Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

“Денят на мармота” в чисто новия български парламент

Вече 30 години – все същите идеи за съда и прокурора

В петък парламентът на BG изигра епизод от култовия холивудски филм “Денят на мармота”, като при това демонстрира завидно актьорско майсторство и професионализъм.

Да напомня филма. Телевизионерът Фил попада в нещо като капан на времето- всяка сутрин се събужда с песента на Съни и Шер “Имам теб, бейби” по радиото, а датата е все 2 февруари. После случките са буквално същите като вчера. На другата сутрин – пак 2 февруари, пак “Имам теб, бейби” и пак същото и така безкрай.

Каква е аналогията с нашия петък? В парламента бяха изслушани министрите на вътрешните работи и на правосъдието, а покрай това се завъртя дълбока и съдържателна дискусия за крайно неотложната реформа на съдебната система. Аналогията е, че точно същата дискусия с точно същите идеи сме я слушали и слушали и пак слушаме вече над 30 години.

Започвам с лесното - чегъртането на Гешев.

Помните ли, че същото беше и с Татарчев? Виден седесар, назначиха го за главен прокурор при Филип Димитров. При Иван Костов СДС вече се чудеше как да му скрои шапка. Ту го подслушваха, ту го удряха с компромати, но човекът оцеля до края. Същото се случи и с Филчев. И него го назначи СДС, но скоро реши, че пречи. То не бе подслушване, досиета, жълти книжки от лудницата и т.н. В един момент Едвин Сугарев го обвини публично не в едно, а в две убийства – очистил прокурор и адвокатка. И какво от това? Нито Филчев бе осъден, нито Сугарев. И двамата отидоха посланици.

Същата недоволна вълна се надигна полека-лека и срещу прокурора Цацаров. И пак тръгна от синия бункер. При Гешев вече не е вълна, а цунами. В петък той бе главният злодей на изслушванията и аз бях много любопитен да чуя как точно ще го махнат.

Не чух. Чух, че който иска, не може, а който може, не иска. Нужно е Велико народно събрание, а този парламент не може дори да се разбере за правителство. Така че тъпчем на едно място. Ден на мармота.

За какво изобщо стана нашата цветна революция?

За да се махне Гешев и да се преобрази съдебната система. А, и да махне Борисов от джипката. Затова аз чаках да чуя някаква радикална идея, която да разкъса омагьосания кръг. Някаква истинска реформа. Не чух. Вместо това – “Имам теб, бейби” и пак е 2 февруари като във филма.

Бойко Рашков съжалявал, че не изчегъртал Бойко Борисов още по времето на Виденов? А плува ли корабче? Тогава България бе в ръцете на СИК. Според неговите душмани Б. Б. тръгнал от тази групировка. Не знам дали е така, но ако е така, то Рашков можеше само да го почерпи. Има къде по-интересни приказки от онова време, които може да разкаже – например за парите на Чорни, за убийството на Луканов, за смъртта на 15-те войничета на околовръстното…

След изслушването партиите взеха отношение. Чаках да чуя оратора от ИТН – нали сега там е силата? Ако някой може да извади България от омагьосания кръг, това е четата на Слави.

Човекът иначе говори добре, порица лошите и похвали добрите, но пропусна да спомене какво пише в програмата на ИТН за главния прокурор. А там пише, че той трябва да се избира от народа. Дали не е чел програмата? Аз лично нямам нищо против прокурорът да се избира, защото така се прави в Щатите. Не във всичките, само в две трети. Например вицепрезидентката Камала Харис е главен прокурор на Калифорния в резултат от избори. И ето, сега чака за президент на САЩ. Знам, че у нас това няма да мине, но след като ИТН прелъсти с тази идея електората си, можеше да я спомене от кумова срама. Лицемерието се повтаря и повтаря като в “Денят на мармота” – партиите обещават преди изборите и забравят веднага след изборите. И после пак. И пак. Така че партията на Слави стъпи на здрава традиция, така се прави.

Най-много ми хареса Христо Иванов. Той се превръща в голям оратор. Чудесно очерта проблемите. Но щом на финала каза, че се надява това да е началото на една плодотворна дискусия, аз се плеснах по челото - как така началото? Та точно същата дискусия се води вече над 30 години! Кога ще ѝ дойде краят? Христо Иванов обича да повтаря, че мястото на прокуратурата не е в съдебната система. Напълно съм съгласен, писал съм го в статии още през 1991 г., когато се приемаше конституцията. Но какво съм писал аз, не е важно. Важното е, че заради това през 1991 г. 39-те видни седесари напуснаха Великото народно събрание и гладуваха в градинката. Поколения след поколения видните сини юристи го повтарят. Направиха 6 поправки в конституцията. И пак същото, даже по-лошо става, както каза Янаки Стоилов. Така е, защото лицемерието не се стопява като снега, а се наслагва и наслагва.

Чаках да чуя поне една радикална идея, която би разкъсала омагьосания кръг. Не чух. Чух, че се поставя начало на дискусията. Пак е 2 февруари и пак “Имам теб, бейби”, като във филма.

Най-откровено бе изказването на ДПС - нямаше изказване. С други думи, никой няма да бутне Гешев. Съдебната система ще си се върти в същия омагьосан кръг.

Ако Христо Иванов все пак предложи нещо истинско – няма да мине. Ние мислим прехода като възходяща линия към демокрацията и просперитета. Но той се оказва омагьосан кръг, като всяка врътка е по-досадна и долнопробна от предишната. Колко пъти ще гоним корупцията? Колко пъти ще изчегъртваме мафията?

Добре, а как Холивуд излиза от този капан на времето? Според сюжета главният герой Фил се опитва да свали колежката Рита. Тя обаче е сериозна жена и не поддава. В началото Фил опитва номера от селски вечеринки, но удря на камък. После я изучава задълбочено, за да открие слабите места. Пак не става. Накрая се влюбва, открива в нея човека и така нататък. Тя пък започва да му вярва и на финала двамата се събуждат в кревата на 3 февруари. Поука – истинската любов, която стъпва на взаимното уважение, побеждава капана на времето.

Ако Холивуд снимаше филм за българската политика, сигурно щеше да го докара до подобен хепи енд - след 30 г. лъжи и демагогия българските политиците се научават да уважават своя народ. С това денят на мармота приключва, приключва и преходът. Референдумът става реалност. Омагьосаният кръг се разкъсва и политиката тръгва по възходящ вектор, напред и нагоре към звездите.
Холивудска им работа.