива хора винаги е имало по високите етажи на властта. Проблемът е, че в последните години негативната политическа селекция ги прави стряскащо мнозинство. А това вече съвсем не е представителна извадка на народа. Това е резултат от политическата абстиненция и отказа на повечето българи да участват в изборите.

- Третият мандат е почти невъзможен без ИТН. Слави вече каза “не”.

- За мен провалът на мандата на ИТН не е най-лошата новина. По-лоша щеше да бъде, ако правителството беше минало така, както си го представяха - като правителство на малцинството. Всъщност партиите на протеста им направиха огромна услуга, като не ги подкрепиха. Ако го бяха направили, ИТН щеше да изпадне в ситуация всеки ден да се моли на ГЕРБ и ДПС да има кворум в парламента. Да зависи от тях при определянето на дневния ред на парламента и при гласуването на всеки текст на всеки закон. Е, каква точно промяна щеше да е това? Щяхме да изкараме няколко месеца в скандали и обвинения, в ежедневни и непрозрачни партийни договорки. На хората бързо щеше да им писне от такова управление.

От друга страна, ИТН можеха, макар и трудно, да си осигурят необходимата парламентарна подкрепа и спокойствие, които да му позволят да направи най-важните реформи, включително в съдебната система. Но подобна подкрепа означаваше коалиция, която ИТН отказа да прави. Тъй като не подценявам елементарните математически умения и познания в политиката от страна на ИТН, за мен те просто не искаха да управляват. Остава отворен въпросът дали въобще искат да има управление, което да се случи без ГЕРБ и ДПС, в което те се кълнат от сутрин до вечер. Това ще си проличи при обсъждането на третия мандат.

Обективно новите избори ще са от полза за аргументите на ГЕРБ и ДПС. Ако някоя от т.нар. протестни партии не иска коалиция между тях, тя на практика работи за предишното управление. Дали това е случайно. или нарочно търсен резултат - не зная.

- Работещ вариант ли е “технически” кабинет, стъпващ на служебни министри, с конкретни задачи и с хоризонт 6-8 месеца?

- Всеки вариант, който събере политическа подкрепа, осигуряваща стабилно мнозинство, е възможен. Но защо за 6-8 месеца? Не разбирам логиката. Коалиция може да се направи около конкретна програма за управление. Не виждам какво може да се доведе докрай за 6-8 месеца. Дори ако някой реши да накаже участниците в тези грозни сцени, които гледаме в последните дни - как полицаи ритат, пребиват и снимат протестиращи младежи, или виновниците за потъването на милиарди левове без публични процедури. Да не говорим за провеждане на реформи в съдебната власт. Това биха могли да са част от политическите ангажименти и по тях да се работи от първия ден, но резултатът няма как да дойде веднага.

Освен това управлението има ежедневни задачи - една от важните е минимизиране на негативните ефекти от все още бушуващата пандемия. Управление за половин година е несериозно. Партиите трябва да преодолеят егоизма на лидерите си и да търсят съгласие за пълен мандат. Пък каквото излезе. Ако са си свършили работата, коалиционното правителство може да свърши много полезна работа и да има нормален четиригодишен хоризонт.

- Ако се стигне до трети избори, вероятността за което е голяма, как ще се отрази това на държавата?

- В икономически и социален план България ще загуби още темпо и посока. Възможностите на служебно правителство, което да работи без парламент, вече видимо се изчерпват. Освен това перспективата е след няколко месеца да сме свидетели на същия партиен инат. Вероятно някои разчитат хората да се примирят и отвратят допълнително от политиката и да приемат каквото и да било решение. Това би било отново в интерес на онези, които искат да ловят риба в мътна вода и заради които бяха протестите. Важни институции като съдебна система и медии ще продължат да ни славят по света с негативната си работа. Помислете си - кой има интерес от това. Във всеки случай не българските граждани. Дано не попаднат в този капан и да не се отказват да гласуват.

- Една от най-важните задачи пред този парламент е да приеме актуализация на бюджета. Президентът свика КСНС, но партиите и по тази тема не са на едно мнение. Какво трябва да се направи?

