Четох някъде, че чеченците – може би най-изтерзаният и изстрадал народ на планетата, се поздравяват не с „добър ден“, а с фразата „бъди свободен“.
А вместо „лека нощ“ си пожелават: „събуди се свободен“.
Красиво е…
Неволно правя сравнение с ценностите на нашия народ и се питам – защо яденето и пиенето за нас все се оказва по-важно от свободата?
Защо избираме да имаме, вместо да бъдем?
Къде се е изгубило онова „българче свободно“, което живее „в край свободен“?