Когато Сейф ал Ислам бе осъден на смърт чрез разстрел на 28 юли 2015 г. от съда в Триполи, си позволих да му предрека бляскаво политическо бъдеще. В случай че оцелее през следващите години, разбира се.

Тогава не беше трудно да се предвиди, че разстрел няма да има, защото присъдата бе издадена от съд без особена легитимност в очите на тези, от които зависеше животът на младия Кадафи. А това бяха същите хора, които го плениха през 2011 г. в разгара на бунтовете срещу режима на баща му.

Съвсем в духа на либийската природа, където ветровете рязко сменят посоката - ту откъм морето, ту от пустинята, - нещата се обърнаха и неговите похитители с времето се превърнаха в негови телохранители.

Никой не би заколил кокошка, която снася златни яйца, а най-голямото яйце ще бъде снесено в бъдещето.

Така разсъждавах през лятото на 2015 г. Дали обаче това бъдеще е дошло днес, 6 години по-късно?

Защото още навремето смятах, че ако оцелее, Сейф ал Ислам би могъл да управлява Либия, но поне десетина години след свалянето на баща му. За да има време хаосът след метежа през 2011 г. и носталгията на либийците по безметежната джамахирия да павират добре пътя за стабилното му завръщане.

Ето че десетте години от свалянето на Муамар Кадафи минаха, дали обаче правилно съм изчислил тайминга за новия Кадафи и не трябва ли още малко време?

* В интервю за в. "Ню Йорк Таймс" Сейф ал Ислам обяви, че иска да се върне бавно в Либия – като стриптийз, и да стане президент. След 6 години криене синът на Кадафи твърди, че се е сприятелил и съюзил с хората, които го държаха в плен