- Логиката на конституцията е, че при наличие на парламент партиите в него ще са в състояние да излъчат правителство, което да носи отговорност за бюджета. Те сега не могат, или по-скоро не искат. Това създава извънредна и кризисна ситуация за бюджета за 2021, върху който ще се упражняват 3 правителства и който трябва да създаде инструменти за справяне с кризата от COVID-19 и нейните последствия. Ако предложението на служебното правителство влезе в парламента, то ще се превърне в парцалена топка, на която всяка парламентарна група ще си упражнява предизборната реторика. Според мен, след като се изяснят политическите перспективи и ако се тръгне към нови избори, президентът трябва да инициира разговор с парламентарните партии, който да е публичен и да има за цел да създаде необходимите минимални буфери за следващите няколко месеца, включително като се има предвид, че ако няма приет бюджет за 2022, тазгодишните параметри ще важат и догодина. Договорените промени трябва да са минимални и да се направят преди разпускането на парламента.

- България продължава да не е внесла плана си за възстановяване. Не се ли забавяме прекалено вече и има ли опасност да не получим пари от Европа тази година?

- Планът за възстановяване трябваше да бъде внесен отдавна. Но и трябваше да се готви и да изглежда по друг начин. Цела на тези планове е коренно да променят икономиката, да намалят социалните неравенства, да облекчат прехода към цифровизация и зелена икономика. Това означава промяна на парадигмата в цялостната политика. Проектът на ГЕРБ не го направи - той по-скоро беше една купчина проекти, за които да вземем пари, без да се отчита ефектът, който ще се постигне за цялата държава. Служебното правителство положи усилия да засили някои проекти, свързани с модернизацията, но нямаше време за цялостна промяна, а и остави теми като бъдещето на въглищното производство и съдебната система отново без отговор. Следващите, които се захванат с поредните ремонти на това, което е написано, ще отнемат още време, а и не чувам някакви ясни идеи от партиите. А сроковете в ЕС текат. Повечето страни вече са внесли своите планове, голяма част вече са утвърдени от Съвета на ЕС и авансовите плащания тръгнаха преди месеци. Крайните срокове за договаряне до края на 2023 г. няма да се променят. Всяко следващо забавяне от наша страна не само няма да подобри значително плана, но и ще ограничи времевите възможности за използване на отпуснатите средства. Нека не забравяме, че през следващите години в страната могат да влязат близо 60 млрд. лв. Не изключам, че някои сенчести играчи вече се облизват за тези пари и както стана дума - колкото по-мътна и трудна е политическата ситуация, толкова по-добре за тях.

- Партиите не могат да се разберат и по актуализацията на пенсиите - нито по каква формула да стане това, нито от коя дата. Служебният министър Гълъб Донев предложи преизчислението да е през стажа. Какъв е най-добрият вариант според вас?

- Радвам се, че се създава някакъв консенсус за възстанояване на справедливостта в пенсионната система, смачкана допълнително през последните 3 г., и за борба с бедността при възрастните хора. Най-добрият път за това е посочен в предложението на министър Донев. Увеличаването на тежестта на година стаж ще увеличи по справедлив начин пенсиите на всички. Освен това ще се върнем към логиката от 2016 г., която цели по този начин заместващият доход от пенсия да достигне 60% от заплатата, получавана преди пенсиониране. Това е добре и смислено за всички. Преизчисляването на пенсиите към по-съвременен осигурителен доход е възможно в бъдеще, като то би било и много по-адекватно, ако като първа стъпка се приеме експертният вариант на служебното правителство. Да не забравяме, че той е подкрепен и от социалните партньори. Продължаващите напъни за увеличаване на минималните пенсии, вместо изплащане на социални помощи, отново ще повторят грешките от последните години. Отново подчеравам - пенсионерите ще получат своето увеличение над сегашните равнища. Въпросът по кой път да се мине - нека оставим на експертите.

ВИЗИТКА:

Роден е през 1964 г. в София

Завършил е МИО в УНСС в София и магистърска степен по международно банкиране от Великобритания

От 2002 до 2005 г. е секретар по външната политика на президента Георги Първанов

Вицепремиер и външен министър в кабинета “Станишев”

Евродепутат от 2009 до 2014 г.

Специален съветник на еврокомисаря по бюджет в периода 2017-2019 г.

Вицепремиер и социален министър в кабинета “Борисов 2”

Шеф на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд