Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

По-малко заседания на парламента - по-ниски заплати за депутатите?

Във Франция има кампания за

“работещ парламент”, защото институцията

се е превърнала в говорилня - ограничават

се политическите речи и се акцентира

върху работата по законодателството.

Тази инициатива спокойно може

да се прехвърли и в България

Нека да изясним един основен въпрос – политиците не са и не е задължително да бъдат най-добрите професионалисти в съответните сфери.

Законите следва да се изготвят именно от изявените експерти в съответните дейности.

В цял свят политиците трябва да умеят да говорят и убеждават, да имат харизмата и да увлекат хората за една справедлива кауза. Ето защо

депутатите

следва да

зададат

основните цели

в един закон и след това да се убедят, че тези цели са изпълнени. Те не бива да се занимават с изготвянето на законите – това е работа на експертите.

Практиката по света показва, че най-успешно законите се правят от работна група от 5-6 изявени експерти като повечето са извън държавната администрация.

Често те работят и про боно, защото за тях е чест, че са поканени. Добре е депутатите да не навлизат в техническите детайли на закона, защото така се получават калпавите закони, с които изобилства нашето законодателство.

Правенето на един качествен закон е бавна работа и отнема около година. А и добрите експерти имат и друга работа. Съществените промени в един закон също трябва да се правят от експерти и това отнема месеци. Ето защо

бързането

неминуемо води

до калпаво

законотворчество

Бързата работа е срам за майстора. Честите некачествени промени, правени от депутати или предложени само от администрацията, не подобряват закона. Често е по-добре да си стои един недостатъчно ясно написан закон, който е пояснен от съдебната практика, отколкото да се правят непрофесионални промени.

Освен това основната работа по обсъждането на един изготвен законопроект се извършва в парламентарните комисии. Обикновено пленарните заседания се използват в немалка степен за PR речи.

Изводът – няма никакъв смисъл от чести заседания на целия парламент. И съвсем спокойно може да се мине да има заседания през седмица.

Да хвърлим един кратък поглед как е по света. Случаи има всякакви. Например в цивилизована държава, която е близко до нас по население и територия като Австрия, парламентът заседава 2-3 пъти на месец. Ако се наложи – и по-често.

В Германия

Бундестагът

заседава средно

около 65 пъти

годишно

В голяма и богата държава като САЩ, където всеки конгресмен или сенатор има добър екип от помощници, заседанията на Сената могат да бъдат всеки ден. По подобен начин стоят нещата и в Камарата на представителите. Във Франция по време на пандемията заседанията на Сената са 1 път седмично, а преди това са били по 2-3 пъти. Оказа се, че качеството на работа не е намаляло. По подобен начин стоят нещата и в Националната асамблея (камарата на представителите) на Франция. А нормативно се изисква заседанията да са поне веднъж месечно.

Интересна дискусия се разрази във Франция. Там констатираха, че парламентът им се е превърнал в говорилня, и се поде кампания за “работещ парламент”, като се ограничат политическите речи и се акцентира върху работата по законодателството. Спокойно може тази инициатива да се прехвърли и в България.

Е, добре – намаляват се заседанията. Трябва ли да се намалят заплатите на депутатите?

Недолюбва
българинът
политиците си
като цяло

И с немалко основание към немалко от тях. Нагледа се народът и на кражби, и на лъжене, и на подлост.
Битува масово мнението, че като не може някой да се оправи с професията си или с бизнеса си – става политик, за да се обогати.

Примери има много за твърдения за успешни бизнеси и професионални кариери на политици, преди да станат такива, но като се заровиш – виждаш много скромни или затворени фирми, повече от скромни професионални постижения. А след политическата кариера – изведнъж едни успешни бизнеси…

Но съвсем не за всички политици е така. Има видимо успели в професията си или в бизнеса си хора, преди да станат политици. Добре известно е, че
какъвто е
народът,
такова е и
правителството

И обратното. Така че да бъде така добър народът да не се сърди само на политиците си.

Какво става с един политик, който не получава прилична заплата? В доста голям брой случаи започва да краде. Защото трябва да издържа семейството си, а се изкушава - в политиката има много възможности за вземане.

Разбира се, има хора, които ще си крадат до степен на клептомани каквато и заплата да получават. Ето защо приличните заплати и прилична възможност за пенсионно осигуряване плюс стриктния и тотален контрол трябва да вървят ръка за ръка, за да се спре корупцията.

Как може да се очаква един отличен професионалист – хирург, финансист, адвокат, мениджър, който изкарва примерно 30 000 лв. на месец, да стане депутат за под 3000 лв. на месец?

Ами ако е честен, е много вероятно да не стане, освен ако не е натрупал богатство и ще работи за удоволствие. А ако стане – дали не е станал с цел да се облагодетелства?

В парламента освен от професионални политици има нужда и от политици, които са били успешни преди това в професиите си – най-малкото за да знаят кои са кадърните хора, можещи да изготвят читави закони.

Ето защо заплатите на депутатите
не бива да се
намаляват, а
следва да вървят
с общото
увеличение на
доходите
в България. Да, неприятно е сиромахомилите да чуят това. Но сиромахомилството винаги води до кражби. А корупцията винаги води до по-лоши икономически резултати не само защото се отклоняват средства, а и защото не се избират най-добрите, които да свършат дадена работа.