Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ивайло Иванов: Свалянето на килограми от години ме изтощава, качвам категорията и дано сбъдна мечтата си в Париж Ивайло Иванов е разочарован, след като активните му действия не бяха достатъчни да продължи да преследва целта си - олимпийски медал. СНИМКА: ЛЮБОМИР АСЕНОВ, LAP.BG

Дойдох за медал, а се прибирам с празни ръце, разочарован е най-добрият ни джудист

Най-добрият български джудист Ивайло Иванов показа амбиции за медал, но след експресна победа над аржентинеца Лусети с ипон за 28 секунди на 1/16-финалите, нашенецът бе надвит в 1/8-финалите в маратонски двубой, продължил 9,50 мин. Ивайло бе много по-активен, но бе отстранен с "вазари" от Шарофидин Болтабоев (Узбекистан) 5,50 минути след края на редовните 4 минути. След отпадането от олимпийските игри Ивайло Иванов разкри, че това е била последната му среща в категория до 81 кг и вече ще се състезава до 90 кг.

- Ивайло, отпадна след много тежък, маратонски 1/8-финал, какво чувстваш сега?

- Много съм разочарован, защото хвърлих много труд, имаше много лишения, но не успях.

- Какво се случи в продължението - изглеждаше, че си по-активният състезател? Имаше и доста претенции от щаба ти за трето "шидо" за съперника ти и твоя победа?

- И аз на това се надявах. Затова гледах да давам максимума, да съм активен, за д аго накажат, което щеше да ме отведе до четвъртфиналите. На, за жалост, съдиите не решиха така. Няма какво да направим. Той си ме върна -това си беше чисто оценка. Изморихме се и двамата. Аз може би се изморих една идея повече, защото дадох максимума, за да може да взема "шидо"-то. Исках да направя максимални атаки, дадох всичко от себе си. За да се стигне до тази ситуация.

- Дойде в Токио с по-големи амбиции - това, че беше на олимпийски игри и си показал най-доброто от себе си едва ли те задоволява...

- Няма никакво задоволство, тъй като аз дойдох тук за медал. Не ми е било за цел още след първата ми олимпиада просто да дойда на олимпиада. Вече бях, имах други амбиции. Да, хубаво е, че съм завоювал квота, че се състезавах отново на олимпийски игри, но аз дойдох в Токио с една цел - медал. С цената на много лишения - за себе си, за семейството. За да дойда тук за медал. А сега се прибирам вкъщи с празни ръце.

- Каква цел ще те води напред, за да продължиш с лишенията за себе си и семейството си? Може би Париж 2024?

- Първо ще си почина хубаво. Искам да видя момчетата си, семейството си. И може би в началото на другата година или в края на тази стартирам отново подготовка, защото има европейско първенство по джудо за мъже в България - първенство, каквото ще се прави за първи път у нас.

Също така сменям категарията - ще я кача на 90 килограма, поради простата причина, че ми се налага да свалям доста килограми. От 11 години се боря на 81 килограма и вече ми идва малко вповече това сваляне. Даже започвам да губя мотивация от време на време, тъй като прекалено много се изтормозвам. Свалям 8 - 9 - 10 килограма. И това е в продължение на години. И живи и здрави се надявам да сбъдна мечтата си в Париж.

- От европейското първенство в България ли ще си в новата категария?

- Да. Преди това, разбира се, ще има два-три турнира, с които да стартираме след почивката - да с епроверя на какво ниво съм. И след това е европейското.

- Няма ли да ти е една идея по-трудно в по-горната категория, или дори напротив?

- Много е спорно. С много хора съм говорил. Може и да ми е по-лесно, защото те са една идея по-бавни. Да, по-силни са. Но пък аз със свалянето на килограми се изтощавам много. Борил съм се с някои момчета. Ще видим как е. Без да опитаме, няма как да разберем.

- Какви са впечатленията ти от олимпийските игри по време на пандемия?

- Аз съм тук от 11 юли. Бяхме в град Мунаката. Затвориха ни. Можехме да ходим само до залата и обратно. Но на мен по никакъв начин не ми е направило впечатление, че има пандемия, освен че трябва да дишаме през маски. Аз дойдох, за да си свърша работата. Бях фокусиран само върху това - да се аклиматизирам, да тренирам, да спя и да се храня. Нямах нужда нито да обикалям Токио, нито да разглеждам каквото и да е било, тъй като мисля по съвсем различен начин. От тази гледна точка пандемията въобще не ми пречи. В олимпийското село просто слагаш маските и можеш да ходиш навсякъде, въобще не усещаш, че има ограничения. Дори и това, че всеки ден даваме PCR тестове със слюнка по никакъв начин не ме натоварва, поради простата причина, че аз бях изолирал всичко в главата си. Нищо освен целта ми нямаше значение...