Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Не ми се иска да свършва, но не искам да казвам "не" и на други неща в живота си Ивет Лалова праща въздушна целувка след 22-ия си олимпийски старт и петото си участие на олимпийски игри. СНИМКА: ЛЮБОМИР АСЕНОВ, LAP.BG

Петите ми олимпийски игри бяха мираж. На старта ме заля щастие. Казах си: "Стигнах", заяви в Токио пред Найден Тодоров от "24 часа" лекоатлетката

37-годишната Ивет Лалова стана първият български лекоатлет с пет участия на олимпийски игри! Измъчвана от контузия в сухожилие точно преди Токио, звездата на българската лека атлетика бе записала само един старт през сезона, но стигна до мечтаната си пета олимпиада.

На старта в сериите на 200 м при жените Ивет сияеше, все едно за първи път ще бяга на олимпийски стадион. Показа 5 с ръка... И стартира, вече знаейки, че е изпълнила целта си.

А символиката е повече от категорична:

Пети олимпийски игри, пета серия, пето време в серията...

Ивет пробяга дистанцията за 23,39 сек, което не бе достатъчно за влизане в полуфинал. Това бе нейно най-добро време за сезона, но само заради невъзможността да бяга заради контузията.

Това бе 22-и олимпийски старт в кариерата на Лалова. Вероятно нейният последен... 

Ивет напусна пистата на олимпийския стадион в Токио развълнувана, със сълзи на очите заради голямата емоция, но щастлива. И усмихната. Ето какво заяви пред "24 часа".

- Ивет, какво изпита, заставайки на старта в Токио, в момента, в който показа "пет"?

- Изпитах радост и щастие от това, че стигнах до тези пети олимпийски игри. Защото имаше моменти, в които това изглеждаше невъзможно. Олимпийските игри изглеждаха неосъществима цел за мен - заради пандемията, която ни застигна миналата година, заради моя много труден сезон, и той почти невъзможен, защото направих само един-два старта, заради контузията в сухожилието, която имах в началото на сезона през месец май...

Наистина тези пет олимпийски игри започнаха да изглеждат като мираж. Много пъти през последните пет години моите цели за тези олимпийски игри се изменяха във времето. В началото нямах абсолютно никакви планове за продължаване до турнира в Токио. В следващия момент нещата така ме хванаха и ме завихриха и толкова ми харесаха... Направих един от най-хубавите си сезони преди две години в Доха, записах един от най-силните си резултати на 200 метра.

Това ме увлече много. Отделно изминаха почти две години, които бяха много тежки, но не само за мен, а за всички нас. Бяха много различни и много тежки. Затова сега изпитвам щастие и гордост. Направих рекорд, защото съм първата лекоатлетка, която записва участие на пет олимпийски игри. Знаем, че Светла Димитрова не успя да стартира в Атина. Това беше една малка цел за мен, нещо, което да ме мотивира и да ме кара да се усмихвам.

- Това ли беше последното ти участие на олимпийски игри, или има място за мечти за 23-и олимпийски старт и шести олимпийски игри в Париж - на 40 години?

- 23-ият старт беше много близо тук, в Токио, за мъничко ми се изплъзна. Аз не искам да казвам "не", защото не ми се иска да свършва. Но в същото време не искам да казвам "не" на много други неща в живота си. Затова бих казала "нека видим". Нека видим - остават само три години до следващите олимпийски игри, но за тези три години всичко може да се случи.

- Освен с широката усмивка те познаваме и с уникалния ти характер и хъс - със сигурност си имала амбиция за повече от просто пето олимпийско участие. 

- Честно казано, в последните два месеца трябваше да наведа много ниско глава и да работя толкова много... Минах през толкова много болка, през толкова много труд, каквито не си спомням пред последните години. Но именно това беше моята цел, идвайки тук - не просто да запиша поредното си или последното си бягане, а да се доближа максимално до това, което атлет с моя опит и на моята възраст би се радвал да направи като участие. Бях сигурна, че ще направя бягане под 23 секунди, но явно ми изигра шега липсата на стартове през сезона и това, че наистина вълнението беше много голямо. Радостта, която ме обзе в момента, в който излязох на старта... Обикновено там сме уплашени, страх ни е, притесняваме се, а мен ме заля едно щастие... И си повтарях през цялото време: "Стигнах дотук!"