Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Трупчето на ИТН натори коренището

За истинската природа на българските партии

Твърди се, че България е в политическа криза. Краставици на търкалета.

Вярно, отказът на Слави да прави кабинет е малко странен - нали ИТН имаше пълно съвпадение на идеите и мераците с партиите на протеста? С БСП бяха идейни антиподи, но и това се преодоля, постигна се 90 на сто съвпадение. Как това идейно единство се разпадна само заради някакъв си почетен консул на Барбадос?

Едва ли човекът ще е по-свиреп от Бойко Рашков

Нещо не се връзва.

Всъщност всичко се връзва, но не отгоре, а под земната повърхност. Затова ние, кибиците, не го виждаме. Отдолу си има ред, има си разумен план и всичко върви по плана.

За да прогледнем истината, трябва да спрем да мислим за партиите като за отделни дървета – всяка със свой отделен корен, ствол и клони. Партиите в България са едно огромно коренище, което простира стъблата си хоризонтално под земята, развива грудки и от тях се пръкват над земята зелени филизи, които ние, кибиците, възприемаме като отделни партии. Но те не са отделни, защото се захранват от общи сокове, свързват се с общи стъбла и мислят с общ колективен ум.

Коренището храни грудките на всички партии

- и БСП, и ДПС, и ИТН, и ГЕРБ, и "Изправи се БГ! Ние идваме", и АБВ, и "Възраждане", и "Българско лято", и ДБ, и НФСБ, и ВМРО, и т.н., и т.н. Всяка от тях е свързана с всяка друга и всяка се опитва да се свърже с чуждо коренище – я посолство, я фондация.

В точките на свързването с чуждите коренища и

най-малките грудки придобиват

двойна тежест,

много по-голяма от електоралните им постижения. Това обаче поражда голямо объркване. Например едни обвиниха евентуалното правителство на Слави, че ще работи за Кремъл, други – за ЦРУ. Всъщност коренището пуска по малко на всички чужди партньори, за да получи транш легитимност.

Образът на коренището е взет от френския постмодерен философ Жил Дельоз. Нямам никакви претенции да разбирам неговата философска дълбочина, но тази картинка илюстрира идеално истината за родната политика. Мислете я като отделни партии и ще получите възпаление на мозъка.

Мислете я като коренище и всичко ще се изясни. Вече го споменах в друга една статия, но тук ще се опитам да го доразвия.

Класическите партии имат вертикална идентичност

- дълбоките им корени черпят сили от своя собствен електорат, стволът е своята организация и идеология, а клоните посягат към властта. Такава партия беше БКП. Тя имаше неудобна вертикална идентичност, която бе хем гнила, хем гузна. Собственият ? елит се гнусеше от нея, мечтаеше за капитализъм. Затова той я изкорени, но на нейно място не пося ново дърво, а грудките на 3 свързани в едно коренище партии – БСП, СДС и ДПС. Впрочем той пося поне още 10 по-малки, но повечето не се прихванаха.

Вертикалността е рискова – тя се бои от брадвата

Но ако сте коренище, ако имате няколко идентичности - мъж, жена, куче и прасе, трудно някой може да ви обиди. Както казва Дельоз, по-добре е да си шизофреник на улицата, отколкото пациент на дивана на психиатъра.

Това важи и за партийните дела. Коренището може да избива в каквито си ще идентичности – ляво, дясно, ретро, джендърно, патриотично. То няма корен, няма и ствол. Ако му се настъпи и смачка някой филиз, ако му изсъхне някоя грудка – има още 10 или 100. То не се бои нито от гръмотевици, нито от бури. Бои се само от дъбовата сянка на истински партии.

И така,

защо партийното коренище не пожела да ни зарадва с правителство?

Защото то вече си го има – служебното. Президентът го назначи след сделка между партиите грудки и следователно то е най-доброто, което може да се желае.

Докато няма парламент,

служебното правителство е всевластно и непоклатимо

Ако имаме редовен кабинет, той ще е принуден да се съобразява с парламента. А това по косвен начин все пак пуска корени сред избирателя.

Да няма парламент – това е истинският интерес на коренището. То не иска да пуска корени сред избирателя. Ако някоя грудка все пак пусне дълбоки корени и извиси сенчеста снага, тя заплашва оцеляването на целия организъм.

Затова коренището е длъжно да я изолира, т.е. да я изчегърта. Точно това в момента се случва с ГЕРБ.

Затова и партията на Слави изигра цялата клоунада – за да няма парламент

и нищо да не пречи на чегъртането. Или ако има – да се възпроизведе служебното правителство с мандата на БСП. Това е компромисният вариант, който има 50:50 шанс, стига Корнелия да не се полакоми за още министерства.

И накрая - коренището не би могло да оцелее без партийнолистовата избирателна система. Благодарение на нея никоя партия не може да пусне корен сред народа. Водачите на листите се спускат от горе, от центъра, и се въртят от район в район. Депутатът не трябва да свиква с района, а районът не трябва да знае кой му е депутатът и така лявата ръка не знае какво прави дясната.

Друго предимство от гледна точка на коренището е

фрагментирането на парламента

Ето на, сега имаме 6 парламентарни групи. Първата и втората са дълбоко скарани, както и втората с третата, третата с четвъртата, а за петата не се говори. Тя е табу, защото има етнически корени. Без нея обаче нищо не става. За мнозинство е нужен съюз от поне 3-4 партии, т.е. цялото коренище без ГЕРБ, който също е родом от коренището, но в един момент се превърна в негов тумор.

Виждате, че от гледна точка на реалната власт нямаме никаква криза. Коренището е доволно, всичко върви по план. Виж, ако народът имаше реална власт, това вече щеше да е криза.